Той му дава идеята да изиграе, че е син на Стефан Сърчаджиев, който е член на комисията 

Катя Паскалева му удря такъв шамар по време на снимки, че получава комоцио

Става почетен член на СБЖ, защото Тодор Живков харесал ролята му във филм за Тодор Страшимиров

Родителите му мечтаели да стане най-известният цигулар в света

Той е готов да покори света на артистите и вече е с ясната представа, че иска да бъде актьор. Дотогава може да свири на пиано и цигулка. В деня на изпита си във ВИТИЗ е леко притеснен. За да го приемат, първо трябва да представи стихотворение, басня и разказ.

Първият кръг минава добре. Комисията му задава тема за етюд, за да изиграе кратка сцена. Трябва да импровизира нещо по зададените условия. Сам да си измисли развитието на случката. Задачата е да изиграе

как на всяка цена влиза в сградата на Академията въпреки че портиерът го спира

и не иска да го пусне. Разполага с няколко минути да помисли и да се появи, когато го извикат.

Излизането на отделните кандидати на сцената се обявява от младия Коста Цонев, който вече е студент в трети курс. Докато Ицхак Финци се чуди какво да измисли, за да се представи, Цонев му дава идея: “Защо не кажеш на портиера, че си син на Стефан Сърчаджиев?”. Тогава известният театрален режисьор и преподавател е един от изпитната комисия. Финци няма друга идея в главата си, затова пробва тази. Тя му отваря вратите към ВИТИЗ, а първата среща с Коста Цонев е толкова запомняща се, че бележи началото на близкото им приятелство.

На 25 април великият актьор Ицко Финци навърши 90 години, а първите стъпки в света на театъра и киното все още помни много ясно. Той е

изключително талантлив артист, виртуозен цигулар,

свирещ още на пиано и акордеон, пътешественик, мечтател, романтик, писател.

Всички тези качества проявява още от дете, като някои от тях наследява от родителите си. Ицхак е роден в София през 1933 г.

Родът му произхожда от Сараево

Прадядо му бил равин там и имал осем синове. Един от тях тръгнал към България. Финци е кръстен на дядо си Исак, който бил пътуващ с каруца амбулантен търговец из разградските села. Баща му Самуел държал да се казва Ицхак, за да става на Ицко. Така се казвал герой от пиеса, поставена от него на младини.

Баща му не бил религиозен човек, затова и бъдещият артист израства като атеист. За сметка на това Самуел Финци бил театрал – актьор и рецитатор. По тази причина държал синът и дъщеря му Ида да говорят най-правилния български език. Копнял двамата да се занимават с изкуство, затова на Ицко купил цигулка, а на Ида акордеон. По-късно им взел и пиано. Въпреки че не били богато семейство, в дома им идвал учител, който им преподавал.

Родителите им ги карали да слушат по радиото как свири Хуберман, а надеждата им била малкият Финци да стане най-известният цигулар в света. Само че съдбата му отредила друго.

Като дете Ицко имал голям проблем с това, че е евреин. Имало деца, които били настървени срещу него. Няколко пъти се разминавал на косъм от побой. След като навършил 11 години, трябвало да носи значка, с която да показва произхода си. Майка му го склонила да не го прави, защото това значело да бъде бит от останалите малчугани. Често се случвало да чупят прозорците на къщата им с камъни и викове: “Вън евреите от България”. Хубавото било, че след 9 септември 1944 г. този тормоз приключил.

И след като от баща си научил да владее музиката, от майка си наследил театралния талант. За първи път играл в пиеса като едно от седемте джуджета край Снежанка. Ицко си спомня, че бил влюбен в нея.

През 1950 г. завършва Трета мъжка гимназия, а 5 години по-късно и ВИТИЗ в класа на Стефан Сърчаджиев заедно с актьорите Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Досьо Досев и др. След дипломирането си Ицхак Финци е разпределен в театъра в Димитровград. Докато играе там,

получава покана от режисьора Методи Андонов да отиде в новосъздаващата се трупа в Бургас

В началото спял в гримьорната. После го настанили в квартира заедно с Петър Слабаков, Иван Кондов и Стоян Гърдев. Спели на театрални матраци. Били доста бедни и делели всичко. Веднъж Финци купил 4-килограмова консерва сардели. Всяка риба я тръскали в кутията, за да падне солта, и я ядели с много хляб.

Там веднага започнал да репетира пиесата “Езоп”. За него това било особено представление. Режисьорът Леон Даниел го учил на интонации и ударения. Бургаската трупа била много силна, но се разпаднала, защото не отговаряла на правилата на партийните ръководства. Не проповядвала идеите на социализма и вкарвала зрителите в съмнения относно режима.

“По времето на социализма, в режим на диктатурата, имахме намерение да предизвикваме гражданското съзнание на зрителя - посочва преди години Ицко Финци. - Така режисьорите изискваха и гражданско поведение на артиста. Всичко беше завоалирано, разбира се – в сюжети, метафори. Но казваха достатъчно на зрителите и затова те идваха на театър - там можеше да се чуе нещо “анти”, нещо критично.”

Годините в Бургас били изключително ценни за младия Финци. Там натрупал опит, развил начина си на мислене и усвоил тънкостите на театралното изкуство. От 1960 до 1966 г. Ицхак играе на сцената на Държавния сатиричен театър в София. Най-дългият му трудов стаж - 20 години, е в театър “София”, където е от 1966 до 1988 г.

Именно там има още една любопитна история с Коста Цонев, който играел в пиесата “Има ли смисъл да утепваме мечка?” заедно с Невена Мандаджиева. При няколко техни диалога публиката се заливала от смях. По едно време обаче зрителите започнали да се смеят повече от нормалното и дори по време на паузите. Коста Цонев недоумявал на какво се дължи това, докато не се обърнал и видял, че

в дъното на сцената Ицко Финци извършва маймунджилъци

Правел смешни физиономии, чешел се по корема, бъркал си в носа. След като приключила пиесата, Коста Цонев се скарал на Финци, а той му отвърнал невинно: “Много ви се смееха. Исках и на мен да ми се посмеят малко”.

През 1959 г. Ицхак Финци дебютира и в киното. Първата му роля трае 1 - 2 екранни минути във филма “Звезди” по сценарий на Анжел Вагенщайн. Режисьори били Конрад Волф и Рангел Вълчанов. Историята разказвала за отряд нацистки войници, които ескортирали гръцки евреи към лагера на смъртта в Аушвиц, но спрели в малък български град. Финци бил в ролята на един от пленниците. Филмът печели специалната награда на журито в Кан и още куп международни признания.

Ицко Финци е на 27 години, когато изгрява и в телевизията. Участва в спектакъла “Дървеница” на Сатиричния театър, излъчен на живо на 19 октомври 1960 година. Снима се в десетки игрални филми, играе на много театрални сцени, често е канен и в БНТ.

В разцвета на младостта и кариерата си той среща и първата си любов – пианистката Гина Табакова. Двамата минават под венчилото и на 20 януари 1966 г. се ражда синът им Самуел Финци. Въпреки бебето Ицко рядко се прибирал вкъщи. Денонощно бил зает със снимки и спектакли. Не успял да сподели детството и израстването му. Пианистката и актьорът се развели, когато момчето било на 13 години. По-късно тя се омъжила за артиста Павел Васев.

Самуел тръгва по стъпките на баща си и става световноизвестен актьор

с изключителна кариера в Германия.

Преди това да се случи обаче, баща му участва в един много специален за него филм - “Елегия” на режисьора Едуард Захариев. Финци играе бащата, който разбира, че синът му изневерява на жена си, и е дълбоко огорчен. Трагедията се оценява най-високо в Москва сред останалото творчество на режисьора. След падането на комунизма Захариев добавя съкратените кадри от времето на цензурата и прави римейк на филма.

И докато “Елегия” оставя особено чувство у Финци, забавната случка, която никога не забравя, се разиграва по време на снимките на “Вилна зона”, където си партнирал с Катя Паскалева. Те били в ролите на Йонко и Стефка, които подготвяли пищно тържество за изпращането на своя син новобранец. Сюжетът бил такъв, че

той трябвало да играе мъж под чехъл

Катя била властната. Но актьорът винаги е смятал, че в добрите семейства съпругите ръководят по дискретен начин, така че мъжът да има усещането, че той е водачът, но това всъщност е жената. Затова решил да не бъде мухльо. Това се харесало на Едуард Захариев.

За да се получи естествено сцената, Захариев казал на Катя Паскалева да удари шамар на Ицко, без той да знае за това. Шамарът бил силен и неочакван. И дълго време след него режисьорът не казал “Стоп” на камерата. Когато я изключил, възкликнал: “Има Бог!” Паскалева обаче толкова силно ударила Финци, че той получил комоцио.

Лентата била заснета във вилната зона на Ботевград, а актьорът живеел около два месеца с режисьора в мотел край Правец. Финци е признавал, че със Захариев не се мелело лесно брашно. Работата по филма била белязана и от трагичен инцидент. В близкото езеро се удавил един от помощник-операторите. Въпреки това филмът бил завършен.

Любопитното е, че работата му като актьор му е донасяла и облаги. Участието на Ицко Финци във филма “По дирята на безследно изчезналите” бележи една от най-нелепите случки в живота му. Заради ролята си става почетен член на Съюза на журналистите, въпреки че е артист. Дори получава златна значка, право да стая в почивната станция “Журналист” във Варна и да посещава ресторанта на СБЖ.

Финци играел Тодор Страшимиров - правист, депутат от левицата и твърд комунист. През 1923 г. братът на Антон Страшимиров бил в Народното събрание и произнесъл остра реч, разобличаваща репресиите спрямо опозицията и интелигенцията. Бил е журналист. И малко по-късно бил

застрелян на ул. “Сердика”, зад банята. Точно там заснемат и убийството на Финци в лентата

“И понеже съм изиграл положителен герой, който станал жертва на терора, аз и Буйнозов, също с положителна роля, бяхме обявени за почетни членове на Съюза на журналистите – споделя преди години Ицко за случката. - Тодор Живков беше одобрил и харесал филма. Това е имало голямо значение за Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Смешно.”

След 1989 г. актьорът играе в различни театри в София. Трябват му доста години в актьорската професия, за да усети, че на сцената се чувства уютно. В началото, когато смятал, че се е справил страхотно, режисьорът го питал защо е играл толкова лошо. Осъзнал, че самолюбуването му разваляло всичко. Представял се най-добре на сцената, когато не се самонаблюдавал и критикувал. Това обаче било неизбежно за него. Затова и до ден днешен го прави, защото не спира да твори.

А неговата муза е малката му дъщеря Матилда.