Благодарение на предприемчивите фенове женският тим на „Хамарби" сега събира повече публика, отколкото дербито „Левски" - ЦСКА

Беше лятото на 2019 г. Пандемията от COVID-19 все още дебнеше в мазето на някоя китайска лаборатория или в търбуха на китайски прилеп. Путин си наглеждаше кротко как върви бизнесът с петрол и газ и не се беше втурнал да завладява света. Хората бяха щастливи, живееха на макс и търсеха забавления и адреналин. Именно поради тази причина немалка част от населението на Стария континент се изсипа на Слънчев бряг. В разгара на месец юли карфица да пуснеш, нямаше къде да падне в центъра на лъскавия ни курорт.

Точно в онези до голяма степен безгрижни юлски дни и вечери се провеждаше световното първенство по футбол за жени. Кръчмите се пукаха по шефовете от германци и англичани, които екзалтирано подкрепяха своите любимки. Обаче далеч по-любопитно беше недоумението, изписано по лицата на българите, станали свидетели на тази картинка. За нас, българите, понятието женски футбол открай време е равносилно почти на крайно обидна псувня. Като горди жители на Балканския полуостров, ние сме рекли и отсекли, че футболът е само за мъже, художествената гимнастика е за жените, а боксът става и за мъже и за жени, стига да не ни се пречкат в краката скандални явления като Имане Халиф.

Само че на много други места по света правят всичко по силите си, за да приобщят малки и поотраснали момичета към спорт, който уж е запазена територия единствено и само за силния пол. Нещо подобно се опитват да сторят и шефовете на „Хамарби", когато преди години пускат обява по медиите, че имат намерение да сформират женски отбор. Желаещи има предостатъчно, но ръководството на шведския клуб се сблъсква с друг проблем. Малцина жители на Стокхолм са склонни да отделят два часа от ценното си време, за да отидат на стадиона и да подкрепят новосформирания женски тим. Мачовете се играят в потискаща тишина, а липсата на интерес е сериозно основание проектът да бъде оставен на трупчета.

В крайна сметка проблемът намира своето решение и сега жените на „Хамарби" събират повече публика, отколкото дербито „Левски" – ЦСКА. По-интересното е, че вятърът на промяната е раздухан от един-единствен човек. Саймън Сандстрьом е запален фен на столичния тим, но като повечето други момчета от агитката не ще и да чуе за женски отбор. Всичко се преобръща, когато дъщеря му го моли да я заведе на мач, за да види на живо как вече порасналите момичета се представят на терена.

„Някъде към средата на първото полувреме детето ме погледна с тъжни очи и попита: „Татко, защо никой не пее? Защо няма барабани? Тук е много скучно", спомня си с усмивка Саймън. Думите на малката принцеса са адресирани до възможно най-подходящия човек. Баща й е лидер на агитката на „Хамарби", който отговаря за хореографията и за поддържане на настроението в сектора с ултрасите. За него не е проблем да докара тълпа от верни другари, които още на следващия домакински мач на дамите тотално променят обстановката на стадиона.

„Правехме това, което сме свикнали да правим по време на мач. Запях нашите песни по мегафона и момчетата подеха след мен. После изпълнихме няколко от по-простичките номера от нашата хореография и не спряхме да скандираме през всичките 90 минути. В началото момичетата на терена се учудиха на врявата, но след това им хареса и наистина заиграха по-ентусиазирано", категоричен е Саймън. Той решава да отиде и на следващия, и на по-следващия мач на женския отбор, като не забравя да вземе със себе си и останалите гласовити момчета от агитката. Ефектът е мигновен. Песните и скандиранията явно правят впечатление на хората извън стадиона и те решават да влязат вътре и да видят кой е този мач, озвучен от толкова много гласовити фенове.

Първо идват мъжете, а след тях и жените. Някак вече става модерно да се ходи на домакинските срещи на жените на „Хамарби". Още по-добрата новина е, че новопривлечените фенове бързо въвеждат традицията да изпият по едно-две преди и след мача. Именно тези фенски купони в кварталните кръчми се превръщат в успешни кампании за набиране на нови воини под клубните знамена на женския тим. Някога празните трибуни се пълнят с народ. И ето как през 2021 г. 18 500 мъже и жени се изсипват на стадион Tele2 Arena, за да изгледат победата на своите любимки с 2:1 над дамите от АИК. През юни миналата година на същото място се стичат 17 600 души, за да празнуват с отбора спечелването на Купата на Швеция. Няколко седмици по-късно дамите, окрилени от подкрепата на феновете, спечелиха и шампионската титла, а след това по инфарктен начин се добраха и до групите на женската Шампионска лига.

Е, там не им върви особено - записаха тежко поражение от звездите на „Барселона", но това по никакъв начин не понижи духа на хората. Тимът вече се радва на верни привърженици, които пътуват и в чужбина, за да гледат изявите на своите любимки. Именно по време на разгромната загуба с 0:9 от „Барселона" шведските фенове направиха силно впечатление, след като категорично успяха да надвикат испанските си колеги. Което не е никак малко постижение, при положение че женският тим на „Барселона" също се радва на огромна подкрепа – на сблъсъка от Шампионската лига с „Волфсбург" през 2022 г. се събират 91 648 фенове, нищо че играят жени.

Сега основната задача на ръководството на „Хамарби" е да се постарае този ентусиазъм да не утихва. Именно заради това дамите получават почти същото внимание като мъжете. Продажбата на билети е организирана така, че да стимулира привържениците да си вземат пропуски за мачовете и на двата тима. Звездите на женския тим също са бутани под светлината на прожекторите, за да запалят интереса на публиката и на малките момичета, които биха се престрашили да отидат на стадиона и да потренират с топка.

„На дъщеря ми вече не й е скучно на стадиона. Аз също се забавлявам искрено и вярвам, че много от момчетата в агитката са като мен. Ще се постараем да има още повече барабани в нашия сектор, така че да сме най-шумните в света и нашите любими момичета да изживяват своята мечта на терена", отсича най-ценният ултрас Саймън Сандстрьом.