В България стават толкова много катастрофи, защото шофьорите си изкарват адреналина, а пътищата не са място за това, казва шампионът Никола Цолов, който ще вземе книжката си догодина

- Никола, как започна да се занимаваш с автомобилни състезания?

- В интерес на истината първо не знаех какво е Формула 1, като започнах с картинга. Знаех само за Ники Лауда и Аертон Сена, като вторият веднага ми стана любим. Един от най-добрите ми спомени особено в началото в картинга е първото ми професионално състезание, където аз не знаех, че е шампионат. Спечелих го и баща ми ми каза, че има още 5-6. Аз супер много се зарадвах и исках да продължа да карам. Това беше моментът, в който започнах да осъзнавам, че мога да правя това нещо с години.

- Като малък събирал ли си колички?

- Не съм, но винаги съм харесвал коли. Гледал съм дрифт на телевизора и компютъра и съм ходил на доста дрифт събития с баща си.

- Как се концентрираш по време на състезание?

- Избягвам мисленето, това е най-добрият вариант, понякога обаче е неизбежно. Преди, когато бях в по-бавни категории, сякаш имах повече време за мислене, тогава най-често си пеех песни. Но откакто влязох във Формула 3, нещата станаха по-различни. Всичко се случва много бързо и изисква висока концентрация. Така че по-скоро мисля какво да правя във всеки момент - да пазя гумите и в същото време да направя най-бързо завоя. Има много фактори, за които да мислиш в различните моменти.

- Какво е чувството, когато си зад волана?

- Трудно е за описване. Бих казал, че се чувстваш едно с колата. Заедно се движите, всичко вибрира. Всичко е на едно енергийно високо ниво. Което мен ме кара да се чувствам неописуемо.

- Кой е най-напрегнатият момент?

- Точно преди старта, в момента, в който чакам да потегля. Пулсът ти се вдига супер много. След това всичко се успокоява. На последната обиколка, ако водиш и трябва да защитаваш мястото, също е стресиращ момент. Целта ти е да пазиш висока средна скорост през цялата обиколка.

- Какво те мотивира и какво може да те притесни?

- По време на състезание ме вдига много това, че ако съм по-бърз от останалите и съм стартирал по-назад, и започвам да изпреварвам един по един, това е доста приятно чувство. А това, което може да ме свали, е ако стартираш от първите, но започваш да изпадаш. Виждаш, че нямаш ритъм, опитваш се да задържиш позиция, но това не се получава. Понякога това се случва заради деградация на гуми, ако не си ги запазил добре или заради грешни настройки на колата. Тогава е трудно да запазиш спокойствие.

- Коя е най-високата скорост, която си вдигал?

- Това беше на последното състезание тази година в Италия - 305 км/час. На правата те не се усещат. Всеки може да дава пълна газ. По-впечатляващото на нашите коли е колко бързо можеш да минаваш в завоите.

- Имал ли си сериозни катастрофи и наранявания?

- Преди 5 г., през 2019 г., имах преобръщане с картинга, когато си счупих ключица. Стартирахме за финал и аз се опитвах да подобря позицията си и да изпреваря пилот, който не ме видя и зави в мен. И понеже в картинга нямаме брони около гумите като при колите, когато те се докоснат една с друга, се получава скок на картинга и той се преобръща. Аз паднах на рамото си и картингът беше върху мен. Опасното след това е някой да не се удари в теб или да мине през теб, докато си на пистата. Не беше нищо особено, но оттогава не съм имала страшни моменти. Имал съм катастрофи, но сега сигурността на колите е доста висока и трябва да се случи нещо много извънредно, за да стане беля.

- Кои са най-щастливите ти моменти?

- В края на 2021 г. имах няколко поредни състезания с отбора ми, с които много добре се познавахме, бяхме като семейство. Доста велик момент за мен беше през 2022 г., когато спечелих Формула 4 на испанския шампионат. Тази година имах 3 победи, но последната в Унгария беше най-сладка, беше точният момент, в който трябваше това да се случи.

- Как се подготвяш за състезание?

- Има няколко начина - физическият, който е неизбежен. След това ментално - в това отношение това е най-трудният спорт, защото влияе най-много. Да си в добър фокус преди и след състезание, да имаш стабилен живот и всеки ден да има постоянство, те прави по-добър на пистата. Аз обичам да се фокусирам, като оставам дълго време сам във важни и трудни моменти. Преди състезания искам спокойствие. Ключът е да се опитвам да не мисля за нищо - това е най-добрият начин, защото мозъкът се отпуска, изчиства се и когато трябва да мислиш само за едно нещо, това се получава. Важно е колко си силен психически, колко можеш да издържиш под напрежение, с висока скорост и всички хора, които са около теб, не е лесно.

Във всеки спорт и в живота като цяло нямаш само добри и лоши моменти. Мисля, че без тежки моменти не можеш да научиш нови неща. Точно това е обяснението и на тази година, която измина. Беше най-трудната ми, защото започнах сезона и наистина имах много проблеми. По едно време бях сигурен, че няма да карам догодина. Толкова бяха зле нещата, че бях изпаднал в депресия. И си казах: Ок това може да е последният ми сезон и ще се опитам да се насладя на всеки един момент, който имам. Следващото състезание беше в Монако и това беше перфектното място да се насладя. И точно в момента, в който започнах да го правя и се сетих защо съм започнал да се състезавам, това беше и момента, да се справям добре.

- Каква е мечтата ти?

- Най-голямата ми мечта е да достигна до Формула 1 и да започна да чупя рекорди там. Да бъда първият българин и да чуя български химн на първото място на стълбичката на Формула 1. Един ден искам да шофирам Порше gt2rs, това ми е любимата кола. Надявам се това да се случи след 10 г., за да се сдобия с финанси и да взема шофьорска книжка, защото съм на 17 г. Забавен е този факт, че се състезавам във Формула 3, но все още нямам книжка.

- Липсва ли ти живота, който водят твоите приятели и бивши съученици?

- Имам доста различен живот от моите приятели. Аз пътувам повече. Те ми казват, че не ходя на училище и че това е много готино, но всекидневието ми е доста заето със срещи. Буквално е като работа извън пистата. Със сигурност от това ми липсват нещата, които правят те. В училище се справям добре. На финала съм. Обучението ми е в самостоятелна форма. Тоест аз уча сам вкъщи и накрая на годината се явявам само за изпитите.

- Защо според теб има толкова много катастрофи по пътищата в България?

- Смятам, че не само у нас, но и в чужбина хората искат да изкарат адреналина в себе си, а пътищата не са правилното място за това. Защото там застрашават живота и на други хора. Бих посъветвал българските шофьори, които искат да карат бързо и да си изкарат енергията, да отидат на писта и да го направят.

- Какво ти липсва, за да си възможно най-добър?

- Това вероятно е опитът, защото винаги съм бил около хора, които са доста по-опитни от мен. И, разбира се, да си съвършен от всички страни. Както на пистата, така и извън нея. Важно ми е да имам близки хора около мен и някой, който да ме разбере. Фернандо Алонсо например, който ми е мениджър, доста ми помага и урокът, който съм научил от него е, че ежедневните тренировки може да променят резултата в края на деня.