Като дете Илко Ескенази играе тенис с наследниците на мултикомпанията “Юнилевър”, след това вижда единия да коси тревата на комшиите срещу 5 гулдена

Като вицепремиер отказва служебната волга, за да ходи пеша и да изслушва гражданите

Неговият Закон за авторското право е толкова напредничав, че 15 години по-късно Европа въвежда тезите му като директиви

В правителството на Ф.Д. оглавява първата комисия по асоциирането на България в ЕС

25 години след смъртта на Илко Ескенази почти никой от близките му не вярва във версията, че е загинал случайно по време на разходка с джет в района на тогавашната правителствена резиденция в "Ривиера".

"Беше тръгнал да търси изчезналите пари на България - спомня си пред "168 часа" един от най-добрите му приятели, бившият депутат и кмет на Варна Христо Кирчев. - Джетът го бил повлякъл?! Не вярвам. Има един милион отрови, които никой патоанатом не може да засече - достатъчно е като на Скрипал да му намажат дръжките на джета. Днес вместо да взривяваш някой, може през чип да подадеш сигнал и електрониката да изключи внезапно. И край."

През 1993 г. 44-годишният Ескенази е депутат от СДС и бивш вицепремиер в правителството на Филип Димитров. В парламента обявява, че вече

има сигурни

данни къде са потънали парите

на част от външнотърговските фирми в чужбина и кои са част от хората, контролиращи тези финансови потоци. Няколко месеца по-късно в хода на разследването съобщава, че натрупването на огромния външен дълг в края на 80-те е станало чрез няколко мафиотски линии и той ще разкрие някои от тях публично.

"Помня, че много рядко ходех в кабинета му, но веднъж бях там и точно тогава той бе получил факс - спомня си пред "168 часа" брат му Аврам Ескенази. - Колкото и близки да бяхме, не ми каза откъде е, но вметна, че е научил страшно интересни неща и ставаше ясно, че има предвид "червените пари". Те сякаш се изпариха, а години по-късно се върнаха в България под формата на инвестиции."

В тази връзка брат му разказа, че докато Илко Ескенази е бил на официално посещение в Лондон, там го е интервюирал известният журналист от Би Би Си Сам Джафа. Интересувал се от връзките и бизнеса на милиардера Робърт Максуел в България. Той е сред хората, чиито фирми на Запад са осигурявали прикритие на капиталите от социалистическия блок, включително и от България. Случайно или не, през 1991 г.

Максуел също загива мистериозно,

докато е на яхтата си край Канарските острови.

"Предаването беше на живо, Илко говореше на перфектен английски и изглежда всичко, което казва, много е впечатлило Джафа - спомня си Аврам Ескенази. - Година по-късно той издаде книга за Максуел и в нея на половин страница цитира най-важното от думите на Илко."

През октомври 1994 г. Илко Ескенази вече си е организирал срещи в Париж и е убеден, че е попаднал на сигурни следи. Дни преди да замине решава да се прибере в родната си Варна за кратка почивка. На 28 ноември отива на плажа на "Ривиера", за да наеме джет. Момчето, което отдава под наем морските мотори, твърди, че му е предложило да го върже и да му даде спасителна жилетка. Според него Ескенази отказал. По-късно експертизата ще установи, че във фаталния ден времето е било чудесно, а морето с леки вълни.

Ескенази подкарва джета и влиза на 60-ина метра навътре. Никой до днес не може да каже какво точно се е случило. В един момент спасителите виждат, че нещо става с машината и се отправят към мястото на инцидента. Едва след като стигат до возилото, виждат тялото на Ескенази. Разследването установява, че машината е в пълна изправност. Заключението на експертите е, че вероятно депутатът е опитал да направи рязък завой с несъобразена скорост, което предизвиква ударна вълна в лицето му и той зашеметен или в безсъзнание пада и се удавя.

Човекът, изготвил експертизата - доц. Павел Павлов, е категоричен, че по тялото няма сериозни изменения, които да насочват към версията за злонамерена намеса. Изключение прави малка рана на носа. Според експерта тя вероятно е получена след удара в таблото на джета. Павел Павлов смята, че след това Ескенази е загубил съзнание и се е удавил.

Експертът е категоричен, че няма следи от специални оръжия или водолази, които да са предизвикали инцидента.

Явно думите на Павлов и експертизата му не са особено убедителни, защото до днес никой от приятелите на Ескенази не вярва на тази версия.

Напротив, в неофициални разговори сините депутати години наред споделяха, че след този случай Илко Ескенази ще остане завинаги последният смелчага, дръзнал да търси червените пари.

"Смъртта му много ме вълнува - казва брат му. - Много хора ми споделяха какви ли не теории, но като завърши следствието, ми дадоха копие от експертизата, в която се твърди, че е

нещастен случай

Донякъде съм склонен да го приема, но той бе отличен плувец. Все още не можем да си простим, че е бил без спасителен пояс или жилетка. Ако имаше, може би това нямаше да се случи. Официалната информация бе, че е имало вълни, джетът е подскочил, получил е удар между очите, в резултат на което е загубил съзнание и е паднал. Може и да е така, но завинаги остана съмнение. А и след това повече никой не повдигна сериозно въпроса за червените пари. За нас това бе голяма мъка."

Съпругата му Лидия остава сама с 4-годишното им момиченце.

"За да помогна на снаха ми с формалностите по наследството, обиколих по банките да проверя какви влогове има - спомня си брат му. - Повярвайте ми, наистина в тях нямаше почти нищо. Живееше съвсем скромно. Едва след смъртта му водихме дълги дела, за да си върнем една къща до морето. Съпругата му отгледа сама детето, много тежко й беше. Малката е родена 1990 г. и има смътни спомени за баща си, познава го повече от нашите спомени."

Вероятно за да защити семейството си, Лидия Ескенази предава цялата документация на съпруга си в Държавния архив. С горчивина признава пред "168 часа", че

не е искала нито да

я разпитват, нито да й разбиват къщата

За нея той ще остане един от много малкото идеалисти в политиката.

"Отказваше служебната кола, живеехме в бащиния ми апартамент на бул. "Дондуков" на 500 м от Министерски съвет - спомня си тя. - Ползваше я само когато бързаше." Според нея докато ходел пеша бил спиран непрекъснато от граждани, които искали да попитат нещо вицепремиера или да му предложат някаква идея.

"Отказваше служебната волга - казва и брат му. - Помня, че трябваше един-два пъти да ходи до Пловдив и тогава го задължиха да пътува с по-сигурен автомобил."

Подобни спомени, които сега звучат като екзотика, има и Христо Кирчев: "Той бе един много скромен вицепремиер. С него мислехме еднакво и когато идваше във Варна, бяхме почти непрекъснато заедно, бяхме приятели. Веднъж пристигаше отнякъде на летището и ми каза да ида да го взема с трабанта, макар че разполагаше със служебна волга. Аз въпреки че бях кмет, продължавах да си карам трабанта. Когато се срещнахме, решихме да се разходим из курорта Албена, като разчитахме, че там няма да го разпознаят, но го разпознаха и стана това, което ставаше винаги. Спираха го, питаха, той не отказваше на нито един. Така си ходеше навсякъде и около него винаги имаше рояк от хора, които искаха да си поговорят с вицепремиера."

Според Кирчев въпреки че съпругата на Илко Ескенази била известна съдийка, всичко в дома им било безкрайно скромно. 

"Една луксозна вещ няма да видите,

въобще не си личеше, че е политик от такъв ранг, за разлика от сегашните, на които автомобилът е от БМВ осмица нагоре."

Това се дължи както на възпитанието, така и на факта, че Илко и брат му са пътували на Запад още като деца.

"Имахме леля в Париж и през 1965 г. ни разрешиха да отидем да я видим - спомня си брат му. - Баща ми трябваше да остане в България като заложник, заминахме ние с майка ми. По пътя спряхме в Амстердам при едни приятели - фармацевти. Те знаеха, че Илко е републикански шампион по тенис при пионерите и ни поканиха да играем на частните кортове на техни познати. Оказа се, че тези познати са съсобственици в мултинационалната компания "Юнилевър". С Илко играхме срещу двамата им синове. Бяхме много учудени, когато разбрахме, че родителите им канели шампионите от "Уимбълдън" всяка година да идват в имението им и да партнират на синовете им. На другия ден при приятелите, при които бяхме отседнали, дойде едно момче с моторна косачка да коси тревата. Стори ни се познато и когато се вгледахме, установихме, че това е нашият партньор по тенис - синът на акционерите в "Юнилевър". Попитахме домакинята как е възможно син на милионер да се занимава с това, а тя каза: "Това е с разрешението на баща му, който иска да възпита децата си на труд, за да може един ден да управляват милиони. Плащам му по 5 гулдена, много добре коси тревата."

"С Илко бяхме втрещени - спомня си Аврам. - Дотогава ни казваха, че милионерите са разглезени, а на Запад картината бе съвсем друга, така си изградихме по-широк кръгозор, видяхме разликите. Както и че нещата в България могат да се правят по по-интелигентен начин.

Майка ми също ни възпитаваше така, спазвайки възгледите на баща си - нашия дядо. Той е бил адвокат, беше специализирал във Франция и ние от малки ходехме на частни уроци по френски.

Дядо бе човек с много познания,

който се присъединява към Демократическия сговор на Андрей Ляпчев и в периода 1927-1930 г. става кмет на Варна. Прави Северните бани, организира кухни за сираците, полага първия асфалт във Варна, за първи път поставя курортното дело във Варна на сериозни основи. Прегрешението му е, че малко след 9 септември 1944 г. пише статия, че Македония е българска, тъй като самият той е македонец. Народният съд го осъжда на затвор и конфискува част от имуществото му. Поради тези "грехове" ние с Илко, въпреки че бяхме висшисти и трябваше да отбием военната си служба в Школата за запасни офицери, бяхме изпратени в Трудови войски. В моята рота бяхме само двама, които можехме да четем и пишем."

Бившият журналист в Би Би Си Радко Попов си спомни пред "168 часа" как е бил в една част с Илко Ескенази. Още в първите дни старите войници започнали да се гаврят с новите с упражнения от типа "легни, стани". Илко издържал първия ден, но на втория ден бил единственият, който отказал да се подчини. 

"Вече за всички беше ясно, че е ерудит и никой нищо не посмя да му каже", разказа Попов.

Всички тези случки от миналото изграждат Илко Ескенази като един по-различен тип политик в ранното СДС. Той знае няколко езика, има международно признание като юрист в областта на авторското право и знае много точно как да се демократизира България. Може би затова като вицепремиер той оглавява комисията, която започва преговори за асоциирането на България към ЕС.

Щеше ли преходът да е толкова несправедлив, ако приватизацията се бе провела, както настояваше Ескенази, четете в хартиеното издание.