Имал гениална памет, запомнил шифъра, като накарал охранителите да се състезават кой по-бързо ще отвори вратата

Преснимал и всички военни планове на НАТО за евентуална война в Европа

Агент на ФБР го заподозрял, когато ръката на Родерик Рамзи трепнала при споменаването на току-що осъден за шпионаж за СССР

Американец, агент на КГБ, открадва ядрените кодове на САЩ, както и всички планове на НАТО за реакция, ако се разрази Трета световна война. Действието се развива през 80-те години в Западна Германия. Шпионинът притежава гениална памет и запомня с голяма точност секретните документи и цифрите, след като веднъж ги е видял.

ФБР не разполага

с доказателства,

но негов служител решава да ги открие. Подозренията му започват от едно леко потреперване на държащата цигара ръка на Родерик Рамзи. Три пъти се споменава името на току-що осъдения за разузнаване за СССР Клайд Лий Конрад. Всеки път разследващият забелязва тремор у своя събеседник. Това не е достатъчно, за да го подведат под отговорност за продаване на тайните на НАТО.

Джо Наваро,

който е специалист

по езика на тялото,

обаче не се отказва да го накара да признае връзката си с Москва. Задачата никак не е лесна, като се има предвид, че шпионинът е показал втори резултат в теста за интелигентност в цялата история на американската армия. Той е в състояние да мисли стратегически и да манипулира останалите.

Има слабост към наркотиците и именно положителният му тест става причина да го освободят от армията.

Остава едва ли не на улицата и отива да живее в каравана до дома на майка си във Флорида. Там го открива Джо Наваро, чиято задача е да говори с всички, които са познавали вече осъдения за шпионаж американски военен Клайд Лий Конрад. Двамата с Родерик Рамзи са работили заедно в архива със секретните документи в 8. пехотна дивизия в Западна Германия от 1983 до 1985 г.

В караваната Наваро провежда първите интервюта с човека, разкрил пред Кремъл тайните на НАТО. Знае, че му трябва хитрост, тъй като има пред себе си много умен събеседник. Така той пита за работата на Рамзи в Германия и

си оставя за последно въпроса: “Познавате ли

Клайд Лий Конрад?”

В този момент ръката на домакина, която държи цигара, нервно потрепва. Същото се случва още два пъти по време на разговора. Така Наваро, който е специалист по езика на тялото, започва да подозира, че има нещо нередно. Бившият сержант признава, че се познава с доказания шпионин.

В продължение на месеци агентът на ФБР го посещава в караваната, кани го на дълги обеди, за да стигне до тайните му. Рамзи разказва за живота си в Германия, как е харчил много пари, за да води жени в скъпи ресторанти и за наркотици. Тогава заплатата му в армията е била 86 долара на месец. Наваро е сигурен, че няма как да са му стигали, за да си осигури луксозния живот, който е водел. Очевидно е имал допълнителни доходи, разсъждава агентът. Полека-лека Наваро научава и колко лесно може да се откраднат строго секретни документи.

Всеки ден част от тях се поставяли в специална чанта и били пренасяни в съоръжение за изгаряне, а разузнавачът за СССР просто ги вадел оттам, преди да стигнат до пещта. Там вече никой не проверявал чантите. Тренирал как да ги изнесе от службата, без да го забележат при проверка.

Първоначално Рамзи снима документите с фотоапарат, но впоследствие си взема видеокамера, разказва Джо Наваро в книгата си. Съветският агент записал около 45 часа с документите, които е откраднал или копирал.

После предназначените за КГБ ленти и хартиени копия

били складирани в таен апартамент

в град Бад Кройцнах близо до Франкфурт, в който се намирала военната база.

Преди да стигне до тази информация, Наваро пита небрежно Рамзи дали Конрад му е давал нещо. Той изважда лист хартия с изписани номера. “Какво е това?", поинтересувал се агентът на ФБР, като се опитвал да не докосва листа. “Е, той просто каза, че ако някога в бъдеще искам да се свържа с него, да се обадя на този номер", отвърнал Рамзи.

“И вече разсъждавам като служител на реда - разказва Наваро впоследствие. - Не искам да пипам това. Искам да го запазя като доказателство, опитвайки се да го докосна внимателно, без да уплаша Род." Накарал го да постави листа върху бележник и после го взел за анализ.

Хартията се оказала специална - разтваря се при намокряне и така се унищожавали доказателства, за да не попаднат във вражески ръце. ФБР обаче вижда, че цифрите не отговарят на телефоните в САЩ и когато проучва въпроса, става ясно, че това са

спешните контакти

с чешката мрежа

от шпиони,

която осигурява тайната връзка на американците с КГБ.

В Москва са получили плановете на НАТО как да се реагира, ако СССР нападне страна от пакта. Предвидено е било войските на Алианса в Германия да задържат съветските в продължение на три месеца. Толкова е било необходимо на САЩ и съюзниците им да се подготвят за война.

Продадена е информация и къде ще бъдат извикани войниците, къде ще се разположат полевите болници,

складовете за доставки, какви честоти на радиото ще се използват,

къде ще бъдат хеликоптерите и танковете, резервните части, какви дислокации са възможни. При това плановете за реакция са били много на брой – за всяка държава, която евентуално бъде нападната. И още нещо е имало в тези документи - местоположението на ядрените обекти в цяла Западна Германия.

С разкриването им Кремъл е получил възможност първи да нанесе удар, като при това положение Европа щеше да бъде победена в рамките на три седмици, пише изданието "Дейли нюз". Наваро изчислява, че агентите на Източния блок са платили на американската си шпионска мрежа между 2,2 и 5 милиона долара за информацията.

След края на разследването американското военно разузнаване локализира жилището, където се пазят откраднатите планове, и потвърждава, че цитираните от Рамзи пасажи за атаката са абсолютно точни. Заради високото си IQ, виждайки един секретен документ, той може да рецитира наизуст цели абзаци от него.

Най-удивително е обаче как е пробил системата за безопасност на трезора, където са били съхранявани кодовете и самите устройства за ядрено активиране.

Накарал двамата охранители, които имат достъп, да се състезават кой първи ще отвори ключалката със своя шифър.

Докато те натискали бутоните, Рамзи

запаметявал с лекота комбинациите.

По-късно се върнал, за да запише кодовете.

По време на процеса става ясно, че той е откраднал действителните ядрени кодове. Задържан е на 7 юни 1990 г. След съдебно дело е осъден на 35 години.

На процеса Рамзи признава, че е спечелил 20 000 долара от шпионската си работа, но всичко е похарчил.

През 2013 г. шпионинът е освободен и местоположението му е неизвестно.