Играчите на"Шахтьор" се научиха да се крият под земята при въздушна тревога, отборът обикаля като сираче различни градове и все пак продължава да се държи над повърхността и да печели стотици милиони от трансфери

Схемата е направена, тренерът е раздал задачите, домакинът е изпрал и изгладил екипите. Само че непосредствено преди мача руска ракета удря хотела, в който трябва да нощува отборът. Четирима от гостите загиват, много други са ранени. Играчите на "Шахтьор" (Донецк) се спасяват на косъм. След първоначалното облекчение обаче идва ужасът от мисълта: "Ами ако следващия път ние сме в този хотел?". Войната в Украйна отне стотици хиляди животи, отне нормалното съществуване на милиони и промени правилата в световния спорт.

Футболистите на украинския гранд със сигурност са сред спортистите, които са най-засегнати от военните действия в сърцето на Европа. Някога те шестваха по стадионите на Стария континент със самочувствието на отбор, който играе като равен с грандовете. През 2009 г. "Шахтьор" преживя своя исторически триумф, като едновременно спечели турнира за Купата на УЕФА и откри супермодерен стадион за 52 000 души. Тогава в центъра на "Донбас Арена" пя Бионсе и хората бяха щастливи.

Пет години по-късно всичко отиде по дяволите

Проруските сепаратисти превзеха Донецк и околните градове, провъзгласявайки се за граждани на новата Донецка народна република. След още десетилетие в небето над Украйна летят ракети и дронове, които са пратени там, за да отнемат човешки животи. И въпреки ужаса на войната някогашният украински гранд продължава да съществува, да печели мачове и да продава играчи в чужбина, но всичко това има определена цена.

"Напрежението върху отбора е огромно. Ракетите удариха хотела в Кривой рог само два дни преди планираното ни отсядане там за мача с "Кривбас". Бях притеснен, семейството ми се притесни, съпругите на останалите момчета изпаднаха в шок. Сами разбирате, че е изключително трудно да се играе футбол в подобна обстановка", разказва пред спортната секция на Би Би Си капитанът на тима Тарас Степаненко. Неговият съотборник Георгий Судаков също обяснява добре какво е да се играе футбол в Украйна: "С момчетата бяхме на лагер преди мач и на сутринта се събудих от съобщението на жена ми, което гласеше: "С детето се крихме в банята тази нощ".

Психиката ми е подложена на огромно напрежение,

защото едновременно трябва да играя професионален футбол и да се грижа за безопасността на близките ми."

Много от звездите на "Шахтьор" отказват да бъдат подложени на подобни изпитания и бягат още в началото на военните действия през 2014 г. Става дума само за топ играчи, тъй като навремето украинският гранд изкушаваше с високи заплати и модерна спортна инфраструктура. За тези, които все пак останаха, настъпиха тежки времена.

"Едва ли има друг европейски отбор с по-драматична съдба от нашия

След като ни прокудиха от прекрасния ни стадион, се отправихме на дълго пътешествие. Досега сме играли домакинските си мачове в шест различни града, а тренировките си провеждаме на малко игрище в Киев. Участието ни в Шампионската лига също е огромно предизвикателство." За да не закъснеят за мача си с "Арсенал" на "Емирейтс Стейдиъм", на "миньорите" им се налага да пътуват почти два дни, като първо се клатушкат с автобус и чак след това хващат самолета за Лондон.

„След подобно пътешествие никой не може да гарантира, че ще сме физически и психически подготвени да се изправим срещу отбор от ранга на "Арсенал", категоричен е капитанът Степаненко. И след като се оплаче, явно успява да се стегне и да си свърши работата по възможно най-добрия начин. Защото именно благодарение на него и на останалите момчета "Шахтьор" продължава да съществува и дори да поддържа ниво над средноевропейското. Дори и в момента в отбора има таланти, които бяха или съвсем скоро ще бъдат продадени за десетки и дори стотици милиони евро на грандовете. Добър пример в това отношение е трансферът на Михайло Мудрик в "Челси" за 70 млн. евро. Пак "сините" от Лондон се готвят да приберат и

Георгий Судаков, който ще им излезе към 80 млн

"Вече 10 години се опитваме да управляваме един клуб, който е прокуден от собствения си град и не може да събере феновете на собствения си стадион. И все пак се справяме повече от прилично. Едно от големите ни предимства е славата ни на отбор, който умее да праща своите играчи в най-добрите отбори на Стария континент. Точно заради това и в момента продължават да идват изключителни момчета, които ни ползват като трамплин за скок към самия връх. През последните години реализирахме добри приходи от продажба на футболисти, към които трябва да приспаднем и бонусите от участието ни в Шампионската лига", обяснява изпълнителният директор на "Шахтьор" Сергей Палкин. Босът бърза да направи непривичното за неговия пост уточнение, че не всичко в този живот се крепи на парите.

Той и останалите шефове се опитват да използват реномето на клуба за популяризиране на украинската кауза в Европа и въобще в целия свят. След всеки голям трансфер се отделят пари за финансовото подпомагане на деца, изгубили родителите си във войната, за възстановяването на разрушени домове, както и за психическата рехабилитация на върнали се от фронта мъже. Последната инициатива на "Шахтьор" е създаването на отбор за бивши войници с ампутирани крайници. Новосформираният тим моментално си уреди мач с английския отбор, който е подкрепян от "Арсенал".

"Неофициалната статистика твърди, че близо 100 000 души са изгубили свои крайници по време на военните действия от 2022 г. досега. Това е ужасяващо голяма цифра. Всички тези хора се нуждаят от нашата помощ, за да се опитат да се върнат към предишния си живот", категоричен е Сергей Палкин. Самият той не сме да си помечтае за бъдещето, в което мачовете няма да се играят, докато наоколо летят ракети и падат бомби. През последните месеци два мача на "Шахтьор" са прекъсвани от сирените за въздушна тревога. В такива случаи играчи, фенове и въобще всички на стадиона тичат към укрепленията и после очакват заповеди дали да се върнат да доиграят мача, или да си останат под земята. Това не е нормално, но

човекът е така устроен, че умее да се нагажда и към ненормалното

Въпросът е само колко още ще продължи ужасът и колко още отбори ще бъдат съставени от футболисти с по един крак.