Вчера ми попадна интервю на патриарха, в което бил притеснен от публични гласове за смяна на името на катедралата "Александър Невски". Основният му аргумент не е съвсем лишен от смисъл - че такава е била волята на дарителите - българските поданици след Освобождението. Има и други канонични аргументи, свързани със самата архитектура на храма, но те са разбираеми само за посветени в православното църковно дело.

Така представени - тези аргументи могат да тежат, ако в нашата история нямаше злощастно присъствие на Русия след самото Освобождение - и което чрез нейните заслепени и платени агенти и до днес я прави лесна плячка на нейните вечни имперски интереси. Затова въпросът за дарителите може като контрафакт да бъде зададен така - щяха ли да дарят за храм с това име, ако знаеха, че Русия ще води два пъти война срещу България и ще я държи подчинена на своите интереси? Отделно - наистина ли са знаели българите кой е Александър Невски?

Всъщност, идеята за храма е на Петко Каравелов - три пъти премиер, който въобще не е искал това име. То се налага от княз Батенберг, понеже Александър Невски е покровител на руския цар Александър II, който пък е кръстник на Батенберг. Първоначалната идея е била храмът да носи името на Княз Борис I - Кръстител.

Александър Невски е не само неподходящо име, заради факта, че историческата личност си е сменяла вярата няколко пъти и накрая е приела исляма; не само заради това, че е дал Русия на татарите; не само заради това, че Солженицин го определя като владетел, обрекъл Русия на многовековно робство, а Маркс - за върховен роб.

Това, което го прави най-вече неподходящ е, че е символ на руската колониална експанзия. Храм с такова име е имало в Азърбайджан през 1898 г, който впоследствие болшевиките са взривили. Също храм с такова име в Полша е прекръстен.

Всъщност, това се е случило и в България, когато през октомври 1915 г - по време на Първата световна война - руска фрегата обстрелва Варна с много щети и жертви. Правителството на Васил Радославов сменя името на "Свети Свети Кирил и Методий". Същият Васил Радославов е увековечен на снимката от 3 март 1918 г при капитулацията на Русия в ПСВ с договора от Брест Литовск - дата, специално подбрана по негово настояване, като знак на "благодарност" за 40 години от Освобождението.

Правителството на Стамболийски - обзето от реванш срещу стария елит - руши всичко, свързано с него, а Радославов е осъден до живот. Така през 1921 г издава указ за връщане на руското име на храма. Друга причина е реверанс към царска Русия, поради опасението на Стамболийски от преврат срещу него с помощта на приютените белогвардейци на генералите Врангел и Деникин по време на гражданската война в Русия. По тази причина, дори веднъж премества честванията на 3 март с няколко дни.

Така или иначе - името не е поставяно под съмнение по време на Прехода. Но не беше проведен и разговор за руското влияние върху историята на третата българска държава. Този разговор започва едва сега с войната (засега хибридна) на Русия срещу България - както впрочем през 10те години на 20 в., когато русофилът Вазов и други пламенни русофили прозряват истинските намерения на Русия у нас.

Докато имаме в сърцето на Столицата най-големия храм-паметник на Балканите с име на руски завоевател - враг на Европа - България винаги ще бъде легитимна цел на Русия като нейна изконна собственост. Още повече, когато този храм е опасЕн с улици като Московска, Цар Освободител, Дондуков, Аксаков, Гурко, Алабин, Граф Игнатиев и др. Проверих - улица на името на Васил Радославов има в ... Младост 4.

Такава е нашата почит към руските и българските исторически личности!

От патриарха с руски тежнения няма как да очакваме действия в тази насока, но от българското гражданство и неговите политици тази мярка е безкрайно закъсняла. Всъщност призивът на ДБ за парламентарна комисия за разследване на руското влияние в България е лакмусът с червения цвят за киселината, която разяжда българската държавност още от Освобождението.

От Фейсбук.