Българофил и потомък на известен революционер, авторът Наско Джорлев от Струмица е низвергнат в тогавашна Югославия

У нас конфискуват плочата с песента за любимите футболисти, но феновете я внасят нелегално

Точно преди 50 години, когато Гунди и Котков загиват край Витиня, заради забраните на властта да бъде почитана паметта им всичко, свързано с тях - снимки, портрети, значки и дори изрезки от вестници - се превръща в истински съкровища за притежателите им. Тогава се появява и песента "Балада за Аспарухов и Котков". Най-изненадващо неин автор и изпълнител не е наш музикант, а Наско Джорлев - певец от тогавашна Югославия. Навремето хората слабо се интересуват кой е той, но самото споменаване на футболистите в нея е достатъчно веднага

да я превърне

в абсолютен хит в България

Плочата с песента за Гунди и Котков е издадена в звукозаписната компания "Дискос" в Александровац и незабавно жъне огромен успех. Показателно е, че навремето даже правоимащи представители на номенклатурата и репресивния апарат (в онези години обикновените българи не можеха да ходят свободно до западната ни съседка) пътуват до Югославия, за да пълнят куфари с нея, и тя се разпространява мълниеносно из цялата страна. Куриозното е, че дори митничарите, които са инструктирани да я конфискуват на границата, най-често го правят, за да я взимат за себе си, а от внесените нелегално екземпляри се размножават безброй магнетофонни презаписи. 

В най-добрите традиции на сръбския фолклор песента е тъжна и протяжна с лесно запомняща се мелодия и следното начало:

"Юни месец беше седемдусет

първа,

кога загинаа две големи звезди.

Славната деветка -

Георги Аспарухов,

Гунди го викаа навиячите,

и Никола Котков, славната

петорка,

славни футбалери на „Левски

Спартак"..."

За съжаление обаче, вместо заслужена слава нейният автор си спечелва само неприятности.

"Да. Казваше ми, че са го мъмрили заради песента - потвърждава и неговият колега Грациан Колев пред "24 часа - 168 истории". - Наско беше българофил и тогава този факт не се харесваше от властите в Югославия."

Но кой е Наско Джорлев, дръзнал да възпее нашите звезди въпреки забраните, издадени от два режима? Той има богата професионална биография и ненапразно още много преди да създаде баладата за обичаните български футболисти е

наричан "великан

на македонската музика"

Музикалният му талант го кара да учи фолклор в Белград, а след дипломирането си се връща в Струмица, където известно време работи като преподавател по акордеон и тромпет. Със сформирането на своя семеен ансамбъл той изцяло се отдава на изпълнителска дейност и постоянно е на път за турнета.

Ненапразно за негово откритие винаги са представяни изявени изпълнители на македонски народни песни като Петранка Костадинова, Виолета Митева, Усния Реджепова, както и инструменталистът Ферус Мустафов. Създава и многобройни хитове за онова време - "Земи огън, запали ме", "Не казвай, либе, лека нощ", "Дедо мили, златни" и други. Разбира се, сред най-успешните му проекти е и написаната от него балада за нашите велики футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков, но в тогавашната СР Македония в рамките на СФРЮ няма място за подобни сантименталности, преследван е, пренебрегван е и песните му често нито се записват, нито се изпълняват.

"Спомням си и онези години - на погребението на Гунди и Котков бях пръв – продължава разказа си музикантът Колев, който от 1988 г. живее в Канада. - В този момент бях в квартал "Орландовци" и веднага отидох на гробището, а тълпата дойде чак след няколко часа. Песента веднага се превърна в хит - навремето и аз имах плочата, но тогава още не го познавах Наско. Когато през 1981 година свирихме с него из Херцеговина (за най-голямо съжаление не можахме да продължим заедно, именно

поради натиск от

"определени служби"

за премахването на "бугарина" от оркестъра ), той ми разправяше за всички онези гонения, на които е бил подложен, за цялата онази "масирана атака" срещу неговото самоопределяне. Особено тежко е бил преследван за написването на "Балада за Гунди и Котков" и

едва ли не го считали

за "вътрешен враг"

Дълго след това РТБ (Радио и телевизия Белград - бел. ред.) бойкотира неговите произведения, въпреки че плочата става "златна" благодарение, разбира се, на хилядите екземпляри, продавани из нашата страна "на черно".

Неслучайно той дори не е допуснат с тази песен и до по-известната държавна компания "Юготон". Тогавашната македонска "управна интелигенция" определя този вид музика за "шунд" (кич) и санкционира разпространяването й с допълнителни данъци. Да не говорим пък, че нашата през това време третира югофолка по същия начин и в България през онези години дори няма "официални" изпълнители на този род неофолклор.

Песните на Наско са любими и от двете страни на границата, но по конюнктурни причини ли, поради незнание ли, никой досега в България не съм чувал да е написал и ред за този скромен човек, чиито песни са любими на поколения българи и македонци."

Оказва се, че роденият през 1932 г. в Струмица певец е потомствено и емоционално свързан с България. Той е внук на известния революционер и съратник на Гоце Делчев Христо (Ицо, Ристо) Джорлев. Македонският комита, който е от Кукуш (дн. Килкис в Гърция),

се прочува в редица

акции на ВМОРО,

в една от които по заповед на Дамян Груев през май 1898 г. в Гевгели, заедно с други съратници, пред очите на каймакамина убиват Христо Цицов - виден доносник на османските власти.

Изтеглен по организационни канали от Солун в България, не след дълго той отново се включва в борбата за свобода.

Участва в четата на Кръстю Българията, а впоследствие по време на Илинденско-Преображенското въстание и в сборната чета на Ениджевардарския войвода Кръстьо Асенов. Загива в бой с османските войски в Тиквешко.

Синът на Наско Джорлев - Зоран, също е известен у нас. Той е музикант и композитор, дългогодишен шеф на ансамбъл "Танец", голям приятел на България, който е

получил и почетна грамота

за песента на баща си

от ПФК "Левски". Преди да почине от ковид през 2021 г., в едно свое интервю той разказа за баща си: "Голям космополит и човек, който много обичаше фолклора и много уважаваше македонската народна музика, баща ми търсеше интересни, запомнящи се, вдъхновяващи, спиращи дъха истории от живота и ги превръщаше в песни. Това бе негова страст. Много съм горд с него, всичките негови песни са много успешни, защото са част от живота, от битието ни. В тях няма нищо измислено, всички написани песни са за конкретни хора, за конкретна история, за конкретна трагедия. ...Той правеше много концерти в България в онези години - 50-те, 60-те на миналия век. Разказвал ми е за тях, споделял е, че е имал страшно много приятели в България, имаме и много роднини, които са избягали от Кукушко, за да дойдат в България. Много наши роднини са в София, родственици имаме и в Пиринския край. Той търсеше

да има интересна

история, за да я

превъплъти в песен

Така написва текста, а след това създава и музиката на "Балада за Гунди и Котков". Не е тайна, че именно тя е сред най-добрите му музикални начинания, както и че заради тази песен бяха най-големите му неприятности в тогавашна Югославия. По онова време, ако си привързан към България или към друга страна, не се подминаваше с лека ръка, не се позволяваше. И се преследваше.

Баща ми е обявен едва ли не за вътрешен враг заради тази балада, която бе посветена на трагичната смърт на двамата велики футболисти на България. Това е съдба, не можеш да спреш нито една песен, не може да я откраднеш, музиката няма граници. Каквото и да са правили, колкото и да са се мъчили, песента остана жива.

Нито нашите,

нито вашите

власти успяха

да я спрат

И ми е много драго за това."

В тази връзка е забележително, че въпреки негативното отношение на властите, до края на живота си (умира през 2006 г. и е погребан в родната Струмица) Наско Джорлев никога не се отказал от творчеството си, не се отрекъл от нито една своя творба. Напротив – както винаги става с големите творци, богатото му музикално наследство издържа проверката на времето и хубавият спомен за искрения певец продължава да живее, както и паметта за големите наши футболисти, възпети от него.