• Европа се държи като петел, който дискутира сексуалната си ориентация, докато отпред обикалят хищници, твърди докторът по политически науки пред МИЛА ГЕШАКОВА в интервю за "24 часа"
• Сирия ще продължи да бъде територия за експерименти
• Когато US президент казва, че войната в Украйна трябва да спре, значи е от губещата страна. А когато я назовава като европейски проблем, значи не му е важна. Путин би се съгласил и с двете

- Близкият изток се превърна в още по-гореща зона от войната в Украйна с падането на режима на Башар Асад в Сирия. Какви геополитически посоки ще следват конфликтите там, д-р Табаков?

- Със или без Башар ал-Асад Сирия ще продължи да бъде лаборатория за експерименти. Сирия е държава със снет суверенитет, а такива субекти на международната система обикновено функционират като продължение на чужди интереси. В това отношение няма разлика между клиентелистката алауитска мрежа на Башар ал Асад и ислямисткия букет от тръни около Абу Мохамед ал Джолани; който и от двамата да държи формално нотариалния документ, Дамаск е чужда собственост. Затова там преди вилнееха Иран и Русия, днес – Турция и Израел. Сирия е клетник. Като Виктор-Юговия Жан Валжан, който тъкмо избяга от затвора, за да влезе отново в него.

- Свалянето на Асад е от полза на Израел и огромна победа на Турция, пише “Политико”, а губещи според изданието са сирийските кюрди. Това ли е и вашият прочит на ситуацията?

- И Турция, и Израел екстраполират своите интереси върху Сирия. В северната част на страната Анкара се опитва едновременно да унищожи перспективата за кюрдска автономия и да създаде анклав от близка до турските интереси периферия. В южната част на страната Тел Авив се опитва да компенсира една своя стандартна язва – липсата на стратегическа дълбочина на Израел, – установявайки контрол върху сирийска територия, включително спрямо връх Хермон. Турция е възмутена от действията на Израел, Тел Авив – от тези на Анкара. А двете правят едно и също.

На този фон сирийските кюрди вече губят територии. Вече отстъпиха от Тел Рифат, Манбидж и Деир ез Зор. Единственият въпрос сега е дали офанзивата на напътстваната от Турция Сирийска национална армия ще прехвърли действията си на изток от река Ефрат. Опитът на САЩ да бъдат преустановени бойните действия между кюрдите и протурските сили на терен не се увенча с траен успех. Всъщност именно в защитата на сирийските кюрди като контратежест на турската експанзия имаше рядко споделен интерес между Вашингтон и Москва. Но с оттеглянето на руснаците от тези части на Сирия и с евентуално предстоящото такова на американците при втория мандат на Тръмп за кюрдите в страната има реален риск от два стола да паднат на земята.

- Всички очакват ходовете на американската дипломация след встъпването на спечелилия президентските избори Доналд Тръмп в длъжност на 20 януари 2025 г. САЩ не бива да се меси в Сирия, написа той в писмо още сега. Доколко ненамеса на САЩ е част от благоприятно решение?

- Основният интерес на САЩ спрямо Сирия бе свързан с унищожаването на “Даеш” и с пресичането на иранския коридор от Ирак към Сирия. И за двете те работеха заедно със сирийските кюрди, в замяна на което се опитваха да ограничават действията на Турция срещу тях. Изтеглянето на остатъчното присъствие на американските военнослужещи от Сирия, каквото периодично Доналд Тръмп заявява, че ще направи, ще отвори нови пространства за екстраполация на турско влияние в Североизточна Сирия.

- Има очаквания към Тръмп да спре войната в Украйна. Каква развръзка очаквате там?

- Ние вече може да предположим какво желае Владимир Путин. А именно: Украйна никога да не се присъединява към НАТО, да не провежда никакви съвместни обучения с Алианса, а областите Луганск, Донецк, Херсон и Запорожие да бъдат признати за руска територия. Последното, апропо, означава, че Украйна ще трябва да отстъпи допълнителни свои територии, които все още са от украинската част на фронта.

Ние не знаем обаче какво би искал Доналд Тръмп. Освен че бъдещият ръководител на Белия дом вече заяви, че войната трябва да спре и че тя е преди всичко европейски проблем. Но това са слаби сигнали и кекава основа за преговори. Когато американски президент казва, че войната трябва да спре, значи, че той е от губещата страна. Когато казва, че тя е европейски проблем, значи не му е важна. Владимир Путин услужливо би се съгласил и с двете.

- Със сигурност имате визия и за мястото на Европа в бъдещата политика на Тръмп. Какви са възможностите на Стария континент да е равностоен геополитически играч в бъдеще? Днес основните му мотори - Франция и Германия, са заплашени да останат без правителство, да не говорим за икономическия спад в ЕС.

- Наред с Украйна другият тест за отношенията между Европейския съюз и САЩ по времето на втория мандат на Доналд Тръмп ще бъде естеството на търговските отношения. Тъй като Тръмп вече е показвал, че използва митата като външнополитически инструмент. А те са доста дискусионно средство, тъй като, когато Тръмп напусна Белия дом в началото на 2021 година, той остави САЩ с по-голям търговски дефицит, отколкото бе този на страната при встъпването му в длъжност четири години по-рано.

Но Европа сама се е сложила в тази клопка: да бъде зависима от милитаризма на Русия и от вътрешнополитическата конюнктура в САЩ. Икономическа криза в Германия и политическа във Франция – това е формула за боледуващ ЕС по принцип. Но към тези кризи трябва да добавим и ценностната осцилация: релативизирахме си стойностите, които ни правят именно европейци. Държим се като петел, който дебатира сексуалната си ориентация, докато около кокошарника обикалят хищници.

- Какви са рисковете и шансовете за България в тази ситуация?

- Регионалната среда на България е наситена с хематоми. На североизток Русия редактира военнополитическата констелация на Черноморския регион, окупирайки крайбрежието на Украйна. На изток Грузия е в плен на опасна диалектика между съветското си минало и европейското си бъдеще. На югоизток Турция продължава да мисли себе си наднационално и екстериториално. На запад пък Северна Македония е с дисоциативното разстройство на личността, а Сърбия – с югославски нагон. На този фон, докато политиците в страната гнездят върху собствената си егономия, България е в режим на свободно падане.

- Какво очаквате да се промени в света през мандата на Тръмп - анализатори говорят за пренареждане на силите. Как го виждате вие?

- Си Дзинпин първо мисли, после действа. Владимир Путин първо действа, после мисли. На този фон Доналд Тръмп пречупва международните отношения през призмата на търговския филтър и поне у мен не е оставил впечатление, че възприема процесите в тяхната комплексна структура и взаимосвързаност.

Общото между всички споменати обаче е, че всеки един от тях се ръководи от това, което възприема като национален интерес на собствената си страна. Това е смъртоносен удар по либералната система на международните отношения: интернационалните норми, базиращи се на широк консенсус, и институции са потъпкани от копитата на държавните егоизми. Когато няма общо споделими норми, всеки е норма сам по себе си. До какво водят обаче настръхналите национализми, всички ние знаем. Това е Хобсовото състояние на война на всички срещу всички. Което отново ни връща към Европа и това как ние ще посрещнем тези предизвикателства. За целта трябва да вземем решение най-сетне дали уринираме клекнали, или прави и да действаме според традиционните стандарти. Убеден съм, че ще бъдем силни, ако сме автентични.

CV

Мартин Табаков е роден и живее в София.

Магистър по История на философията от СУ и доктор по политически науки от НБУ. Научните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, също - с процесите в Близкия изток.

Работил е като съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи на България