Беше голяма и едра. А начинът, по който влетя в мен се досетих, че е и зелена. Значи мухата беше голяма и зелена, с дебела хитинова обвивка, която дори другарят Цочев не можеше да предположи. А другарят Цочев знаеше всичко за животните и техния произход, защото ни преподаваше биология. По биология трябваше да научим всичките епохи, ери и подери (май такива нямаше), които на брой бяха около сто и две. Аз до сто и две не мога да броя, той искаше и да изпълним с биологично съдържание тези числа. Искам да ви кажа, че далеч по-лесно беше да изпушиш във външната тоалетна на гимназията няколко цигари, отколкото да се заковеш и да учиш мезозои, палеозои и други такива латински средства за мъчение на подрастващата тогава младеж… Което и правехме. Лошото е, че другарят Цочев освен, че много обичаше биологията, ами и мразеше тютюнопушенето. Когато на един излет се изпонапихме цялата мъжка част на класа разбрахме, че освен пушенето Цочката мразеше и пиенето. Другарят Цочев обичаше две неща – биологията и свободната икономическа инициатива, свързана с биологията. Ето защо отглеждаше в личното си стопанство над сто прасета, които тогавашният монополист „Родопа“ му бяха предоставили да отглежда, а от предприятието се бяха ангажирали да му изкупуват продукцията на живо тегло. Само ако знаеше какво мезе става от прасетата, които отглежда, никога нямаше да се нагърби по този индиректен начин да стимулира производството на алкохол в тогавашната Народна република. Мама работеше тогава в стола на Учителския институт в Смолян и Цочев всяка вечер идваше да прибира остатъка от недоядената вечеря от студентите. Веднъж се качих в колата му, за да му помогна да пренесе баките с помия и после няколко пакета цигари „Арда“ без филтъра не можаха да ме отмиришат от смрадта в колата. Как не беше пропушил този човек, така и не разбрах. Освен, че не беше пропушил, ами усещаше къде се пуши още от учителската стая, която беше чак на другия край на училището и тоалетната дори не се виждаше. Бяхме се хванали на бас с него, че до края на една екскурзия той ще намери къде си крием цигарите със Сашо Сивков. Леко да му е небето на Сашо. И на Цочев. А може би и на мен, защото не знам на колко десетилетия разстояние отстои скъпият ми читател от сегашното време, в което се намирам, седнал на писалищната маса зад лаптопа да нижа тези редове. Хванахме се на бас на кутия „Кент“. Сега вече няма такива цигари, освен в един филм по сценарий на Богомил Райнов, в който Западните шпиони пушеха само такива цигари. Които струваха тогава три лева, а аз пушех „Арда“ без филтър за двадесет и пет стотинки. Ако епохите и ерите, които ни преподаваше и ни караше да учим наизуст не бяха мезозой и палеозой, а „Кент“, „Марлборо“, „Кемал“, „Дънхел“ и други, гимназията щеше да бъде едно по-добро място за живеене. Но Цочев не искаше и да чуе за това и дори не спечелихме пакета с „Кент“ когато се разбра, че по време на екскурзията не можа да разбере къде си крием цигарите. Спираше автобусът, събуваше ни боси, защото чорапите бяха едно от местата, където учениците си крият цигарите, тършуваше в дрехите ни. Ние със Сашо разпервахме ръце като Христосовци и Цочев тършуваше, докато ни омалеят ръцете. На Христос сигурно му е било по-лесно, защото неговите ръце все пак са ги поддържали в това разперено положение поне два пирона. Пък и по негово време не са го тършували за тютюн, защото той още не бил познат извън Америка, която са я открили далеч по-късно. Петнадесетина века само. Ние със Сашо се бяхме изхитрили и си давахме цигарите на класната Златка Николова. Заради което тя пушеше от цигарите на Сашо, защото „Стюардесата“ тогава беше с филтър. Моите бяха без филтър и серт и Сашо се налагаше да ме подпушва понякога, защото Златка доволно димеше на вечерите в лицето на другаря Цочев, който дори не се досещаше, че го одимяват нашите цигари. Тогава освен, че намаляваха поведение, но и изключваха за употреба на цигари. От учениците. На нас със Сашо ни бяха намалили поведението за онзи запой на еднодневната екскурзия по баирите. Много мента изпихме тогава. Тогава нямаше още тази инициатива „Зелено училище“, но няма да се учудя, ако от нас е тръгнало прозвището, защото ментата е зелена, а ние много зелена мента изпихме същия ден. И понеже много пушех, а цял час от 45 минути трудно се издържа без цигара, когато имахме класна, аз пишех съчинението по литература за десет минути и другарката Цонка Кацарова ме пускаше да изляза. Два часа по четиредесет и пет минути (толкова даваха за класно) правеха деветдесет минути. От тях десет минути за написване на съчинение за шестица се махаха и оставаха чисти осемдесет минути за пушене. Плюс петнадесет минути междучасие… Как времето може да се мери в цигари… После започнахме да мерим времето в любов, в кръчми, в женитби и разводи, в деца… Какви сложни мерни единици е измислил човек, за да означи едно единствено нещо, което се нарича живот… Докато един ден разбираш, че времето може да се измери само с живот. Един живот време само. Само един живот време. Каква нищожна мерна единица само. Аз свършвах съчинението си за десет минути и другарката Кацарова усещах как разбиращо гледа през прозореца как нейният – иска ми се да кажа „любим ученик“ – как нейният любим ученик (казах го) отива в тоалетната, която в Райковската гимназия беше със статут на селски нужник – отвън. Влизах вътре, пушех и чаках. Мълчах и пушех, като в утробата на кита от стихотворение на Константин Павлов, за когото още не бях чувал, въпреки че „Интервю в утробата на кита“ вече е било написано. Тогава. После излизах. После пак се връщах да пуша. И при едно от връщанията с периферното си зрение зърнах прокрадващата се фигура на другаря Цочев. Забързах се. Не. Затичах се, защото над тоалетната се виеше дим като от вигвама на Оцеола, който пуши в този момент едновременно няколко лули на мира заедно с Поразяващата ръка, Синът на великата мечка и неколцина ловци на скалпове, единият от които явно бе другарят Цочев, който на прибежки приближаваше тоалетната на Райковската гимназия със статут на селски нужник. Засилих се, побягнах навътре, отворих уста, изкрещявайки „Цоооочев“… Но дълго се оказа „Ооооо“ то, една муха влетя през него и заседна на гърлото ми. А по начина, по който влетя разбрах, че е и мноого зелена, освен голяма. А, и с много твърда хитина…