Трябва да се отнасяме към тях не като към специални личности, каквито те не са, а като към най-неуспешните в държавата, каквито са всъщност. В Италия за такива като тях е измислен конклавът

Миналата седмица, докато депутатите не избираха председател на Народното събрание, гледах филма “Конклав” с Ралф Файнс, Стенли Тучи и Изабела Роселини.

Както е добре известно, конклав на латински език означава “затворена стая” и е названието на процедурата за избор на папа. Може да се каже, че това е най-старата в света работеща система за избор на лидер на институция. Прилага се от цели 750 години и е издигнала на върха на Римокатолическата църква до днес 83 понтифици.

Преди да бъде наложена процедурата със заключването на кардиналите през 1274 г., католическата църква е избрала още почти 180 папи, първият от които е свети Петър, погребан под олтара на катедралата “Свети Петър” във Ватикана.

Но защо на тези толкова опитни в избора на папи кардинали се налага процедурата конклав - изолация под ключ, докато си свършат работата?

Ами много е просто - защото ние може и да не реагираме остро на цирка в българското Народно събрание от последната седмица, но католическата църква не търпи провали и несъвършенства. А точно в този момент - между 1268 и 1271 година, кардиналите стават за смях на цяла Европа. Тогава в градчето Витербо (известно като града на папите) те са събрани, за да изберат поредния папа. Но вместо това записват имената си в най-дългия в историята конклав, продължил цели 33 месеца. Просто кардиналите се разделили на два лагера - френски и италиански, и всеки от тях искал да бъде избран техен понтифик, а не от противниковата страна.

Спорът зациклил толкова жестоко, че процедурата по избора вероятно щяла да продължи още много, много дълго… Ако възмутените жители на Витербо не взели рязко нещата в свои ръце. Те заключили кардиналите в сградата, където заседавали, премахнали покрива ѝ, за да ги оставят на произвола на природата, и започнали да им дават само хляб и вода.

Новите условия на работа въздействали повече от конструктивно на мъжете в червено. Не само като срокове, а и като качество на работа.

За нула време те издигнали италианския благородник Тебладо Висконти от Пиаченца за нов лидер на Римокатолическата църква под името Григорий X. Изборът шокирал най-силно самия Висконти, защото в онзи момент той не само не бил кардинал, както изисквали каноните, а се сражавал в Палестина заедно с кръстоносците в осмия поред поход срещу исляма. Нещо подобно се случва и във филма “Конклав”, където най-неочаквано за папа е избран неизвестен кардинал, служил в най-конфликтните точки на света, включително Афганистан.

Но какъв е изводът от цялата история?

Ако някой ти се е качил отдавна на главата, а ти искаш да го накараш да слезе оттам и да си свърши работата, трябва незабавно да прибереш моркова и да извадиш тоягата, както действат гражданите във Витербо.

А какво правим ние, българските граждани? Правим точно обратното. Продължаваме да размахваме моркова и позволяваме на най-провалените хора в държавата - народните ни представители, да правят каквото си пожелаят. Цяла седмица те не успяха да си изберат председател. Но вместо да не излизат от залата, докато не си свършат работата, забележете какво работно време си устроиха: направиха неуспешен опит за избор на председател в понеделник, във вторник си уредиха почивен ден, в сряда отново греда в избора на председател, четвъртък - почивен ден, и в петък - трета греда. Събота и неделя, разбира се, са почивни дни.

И това не е всичко… За да се наспят добре и да си отпочинат от несвършената работа, те си свикват заседанията в парламента от 11 часа, а не от 9, каквато е практиката им, или пък, не дай боже, от 8 часа, както е за всички обикновени граждани.

Ако дотук не съм обяснил достатъчно ясно абсурда, който ние, избирателите, сме принудени да търпим, ще задам въпроса така - как би постъпил всеки частник, ако във фирмата му работниците не работят така, както не работят българските депутати?

Струва ми се, че те ще бъдат уволнени още преди да е започнало работното им време в 11 часа. Проблемът е, че на практика у нас се случва точно обратното. В момент, в който за първи път от много време средната работна заплата в страната намалява на тримесечна база, депутатската се повишава и основната е вече 7080 лева.

По всичко изглежда, че народните ни представители ще се провалят и този път в съставянето на правителство и ще отидем на поредни извънредни избори - осми за последните 4 години. Ако сме успешна и богата държава, политическата криза не би трябвало да ни тревожи. Но ние не сме - най-бедните сме в Европа.

А вероятно и най-тъпите, защото извънредните избори ни струват вече над 700 милиона лева. Това е колкото 7 детски болници. Но ние в България все още нямаме построена детска болница. Защото да си отглеждаме депутатите, ни е много по-важно от това да си отглеждаме децата.

 С невъзможността да си изберат председател народните ни представители не заседават и не могат да приемат и променят закони. Това ще стане причина да загубим безвъзвратно милиарди евро по плана за възстановяване и устойчивост. И в това състезание сме последни в Европа. Но като гледах по телевизията преките излъчвания от Народното събрание, не долових тревога в залата, а по-скоро тийнейджърска инфантилност в първия учебен ден. Точно затова, меко казано, не съм оптимист.

За да минимализираме загубите, които в крайна сметка ще платим всички ние, трябва да започнем да се отнасяме с българските депутати и политици не като към някакви специални личности, каквито те не са, а като към най-неуспешните в държавата, каквито са всъщност.

Време е да приберем моркова и да извадим тоягата. В италианския град Витербо отдавна да са ги заключили на хляб и вода в залата. Само конклав може да ги превърне в работещи и отговорни не към партията, а към хората и държавата личности.