Революцията на президента републиканец унищожава "дълбоката левичарска държава", както искат консерваторите от фондация "Херитидж". Точка по точка!

"Намираме се в разгара на втора американска революция, която ще бъде безкръвна, ако левицата позволи това". С тези думи, президентът на консервативната фондация „Херитидж" Кевин Робъртс,  обобщава визията развита в книгата станала емблематична за неговата организация през 2023 г. - "Делегиране на лидерството: Консервативното обещание". Изданието е част от  „Президентски проект 2025" на "Херитидж" за републиканския победител в изборите, който и да е той. Концепцията и се фокусира върху призива да се попълнят ключовите позиции и втория ешелон на управление. Администрацията следва да бъде запълнена с лоялни на новата власт хора. Част от стратегията е да се подменят отделите и служителите, които подкрепят политиката на Байдън.

„Действията на ляво либералните политици във Вашингтон създадоха за консерваторите спешна нужда да започнат да отстраняват щетите, нанесени от тях върху вътрешната и външната политика на страната. Според концепцията това създава възможност да се изгради по-добра държава за всички американци през 2025 г.", пише на официалния уебсайт на проекта. В допълнение се посочва, че ако целта е да се спаси страната от хватката на либералната левица, е необходимо да се създаде управленска глупа от верни на програмата хора, готови да я изпълнят още от първия ден, в който встъпи в длъжност консервативна администрация.

Проектът предизвика разгорещени спорове сред американското общество. Това накара бившия президент на САЩ  Джо Байдън да заяви: „Проект 2025", трябва да плаши всеки американец. Той ще даде на Тръмп неограничена власт над нашето ежедневие, ще му позволи да използва президентството, за да отмъщава на враговете си и ще премахне контрола и баланса, които правят Америка най-великата демокрация в света". Тръмп не се забави и бързо се дистанцира от проекта и неговите автори. В средата на 2024 г. бе категоричен: „Каквото и да правят, желая им добро, но нямам нищо общо с тях.

Политики по модела на Рейгън

Фондация „Херитидж" има водеща роля още в администрацията на президента Роналд Рейгън (1981 г.). Тогава организацията подготвя сериозна като обем разработка, озаглавена „Делегиране на лидерството". Текстът включва над две хиляди препоръки за ръководене на правителството и прилагане на консервативни политики, за да се преодолее наследството на президента Джими Картър. Известно е, че по негово време се разклаща световното американското влияние, особено след задържането на персонала на американското посолство в Техеран и нахлуването на съветската армия в Афганистан. Според фондация „Херитидж" администрацията на Рейгън е превърнала над 60% от препоръките в доклада в политики, влезли в сила още в първата година от мандата му.

Разработката „Делегиране на лидерството: Консервативното обещание", която бе подготвена като пътна карта за администрацията на Роналд Рейгън, е в основата на значителна част от новия "Проект 2025" на „Херитидж". Двата документа предупреждават, че най-голямата заплаха за Америка идва отвътре, а не отвън. Според двата фундаментални текста на фондацията   "ляво либералната култура се е разпространила в държавните институции на САЩ, а федералното правителство се е превърнало в чудовище, което работи срещу гражданите и консервативните ценности. Нещо повече, авторите на документите твърдят, че обществото е под екзистенциална заплаха, като отрича биологичния факт, че има само два пола: мъжки и женски. В "Делегиране на лидерството: Консервативното обещание" както и в "Проект 2025" се твърди, че суверенитетът е застрашен заради предоставяне на политическа власт на левите бюрократи в адмирацията.

Мобилизиране на силите

Институт "Херитидж" мобилизира близо 400 изследователи и експерти, които да подготвят новия документ, в който разглеждат тридесет въпроса - от управлението на Белия дом и развитието на Министерството на отбраната и разузнавателните служби до образованието и селското стопанство.  "Президентът може да поеме контрола върху изпълнителната власт и да си върне лидерството в правителството от бюрократите, за да спаси Америка от кризата".Разработката подчертава,че не е достатъчно консервативният президент да приеме обмислен, координиран и единен план. Президентът трябва да разчита на обучен и ангажиран състав от служители, за да изпълни програмата си, което изисква да предостави на тези служители инструменти, знания и подкрепа. В разработката се обяснява, че първата администрация на Тръмп е назначила най-малък брой хора на политически позиции през първите месеци от мандата си, в сравнение с всяка друга президентска администрация. „Проект 2025" работи да избегне това, като събере армия от опитни и добре обучени консервативни специалисти, които да работят от първия ден за разрушаване на държавната администрация.

Анализатори от цял свят откриват връзка между проекта „Херитидж" и политиките на втората републиканска администрация на Тръмп и подчертават, че според проучванията които са направили,  има връзка между „Проект 2025"  и проекта "Делегиране на лидерство", изготвен същата фондация, и вътрешната и външната политика на Тръмп.

От встъпването си в длъжност Тръмп прави радикални промени. Той е твърдо решен да промени света, да разруши стария ред и да изгради алтернатива като следва няколко стъпки:

1. Отстъпване от трансатлантическата връзка с Европа.

2. Подпомагане на нововъзникващите политически сили, които да дойдат на власт в съюзнически държави като Германия и Великобритания, които  споделят идеите и политическия му курс.

3. Споделяне на влиянието и интересите си в света с противници като Русия

4. Обявява обрат в концепциите, които са били водещи във външната политика на САЩ в продължение на десетилетия.

5. Прекратяване на политиката на  налагането на демокрацията и свободите и отмяната на социалните закони и екологичния протекционизъм у дома.

Това означава, че проектът за промяна е систематичен, институционализиран, широкообхватен и дори устойчив след края на мандата му.

Промяната отразява усещането на мнозинството от американците, че се нуждаят от силно лидерство, способно да реши проблема с балонизиращия се държавен дефицит и дълг, да спре нашествието на милиони имигранти без документи и да се противопостави на конкуренти като Китай.

Свръхдържавата САЩ и демократичните ценности

Въпреки, че Доналд Тръмп няма никакъв предишен политически опит, два пъти донесе победа на републиканската партия, която без него нямаше да постигне такива резултати.

В света има и други велики държави, но Съединените щати са свръхдържавата и Тръмп иска всички да се отнасят към нея като към такава. Според публикация в Economist: „Тръмп ще изостави ценностите и ще се съсредоточи върху придобиването и използването на влияние, като добавя, че подходът му към управлението ще бъде изпитан конкретно в три конфликта: Близкия изток, Украйна и студената война на Америка с Китай.

По думите на изданието, неговият непредсказуем талант и подход ще бъдат най-ясно изразени в близкоизточния конфликт. The Economist смята, че това, което нарича „опортюнистична употреба" на властта, има своите предимства, тъй като Тръмп ще продължи да тормози членовете на НАТО да харчат повече пари за защита срещу Русия.

Противно на традиционната тенденция в неговата Републиканска партия, която подкрепя увеличението на военните разходи и отслабването на външните врагове на САЩ, дори ако това води до военна ескалация и войни, Тръмп вярва, че лозунгът „Америка на първо място", който издигна и около който се обединиха милиони негови избиратели, означава, че САЩ не трябва да се намесват във войни, които не обслужват техните интереси, нито да позволяват на съюзниците си да разчитат на големите им военни разходи, а те трябва да увеличат своите военни разходи и да поемат повече отговорности.

Той е решен да намалява интензивността на конфликтите, за да се избегне призракът на трета световна война. Но това означава да се правят отстъпки на Русия- нещо, което разтърси и разтревожи европейските и западните съюзници на САЩ.

Стратегическата промяна на Тръмп поставя началото на нов етап в международните отношения. Западните държави няма да могат да се оттеглят от американското лидерство, дори и да не са съгласни с него. Целият западен съюз обаче може да бъде отслабен, ако разногласията се задълбочат и станат по-продължителни .

Астрид Шрауел, анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, казва: „Европа е на фронтовата линия с Русия, която е противник на Америка през миналия век. Въпреки че в момента се наблюдава изместване на вниманието на САЩ към конкуренцията с Китай, американската администрация иска да се съсредоточи върху това, което за Тръмп е голямо предизвикателство. Вашингтон обаче знае ,че не може да направи това без европейска подкрепа". Шрауел твърди пред ББС ,че ако САЩ искат да изтеглят част от военното си присъствие в Европа и да преместят фокуса си върху тихоокеанския регион, те ще се нуждаят от Европа, която да запълни празнотата .В Ппротивен случай ще има пропуск, а това може да бъде стимул за Китай и Русия да се координират и да се стигне до едновременни конфликти, които могат да причинят сериозни проблеми на Америка.

Професорът в Американския университет за международни изследвания Гарет Мартин, определя позицията на Тръмп като шокираща, и добавя: „Дори и да се опитвате да работите с Русия, дори и да смятате, че от прагматична гледна точка трябва да преговаряте със страни, които не харесвате, фактът, че не сте признали ясно простата истина, че Русия е агресор, е разочароващ."

Разцеплението в западния лагер

На третата годишнина от руската агресия в Украйна се стигна до странна и рядка дипломатическа ситуация, която илюстрира разцеплението в западния лагер. Съединените щати се противопоставиха на традиционните си съюзници, като се въздържаха от гласуване по внесената от Европа резолюция на Общото събрание на ООН относно руската агресия в Украйна. Тази декларация изразяваше подкрепа за единството и суверенитета на Украйна. Вашингтон внесе в Съвета за сигурност на ООН друга  резолюция, която призовава за прекратяване на войната, без да осъжда Русия или да я обвинява за започването ѝ. Франция и Великобритания се въздържаха от гласуване по тази резолюция.

Френският президент Еманюел Макрон  обаче оглави усилията на тези съюзници в опитите да овладеят импулса на Тръмп и да работят с него въпреки тази промяна и новата политическа ориентация, без да се компрометират целите, за които се бори Украйна и които целият Запад подкрепа.

Макрон е най-близкият в личен план с Тръмп сред останалите западни лидери. Отношенията между тях се засилиха, в първия мандат на Тръмп (2017 и 2021 г.).Макрон посети Съединените щати и беше посрещнат приятелски от американския президент. По ирония на съдбата това посещението се състоя в същия ден, в който в ООН се гласуваха  спомената резолюции, в които Вашингтон не се съгласи със съюзниците си по въпроса за руската агресия в Украйна. Докато Макрон се опитва да говори за хармонизиране на позициите и укрепване на съюза със САЩ, Тръмп не отстъпва от позициите си. Макрон и европейските съюзници се надяват, че възстановяването на сближаването и пряката комуникация с Тръмп ще ограничат или сведат до минимум всяка стратегическа загуба.

Къде е Близкия Изток в политиката на Тръмп?

В „Проект 2025" има глава, в която президентът се призовава да не се отказва от влиянието на Америка в Близкия изток, тъй като липсата му ще бъде от полза за противниците на Америка, и се предлага многоизмерна стратегия.

Консервативният проект препоръчва на президента да попречи на Иран да се сдобие с ядрена военна програма и да подкрепи Израел в противопоставянето ислямската република . От него се иска да „поправи влошаването, причинено от администрацията на Байдън, в дългогодишните отношения със Саудитска Арабия". Той съветва да се намали финансирането на Палестинската автономия. Също  да се предотврати сближаването на Турция с Русия и Китай и да се изгради „пакт за сигурност", включващ Израел, Египет, държавите от Персийския залив и евентуално Индия.

"Проект 2025" подчертава и значението на сътрудничеството с Франция в областта на сигурността в Съверна Африка  и африканският сахил , за ограничаване на ескалиращите терористични заплахи. Проектът придава значение и на присъствието на САЩ на африканския континент, за да се противодейства на китайското господство във веригата за доставки в Африка и на разграбването на жизненоважни минерали за развиващите се технологии.

Философията на Тръмп

Тръмп и мнозина в САЩ вярват, че страната се нуждае от силен лидер, а не просто от съуправител с 585 членове на Конгреса, губернатори на щати и лобита, които обслужват чужди и корпоративни интереси. Политическите предложения на „Проект 2025" се простират от външните работи до образованието. Наред с други неща, този проект предлага прилагането на закони, които правят незаконно изпращането по пощата на хапчета за аборт или  презервативи и предлага премахването на Министерството на образованието.

Тази политика ужаси много служители и правоприлагащите органи, които твърдят, че то ще подкопае способността на министерството на правосъдието  да провежда разследвания без политическа намеса. Тръмп изглежда е съгласен с много от предложенията в законопроекта, но не с всички. Коментирайки опитите на Тръмп да се дистанцира от проекта, бившата съветничка на Тръмп  в Белия дом по време на първия му мандат Оливия Трой, попитана от Си Ен Ен дали може да се вярва на отричането на Тръмп за връзката му с проекта,тя каза :„Това е нелепо, ако погледнете сътрудниците и авторите на този план ще видите, че там са имената на много хора, които са служили в адмирацията на Тръмп по време на първия му мандат". Според нея проектът трябва да се разглежда като заплаха не само за демократите, но и за умерените консерватори. „Ако наистина прочетете този план, той е пълно превишаване на правомощията на федералното правителство по отношение на личните ни свободи", каза тя.