За Кенефите и Хората.

Доста се говори и обсъжда в медиите въпросът за преобладващия манталитет и поведение по пътищата на българина като шофьор и пасажер и изобщо като гражданин. Упрекват го като безотговорен и непоправим и оприличават територията, която обитава на "кочина". Себепричинена щета поради неизлечима безстопанственост, кражби от строежа на националната пътна, водопроповодна, енергиийна, здравна и образователна инфраструктура. Възмущението звучи справедливо и същевременно неясно,защото адресат са всички, тоест никой. Липсват ярките примери и наистина справедливото наказание и назидание за онези, които го заслужават. Правосъдието и законността, както всички възмутено констатират, спи дълбок и непробуден сън, прекъсван само от хъркането на неговите явни или тайни узурпатори с наднормено тегло и дисаги пълни с мръсни тайни.

Поведението на нашата народност, ако трябва да се онагледи с някакъв поведенчески стереотип, напомня отношението на нашенеца от средностатическо село от селски или градски тип, което използва външна тоалетна, клозет или по простонародному "нужник". Място където се ходи "по нужда". Особено "голяма". Щото по "малка нужда" рядко се прибягва до тази неизмазанена тухлена конструкция с райбер от изкривен пирон, скрита в задния двор. Някоя трънка или храст край пътя върши работа и улеснява освобождаването от пикочна течност, особено ако хипертрофичната простата даде зор и чувство за спешност на българския мъж. Та, отиването до нужника и извършването на голямата нужда при мнозинството българи с дворна външна постройка, има характера на срамно, забързано и отвращаващо действие, което трябва да завърши скоростно, донякъде и поради отвратителната миризма, която изригва от тоалетната дупка в средата на оцапаната циментова плоча, служеща за под на "кенефа". Освободилият се от своята"нужда" българин, бърза да се махне оттам, почти като убиеца, който търти да бяга от местопрестъплението. Той се държи така, сякаш никога повече няма да се върне там. Това му е за последно. Той няма въображението за утрешния ден и не може да си представи, че скоро ще бъде отново подгонен от "голямата нужда". Поради което, оставя след себе си опикано около дупката пространство, използвани тоалетни хартии или квадратни порции от вестник "Уикенд", нанизани върху изкривеното парче тел. Той не се обръща назад, напуска бързо, защото миризмата на амоняк е наистина трудна за понасяне. Но, неизбежно, на следващия ден е пак призован да клекне върху същата тази адска дупка, която самият той е изградил.

Така е и с пътищата. Той да премине, с каквато и да било скорост, но да премине, да изпревари, да плисне даже кал от локвата върху шлифера на някой клетник, застанал непредпазливо близо до платното, да хвърли омазаната хартия с остатъците от дюнера купен на битпазара в Долни Богров върху шосето или пепелника с фасовете, или бутилката от Фанта в канавката, която така или иначе е обрасла с трънки и там не се крие никакъв катаджия. Кара безумно с изпадналия до долна мъртва точка пробит ауспух, а ако е на междуселския път, вдъхновен, ще забие таралясника в тополата с 140 км след 5 ракии и ще умре славно сам, освен ако не погуби и още двама-трима със себе си. Ако е в планината, работи в Горското или прави къща на младоженците (вероятно и тя ще бъде с външен нужник, щото вовдопровод и вода в селото няма, така или иначе), ще стовари всичката варова мазилка, отпадъци, тухли, счупени керемиди и черчевета на възможно най-красивия планински звой на горския път, с най-хубавата гледка и там те ще останат вечно. Няма да има кой да ги почисти оттам, завинаги. Нито смачканите бирени кафяви бутилки от пластмаса хвърлени в гората или в реката, където някога е имало пъстърва, а сега има само стари гуми, развлечени от последното наводнение дрехи и парцали, и понякога ръждиво детско колело. Фърляй и бегай!

Това е психологическото мото на масовия българин, който оставен сам на себе си върши всичко това в собствената си страна и после се оплаква, че е на последно място в Европа. И не само там. Турската Империя вече не може да бъде оправдание. Там кенефите не изглеждат така. Макар че, кенефът-клекало, както бе изобразен от един чешки художник, да е наследен от османците, той се намира точно върху нашата Родина.

Защо ли?

*От фейсбук