Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Хиляди панели се изпращат при заплащане на много ниска цена, но при пристигането се оказва, че са просто електронен боклук.
СНИМКИ: ИНТЕРНЕТ
Хиляди панели се изпращат при заплащане на много ниска цена, но при пристигането се оказва, че са просто електронен боклук. СНИМКИ: ИНТЕРНЕТ

Тарикати се освобождават от маскиран като секънд хенд електронен отпадък

Фотоволтаичните паркове са безспорен хит на зеления преход, все повече хора монтират соларни инсталации и в домовете си. Както всеки горещ бизнес, и този е съпътстван от тъмни сделки и измами. Съвместно разследване на “24 часа”, италианския вестник “Еспресо” и румънската медия defapt.ro в продължение на месеци проследи някои опасни явления при фотоволтаичния бизнес.

Интернет е залят с оферти за солари втора ръка по 5-10 евро парчето, като вече

има и оферти

за 2-3 евро,

показа проверка на “24 часа”. Отделно цената пада до 40-50 цента на ват, ако клиентът е готов да купи повечко.

Панелите и оборудването идват главно от Италия, Германия и Австрия, но също и от Централна Европа. Всъщност по този начин тарикати се освобождават от маскиран като секънд хенд електронен отпадък, за чието рециклиране трябва да плащат солидни суми. Други получават немалки суми от бюджета, за да поправят панелите, но реално това не се случва.

Причината за бума на “изгодно” соларно оборудване втора ръка е сривът в цените на новите панели, инвентори и др., които се произвеждат основно в Китай (над 95%). Предприятията

влязоха

в зверска

конкуренция,

за да оцелеят и продават на цени буквално колкото да си върнат инвестицията. В същото време новата фотоволтаична техника е в пъти по-ефективна от старата, дори от произведената преди 5-10 години. Това кара много инвеститори в соларни паркове да подменят оборудването си

далеч преди

изтичането на

годността му,

която е 25-30 години.

В Европейския съюз бе прието законодателство, което изисква вносителите да плащат за бъдещото рециклиране на соларите, но от това до момента се събират нищожни такси, включително в България. В същото време почти никъде няма предприятия, които могат да рециклират соларни панели.

Затова инвеститорите, които подменят старото си оборудване, са пред дилема - дали да платят солидна сума за неефективно рециклиране, или да се отърват от този на практика технически отпадък, като го продадат “изгодно” уж като оборудване втора ръка.

Така макар и неголям, приходът покрива транспортните им разходи. Затова в интернет сайтове могат да се видят множество оферти, в които се предлага пълно оборудване за соларни централи, включително инвентори и батерии.

Обявите

изглеждат

апетитно

и професионално - включително придружени с видео, на което системите се представят като действащи, и то с висок капацитет. И със сертификат, че са обновени в съответствие с изискванията на закона.

При пристигането на стоката обаче се оказва, че не става за нищо или експлоатацията й носи сериозен риск, оплакват се потърпевши. При проверка сертификатите се оказват ментета. Така освен загубата на пари оборудването се превръща в проблем на тези, които са поръчали стоката, примамени от “изгодните” оферти.

Над 95% от соларните системи са с произход Китай, но голяма част от тях пристигат в България, маскирани като секънд хенд от европейски държави. Има обаче оферти за втора ръка и директно от Китай, и то за стотици хиляди соларни панели. Интересното е, че в подобна обява се твърди, че соларите

са работили

само година,

след което са размонтирани. Представят се и сертификати за производството, но и те, и описанието на стоката изглеждат съмнителни.

Въпреки това клиенти за подобна стока не липсват в България, което постоянно увеличава количеството на електронния боклук. В същото време по закон не се поддържа статистика както за вноса на фотоволтаично оборудване втора ръка, така и за електронния отпадък от тази дейност. Липсват и каквито и да е мощности за специализирано рециклиране на соларно оборудване.

Така България, след като се превърна в гробището за стари автомобили на Европа,

е на път да

стане същото

и за соларно

оборудване

Тук обаче количествата боклук ще се окажат значително по-големи. Още през 2020 Международната агенция за възобновяема енергия прогнозира, че до 2050 г. близо 78 милиона тона слънчеви панели ще са достигнали края на своя живот, а светът ще генерира около 6 милиона тона отпадъци годишно от тях. Проблемът е, че стандартните методи за рециклиране на електроника не включват слънчеви панели.

В Италия фотоволтаичните модули се събират, транспортират и третират от оторизирани субекти - в център за обработка, който се грижи за възстановяването на алуминиевата рамка и други материали като стъкло, сребро, мед, калай, индий, галий, телур. Областната дирекция за борба с мафията в Болоня е убедена, че е открила организация, ангажирана да заобиколи тези правила.

Вече има

разследвани

30 души

и 14 компании за различни престъпления, включително престъпно сдружение, посветено на незаконния трафик на отпадъци. Според обвинението, организацията е събирала соларни панели в Италия, преструвайки се, че ги изпраща на операции за рециклиране (с изработване на фалшиви документи), като

в действителност

ги е препродала

в чужбина

Пристигайки в България, подобно оборудване се превръща в електронен боклук, а услужливи български фирми се опитват да прикрият престъплението.

За мрежата, създадена между местни одитори и италианци, четете в следващ брой.

Разследването е подкрепено от Journalismfund Europe.