Разстрел на здравен магнат превърна стрелеца в символ на недоволството

През последните няколко дни една показна екзекуция в Ню Йорк обиколи мрежите, но вместо да предизвика ужас и състрадание, бе посрещната с възторг и симпатии от страна на голяма част от потребителите, особено сред американците. В центъра на тази драма стои Луиджи Манджоне - обещаващ млад мъж с престижно образование и светло бъдеще, за когото се предполага, че е убиецът на Брайън Томпсън - шефа на една от най-големите компании за здравни осигуровки в САЩ United Healthcare.

На 4 декември под коледните светлини на Манхатън, недалеч от хотел “Хилтън” Томпсън e напът за ежегодната среща с инвеститорите на фирмата, която ръководи от 2021 г. На записи от охранителни камери се вижда как мъж в бежово яке с качулка и с медицинска маска го причаква в гръб и секунди по-късно открива огън по него. Според полицията по Томпсън е стреляно 9 пъти, като поне един път той е уцелен в гърба и още един път в бедрото.

Веднага след това убиецът побягва, грабва колело под наем и изчезва сред дърветата на Сентрал Парк в сърцето на Ню Йорк. Когато пристигат на място, полицаите намират три гилзи, на които с перманентен маркер са изписани думите “отказ”, “забавяне” и “защита”. В Щатите те са познати като трите големи D, тъй като английските им еквиваленти започват с тази буква. Свързани са с тактиките, които компаниите за здравни осигуровки ползват, за да откажат да покрият медицинските разноски на клиентите си. Томпсън умира от раните си на път за болницата.

“Мотивът за това убийство засега е неизвестен, но въз основа на доказателствата, с които разполагаме до момента, изглежда, че жертвата е била специално набелязана. Но на този етап не знаем защо”, казва детективът по случая Джоузеф Кени в деня на убийството.

Веднага след като стана известно за съществуването на надписаните гилзи, в интернет се появиха спекулации за предполагаемия мотив на убиеца - кърваво отмъщение срещу американското здравеопазване. За разлика от българското и европейското, отвъд океана то не е универсално. Вашингтон не покрива медицинските разноски на своите граждани от държавния бюджет. По тази причина здравният сектор е почти изцяло

приватизиран от различни компании, които предлагат осигуровки

срещу месечни вноски.

Според законите в САЩ, ако си счупите крак, може да ви бъде издадена фактура за 7 хил. долара, а ако се наложи да останете в болница за три дни, това вероятно ще струва около 30 хил. долара. В случай че си плащате на компании като United Healthcare част от тези суми ще се покрият от тях. Но доста често това не се случва, защото те ще открият причина да не го направят. Ще ви откажат плащането, защото състоянието ви не се покрива от клаузите по договора ви, ще го забавят, защото не сте си попълнили правилно формуляра, а ако решите да обжалвате, ще ви пратят писмо, в което ви приканват да защитите позицията си в съда. Това поставя множество американци, повечето със средни или ниски доходи, в невъзможна позиция да плащат за извънредно скъпи медицински процедури, които могат да ги вкарат в дългове и дори банкрут.

Ето защо показното убийство на Томпсън беше посрещнато от една немалка част от американците с възторг или в най-добрия случай с едно голямо безразличие. Мрежата беше залята с хиляди мемета, подиграващи се с трагичния завършек на Томпсън и прославящи убиеца. Стрелецът дори се превърна в секссимвол, след като се появиха и първите негови снимки, макар на тях да се виждаше само усмивката му.

Два дни след разстрела на Томпсън около половин дузина мъже се събраха в парка “Вашингтон Скуеър Гардън” в Манхатън, за да участват в конкурс за най-добър двойник на убиеца му. На якетата на участниците бяха изписани думите “Отказ, забавяне, защита”.

Победителят отказа да назове името си пред журналистите, но заяви, че приветства действията на стрелеца и смята, че просто няма вече друг начин, по който властите да разберат колко страдащи са хората в системата на здравеопазването.

Междувременно по улиците на Ню Йорк се появиха и ръчно направени плакати с лицата на шефовете на повечето здравноосигурителни фирми, на които

с червени букви пишеше “Издирва се”

Бяха нужни цели 5 дни на американската полиция и ФБР, за да открият мистериозния стрелец. След подаден сигнал те го намират на 9 декември в ресторант за бързо хранене в град Алтуна, Пенсилвания, на близо 140 км от мястото на престъплението.

Това е 26-годишният Луиджи Манджоне, потомък на виден мерилендски род, който е бил отличник на випуска си в елитно частно училище, преди да завърши престижен университет от Бръшляновата лига. У него властите намират пистолет, патрони, множество фалшиви документи за самоличност и пари в брой. Манджоне е имал и ръкописен документ, в който е изразявал “неприязън” към американските здравноосигурителни дружества и обяснения, че е използвал огнестрелно оръжие вместо бомба, защото така атаката е целенасочена, прецизна и не излага на риск невинни хора.

След като самоличността на предполагаемия убиец на Томпсън стана ясна, интернет бе задръстен с още повече мемета и колажи с надслов: “Свобода за Луиджи”. Появиха се стотици статуси, в които най-различни потребители с ирония твърдят, че в деня на стрелбата Манджоне е бил в тяхната компания и няма как да е извършил престъплението.

В “ТикТок” можеше да се видят и видеа с неговия лик, съпроводени от песента Criminal на Бритни Спиърс, в която се пее за любовта на лирическата героиня към престъпник.

Алекс Голдънбърг, старши съветник в изследователския институт Network Contagion Research Institute, който следи онлайн заплахите, заяви, че реториката в интернет е оставила експертите “доста

разтревожени” от одобрението на убийството

на Брайън Томпсън и възвеличаването на стрелеца, който дори бива сравняван с Робин Худ. В доклад институтът констатира, че в дните след престъплението от 10-те най-популярни публикации в X за стрелбата шест “изразяват явна или скрита подкрепа за нея или очернят Томпсън”.

“Мисля, че това, което наистина преживява Америка, е ерозията на нормите. Това означава, че насилието се възприема като по-нормален или приемлив инструмент за разрешаване на това, което би трябвало да бъде прост граждански спор, разрешен по ненасилствен начин”, обяснява смущаващите реакции на аудиторията Робърт Папе, директор на отдела за изучаване на заплахите и сигурността към Чикагския университет.