Заставам пред ресторант, на вратата пише, че има европейска награда за качество, отдолу друга табела казва, че взел и награда за нещо 2024-та и си викам бравос, годината не е свършила, а нашите вече водят, и влизам вътре, персоналът ме прeвъзхожда числено поне пет пъти и си викам няма нищо, може кварталът да е назадничав, да не уважават еврокачеството и гурмето, и идва сервитьорка, нашарена като якудза и има 170 грама желязо по носа и ушите, и викам пак браво, социално ангажиран ресторант, взимат на работа хора в неравностойно положение, и питам имат ли нещо постно, тя вика вегетарианско ли, аз казвам да, но без сирене и кашкавали, нали са пости, тя вика какви пости и аз за трети път се възхищавам, щото това са мултикултурни хора, няма нужда да знаят за коледни пости, а тя и мяза на абориген от островна държава, те там Коледа може и да нямат, и викам дай едни зеленчуци на скара, с маслинки отстрани малко, и тя вика чакай да проверя дали може да ги направи готвача, и аз сега изпаднах в благоговение, щото къде ще намерите толкова прецизна сервитьорка, да се съобрази внимателно с готвача, който може да изповядва културно различие, което му повелява никога да не измъчва моркови и чушки на скара, хеле пък да ги съчетае с маслини, ми трябва да уважаваме различието, и викам айде питай, и тая отиде някъде и я няма 10 минути, и аз излязох да видя пак табелите за качеството и наградата, и после си тръгнах, и така...

*От фейсбук