Милена

(Петдесет и осмо писмо) Мама не харесваше майката на сина ми Любомир. Аз имах обяснение за това. И то не бе свързано с традициите свекър-вата да не обича снахата

Вземете научете историята, дами и господа. От Радев до последния "родолюбец"...

Само да попитам, не друго. Защо Румен Радев не отиде до селцето Сан Стефано на Трети март... Може би защото не знае, че там е сключен някакъв мирен договор и си мисли, че това е станало на Шипка

Писал съм против Хайтов и Радичков! Не хленчих

КЪМ ДЕЯН ЕНЕВ, ЗАЩИТНИК НА ГРАФОМАНИТЕ Аз бях следствен за книга, но отстоявах позиция. Не хленчих. Писал съм против Хайтов, и Радичков. Но с нужното уважение

Между бюста на Ботев и бюста на Сашка Васева

МЕЖДУ БЮСТА НА БОТЕВ И БЮСТА НА САШКА ВАСЕВА И понеже тука Фейсбук ме пита за какво си мисля, та, да кажа. Мисля си за избори. За критерия за избор на народни представители

Да закърпиш сина си

ДА ЗАКЪРПИШ СИНА СИ (Четиридесет и шесто писмо) По време на войната дори танкове не са се качвали до село-то. Само някой партизанин ако се весне. Толкова е стръмно

Актрисата

(Тридесет и девето писмо) „Бабо, бабо, прочети ми мойта реплика“… И баба ми я прочиташе, аз се взирах в непонятните букви на изречението. Баба използваше показалеца на дясната си ръка

Айнщайн от Трънско Одоровци

(Тридесет и седмо писмо) На Небойша и Драгослав Тогава не му знаеха годините. Със сигурност знаеха, че е надхвърлил стоте, но с колко ги е надхвърлил – никой не се ангажираше да каже

Край на свободата

Днес едно нещо тръби из медиите, че победило. Че е настъпил часът на свободното слово, защото той не може да поеме отговорност. Поеха отговорност тези, които успя да заблуди

Животът ми може да се раздели на две

Животът ми може да се раздели на две така - през първата му част ревях от другите, през втората - реват от мен... Живот... *От

Да нахлуеш в САЩ

(Двадесет и пето писмо) Да нахлуеш в САЩ не е шега работа… За да нахлуеш в САЩ трябва да си обявил най-малкото война. Иначе там можеш да отидеш – с виза, без виза, със Зелена карта, заради роднина

Мухата

Беше голяма и едра. А начинът, по който влетя в мен се досетих, че е и зелена. Значи мухата беше голяма и зелена, с дебела хитинова обвивка, която дори другарят Цочев не можеше да предположи

Гледам ги ресторантьорите и.. нищо не им мисля

ГЛЕДАМ ГИ РЕСТОРАНТЬОРИТЕ И... НИЩО НЕ ИМ МИСЛЯ Шумна дискотека пред Министерския съвет. Шумна детска дискотека пред Министерския съвет. Защото е по обедно време

Рамка (Двадесет и четвърто писмо)

Тогава още не знаех, че ще се разболея толкова тежко. По-късно Светлин Русев ми каза, че това било „тихата лудост“. Той също бе от тихите луди. Но неговата беше лесна – ще нарисува нещо

Хайде стига, Господи... Поспри се малко

Хайде стига, Господи... Поспри се малко... Евгени К. Андреев, Недко Итинов, Ганчо Карабаджаков... Зографи ли, Господи, ти трябват горе? Небесна черква ли градиш, че си ги вземаш при тебе..

Вчера от ковид си е отишъл Евгени! Леко да ти е небето, ти цял живот рисуваше рая

Вчера от КОВИД си е отишъл Евгени... Леко да ти е небето. Ти цял живот рисуваше рая... Картината е на ЕВГЕНИ К. АНДРЕЕВ, "МАСКА", масло, 81/81 см. *От фейсбук

Искам диплома по медицина

ИСКАМ ДИПЛОМА ПО МЕДИЦИНА Имам усещането, че от една година всички сме онлайн студенти по медицина. И съвсем спокойно можем да се явим на изпит, специалност "вирусология"..

Двадесет и два и тридесет

(Двадесето писмо) Тогава всички ресторанти затваряха в двадесет и два часа и тридесет минути. До един. Или направо като един. В двадесет и два часа оркестърът – имаше жива музика навсякъде – замираше

Свободата, която завинаги остана отсреща

Отсреща беше всичко. Отсреща беше свободата. В лещака отсреща сформираха банди и се стреляхме с лъкове и прашки. А аз насъсквах срещу противниците моето куче „Стрелка“… Отсреща беше игрището

Такъв слаб ученик като Президента няма в нито едно училище...

Какъв интелектуален ресурс се хвърля да бъде обучаван един бавноразвиващ се в България. Що народ се изреди да го учи... Не е ли време вече и за изпити

Часовникът

ЧАСОВНИКЪТ (Петнадесето писмо) На моя внук Стефан – той знае защо Какво ли не правих… Само на колене не паднах. Молих се, циврих, подсмърчах, бях готов да събирам пари от закуските и ракия да му