На млада участничка в “Стани богат” ѝ звучи като да са зайци. В мрежата едни се забавляват, а други отбелязват: На себе си се смеем

Отговорът на млада участничка в тв предаването “Стани богат” за волът и кравата в “На браздата” на Елин Пелин предизвика фурор в социалните мрежи.

Въпросът е “Къде се намират Белчо и Сивушка”. Участничката е видимо затруднена.

Водещият Ники Кънчев я пита имената на какво ѝ звучат.

Отговорът: “На зайци”.

Разбира се, фейсбук реагира бурно.

Бойка Стефанова: Бедни ми Елин Пелине и другите велики български писатели, поети и революционери. Защо и заради кого вие писахте и дадохте живота си?

Константин Кисимов: Младата дама, която никога не е чувала за Белчо и Сивушка, както четем на страницата на “Стани богат”, е “оператор за обслужване на клиенти за английския пазар, свири на китара и обича компютърните игри”? Ами в общество, в което върховната мечта на младите е да станат телефонисти в колцентър (или да емигрират на Запад), в образователната система, на което основен предмет (при това - по национален консенсус) е английски език (всички други предмети са второстепенни в сравнение с английския, нали така?) - то какво може да се очаква?

Лидия Деридарева: Още утре ще пусна на моите ученици епизода от “Стани богат”... искам учениците ми да знаят какво е резил и какво е да имаш самочувствието да играеш в игра за знания и ерудиция, но да си тъп и да не си чел книги.

Но незнанието за Белчо и Сивушка си има и защитници.

Този разказ от доста време изобщо не се преподава в училище, твърди Александър Костов:

Не са виновни нашите деца, че не знаят това, което ние знаем, не са виновни, защото няма кой да ги научи! И всъщност на кого се смеем? На себе си се смеем, защото всички ние сме виновни за това! Едно от най-големите престъпления, които извършваме към нашите деца, е, че искаме те да знаят това, което ние знаем; да правят това, което ние правим, и да мислят така, както ние мислим!

Петър Петров: Аз си признавам, че съм чел българските, руските и европейските автори, които се преподаваха в училище, но само защото беше задължително. И много малко от романите и разказите наистина ми харесваха (поезията беше друга работа). По-скоро имам неприятни спомени от контролните, класните и изпитването в час по литература.