Подобен модел е продаден през 2016 г. за 10 млн. долара.

Шофьорът на фюрера лично докарал лимузината с влака в София опакована в сандъци. Дни след това монархът умира.

Следите на бронирания мерцедес пулман 770К W150 на цар Борис Трети, подарен му лично от Адолф Хитлер, се губят няколко години след 9 септември. Колата, наричана Двореца на колела и Експреса на пътищата, е почти двойник на тази на фюрера и е специално поръчана и изработена за българския монарх.

Автомобилната компания произвежда само 88 такива от 1938 до 1943 г., които фюрерът раздава на държавни глави, крале и политици от партньорски страни.

След 1944 г. автомобилът попада заедно с останалите коли от гаража на царя в ръцете на милицията. Според неофициална информация някои служители дори са се забавлявали да стрелят по грамадните стъклата, за да изпитат колко здрава е бронировката.

Още в края на 40-те или в началото на 50-те години мерцедесът изчезва и вероятно е изнесен и продаден извън България. Тодор Живков, който става пръв партиен ръководител през 1956 г., не се е возил на него. Последните сведения за грамадната лимузина са от 2004 г., когато чрез форум на автолюбители става ясно, че тя е в частна колекция в Ню Йорк.

Кога е стигнала там, колко пъти е била препродавана, е пълна загадка. Както и кой е настоящият й собственик и за какви пари е била купена.

Миналата година подобен модел е продаден за рекордните 10 млн. долара. Каква е цената конкретно на подарената от фюрера кола на бащата на Симеон Сакскобургготски, никой не може да каже. Не е сигурно дори къде точно се намира и кой я притежава в момента.

Съществуват два независими един от друг разказа за това как се е появила лимузината в България, за да влезе в богатия дворцов автопарк. От една страна, случката е описана в мемоарите на личния шофьор на Адолф Хитлер, а от друга, в книгата на един от шофьорите на българския монарх по онова време.

Царят е имал служители, които да го возят при официални визити, но в повечето време е бил лично зад волана, наглеждал е колите си и е давал съвети на подчинените си как да се грижат за тях. Но не е могъл да изпробва бронирания мерцедес от Хитлер дори с едно кръгче.

Огромният за времето си пулман е пристигнал няколко дни преди смъртта на българския владетел и той никога не се е возил в него.

Ерих Кемпка, довереният шофьор на Хитлер, твърди, че лично е докарал лимузината от Германия до София. Но верният на Фюрера нацист не е шофирал с нея, а е дошъл като придружител на ценната пратка с влака, където тя е била опакована в сандъци.

"Имах честта не просто да се познавам с цар Борис, но и да се радвам на благоразположението му - пише Ерих Кемпка в мемоарите си

"Бях шофьор на Хитлер" - Често ме канеше да посетя България, но заради многото ангажименти не успявах. Така че много се зарадвах, когато получих задача да закарам брониран мерцедес на цар Борис."

При пристигането си в София Кемпка първо отишъл в германското посолство. Там с ужас разбрал, че царят внезапно се е разболял много сериозно и дори има опасност за живота му.

"Казаха ми, че се е върнал трескав от екскурзия в планината, взел студена баня и директно отишъл на конференция, където се е влошил - описва Кемпка. - На следващата сутрин не могъл да стане и почина няколко дни по-късно. Аз останах една седмица повече от предвиденото, за да присъствам на погребението. Месец по-късно представих колата от Хитлер на регента княз Кирил, брат на цар Борис."

Така става ясно, че към края на септември мерцедесът е бил в наличност в царския гараж. Той се е намирал в сградата на т.нар. царски конюшни между булевардите “Дондуков” и “Васил Левски”, продадена скандално за 658 870 лв., като според брокери действителната цена е била около 11 млн. лв.

Лимузината наистина е постъпила в гаража след смъртта на монарха. За това свидетелства и неговият шофьор Сава Джеврев в книгата си “Аз бях до Негово Величество”, издадена през 1990 г.

Той разказва, че един ден шефът на автопарка Лазар Цуцолов го извикал и му съобщил за пристигането на пратка от Германия – специален автомобил. Чакала на гарата да бъде разтоварена. Тогава колите се доставяли обковани целите в сандък, за да се запазят от друсането на влака. Пратката била добре запечатана.

"Вътре в сандъка не можеше и вода да влезе. Разбра се, че това е подарък за цар Борис от Хитлер. Ние в гаража изобщо не знаехме, че се чака такава кола. Научихме за нея чак като пристигна. Отидохме на гарата. Натоварихме я в един камион и я докарахме. Едва прехвърлихме сандъка от вагона на рампата. Тогава нямаше кранове. Само ние и хамалите се напъвахме", пише Сава Джеврев.

Обкръжението на Борис е потънало в догадки на какво се дължи тази щедрост на Хитлер.

“Има някаква мистерия с подаряването на мерцедеса. Може този жест на Хитлер да е бил и добре премислен”, пише още Джеврев. И други съвременници подозират, че това е било знак, че фюрерът не е замесен в мистериозната смърт на българския цар.

За близо една година, колкото е времето от кончината на Борис Трети и 9 септември 1944 г., лимузината е използвана едва няколко пъти. С нея шофьорът е возил царица Йоанна няколко пъти до гроба на мъжа й на Рилския манастир и двореца "Царска Бистрица" на Боровец (тогава Чамкория). Грамадният мерцедес е влизал в движение и на официални празници, с него вдовицата и малкият цар Симеон Втори са посещавали храм-паметника "Александър Невски", което се вижда и на архивни кадри от онова време. Регистрационният му номер е 1432, но това не значи, че в София тогава е имало толкова на брой машини.