Възможно ли е злодей да бъде „освободител”
Кой е генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко? „Освободител” или кървав тиранин. Или и двете заедно. Възможно ли е злодей да бъде „освободител”. И трябва ли централна улица на европейска столица да носи неговото име? Или и ние сме като гърците: те се гордеят със своя Василий Българоубиец, а ние с – Гурко Полякоубиец. Но да не избързвам.
Биографията на генерал Гурко (1828-1901), така както подробно е проучена от полския историк Станислав Вйех, се дели на три периода.
Първият период обхваща първите 50 години от живота на генерала. У нас този период е неизвестен. И може би с право, защото разкрива един посредствен и комплексиран военен – саможив, затворен в себе си, без приятели и крайно непопулярен в царския офицерски корпус. Най-любопитното от този период е сватбата на Йосиф Гурко с Мария Андреевна, чиято майка – Елисавета Василевна, с писателски псевдоним Евгения Тур, е известна писателка и опозиционерка, свързана с руската и полската политическа емиграция във Франция. През 1863 г. генерал Гурко участва във военна операция за потушаване на полското „Априлско въстание” – т.е. на Варшавското въстание за освобождение от руско робство. Запомнен е с жестокостта си. Удавя в кръв Варшава и дава първото доказателство, че империите никога не освобождават. Те само поробват.
Вторият период, за когото най-много е писано у нас, е твърде кратък, само няколко месеца. Това е времето на руско-турската война (1877-1878). За българите Гурко е като „летящ орел”, който донася освобождение. Той е „освободителят” на старата и на новата българска столица. Но за него войнишкият живот не е струвал пукната пара и затова, поради лошо командване, само при Горни Дъбник загиват 3 600 войника. За Гурко човешкият живот е струвал „по-малко отколкото копче на мундира и затова неговите балкански победи почиват на грамадата от трупове на бедните войници” имали нещастието да воюват под негово командване. Балансът на зимната операция на Гурко по време на войната е трагичен. Без един турски изстрел неговият „преден отряд” губи около хиляда войника, замръзнали в Балкана. Но макар и постигнати с цената на много жертви, военните успехи при кампанията в България на ген.Гурко са безспорни.
Третия период е времето през което Йосиф Гурко е генерал-губернатор на Варшава. Гурко възприема Полша като „военен полигон”. Прочува се с организирането на много военни учения и маневри, и с реализирането на крайно националистическа имперска политика. Затова и в Полша той е известен като:
– ВРАГ НА ПОЛСКИЯ ЕЗИК. През 1885 г. въвежда задължителното изучаване на руския език в училищата и забранява ползването на полския език дори в междучасията. Същата забрана е въведена в администрацията, в пощите, болниците, в съда, в полицията, на ж.п.гарите.
– ЛИКВИДАТОР НА ПОЛСКАТА ДЪРЖАВА. Закрива всички полски институции и на първо място Полската банка. Русифицира железниците и изхвърля на улицата железничарите от полски произход. Същата репресия прилага и в общинските администрации. Изхвърля от работа всички поляци – от кметовете до писарите, от учителите до горските служители и свещениците.
– ПРЕСЛЕДВА ХРИСТИЯНИТЕ КАТОЛИЦИ. Въвежда полицейски контрол в Духовната семинария. С насилие налага православната вяра. Забранява на свещениците да общуват с миряните извън църквата. Затваря духовни училища и семинарии. В град Келце, например, са задържани и депортирани в Сибир десетки свещеници. Религия в училищата започва да се преподава само от православни учители.
– НАСИЛСТВЕНО НАЛАГА ПРАВОСЛАВИЕТО. Отнема незаконно имуществото на католическата църква и го предоставя на православната. Драстично намалява заплатите на католическите свещеници и десетократно увеличава заплатите на православните духовници. Започва строителството на най-големия в Европа православен храм, за да покаже символичното превъзходство на православието. Така съборната православна църква във Варшава става символ на деспотичното управление на Йосиф Гурко.
– ЦАРСКИ САТРАП. Нарежда армията да открие огън срещу стачкуващите работници в Лодз.
– ПРИКРИВА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Съпругата му, подобно на известна нашенка днес, пазарува от Варшавските магазини без да плаща. Заставала пред рафта, взимала си „кремчето” и си излизала. Случвало се магазинери да се оплачат. И любящият Йосиф бързо им намирал място в затвора. Когато напуска Варшава прави опит да изнесе от Кралския дворец редица скъпи вещи между които и цяла мраморна камина. Синът му Евгений, с нестандартна сексуална ориентация, проиграва в казиното на Монте Карло огромна сума като завлича с много пари свой „близък” приятел. Под заплаха от съд се самоубива с цианкалий. Но според близки до двореца източници става дума за убийство извършено по заповед на бащата Гурко с цел да запази поста си. Близо половин век по-късно нещо подобно извършва и дълголетният председател на Върховния съвет на СССР Михаил Калинин, който за да запази поста си, се съгласява Йосиф Сталин да изпрати съпругата му в Сибир като „враг на народа”. Големият син на Гурко – Владимир, се прочува с т.нар. „Афера Лидвала”. През 1906 г. като началник на отдел в Министерството на вътрешните работи той продава огромни количества държавно зърно по занижени цени. Корупцията е очевидна, заловен е и осъден.
В Русия истината за генерал Гурко е манипулирана. Представят го като „толерантен, разумен, с добро отношение към поляците и католическите свещеници” и като генерал-губернатор, който е реализирал целите на руската политика – усилване на империята и повишаване на ролята на православието.
В България ген.Гурко е герой. Неговото име носят улици и дори град. Пропускаме, че той е знаел, че „окупира”, а не че „освобождава” нашата земя, която във всички официални документи от този период се нарича „руска окупационна зона”. Свидетели сме, включително и днес, че руската окупация е оставила дълбоки поражения в българското съзнание, които са усилени през 46-годишния истински окупационен период (1944 – 1990).
В Полша Йосиф Гурко е символ на руската окупация и на омразата срещу полския народ демонстрирана векове от Русия. С неговото име се свързват репресиите срещу полския език, култура, традиции, религия, както и насилственото налагане на православието. Затова и в Полша никому не минава през ум да издига паметник на Гурко. Което не значи, че поляците не знаят думата „благодарност”. Точно обратното. Варшавяни с благодарност си спомнят направеното от кмета Сократ Старинкевич в периода 1875–1892 г. – изграждането на канализация, на трамвайни линии както и уважението, демонстрирано от този руски имперски чиновник към обикновените хора. Затова и негов паметник има издигнат във Варшава. Но престъпната имперска политика на генерал-губернатора Йосиф Гурко няма шанс да бъде оценена с паметник в Полша. Защото историята, скъпи приятели, не може да бъде четена избирателно. Тя винаги трябва да се чете цялата.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Време да си кажем - ние сме един лабораторен експеримент на ченгета
От вчера вече и Пееф заплаши с "немирен" протест. Преди няколко дни активисти на Възраждане, ВМРО и обикновени плоскоземци и мангъроиди се опитаха да превземат Народния театър