• Най-застрашени са живеещите в стари кооперации в центъра на София, където са избивани колони, за да се разшири площта на магазините

Зачестилите земетресения в София, в цяла България, в страните около нас - Румъния, Турция, Гърция, повдигат три неприятни въпроса. Първият е дали с глобалното затопляне не се променя и сеизмичната обстановка на планетата? Дали ние сме готови за сериозен трус? Ако не сме, тогава какво е необходимо да се направи, за да няма жертви?

Причина за безпокойството е, че у нас в миналото са ставали най-катастрофалните земетресения в Европа и от тази гледна точка много по-добре е хладнокръвно да вземем мерки навреме.

В страната има 2000 разлома, но най-опасни са тези в Софийското поле и част от тях са под столицата, която е най-гъстонаселеният ни град.

Преди време сеизмологът проф. Емил Ботев изчисли, че при събитие с магнитуд 7 или над 7 по скалата на Рихтер близо 2 млн. души могат да бъдат засегнати, а в София разрушените сгради ще са над 40 хил. Затова се обърнахме към трима души, доказани експерти, за да изяснят ситуацията и какви мерки трябва да се вземат сега, за да не се изненадваме, както винаги.

ИНТЕРВЮ

Тръгва от Бояна, през БНБ към Редута и река Искър

Ако в кооперацията ви е правено преустройство, обследвайте сградата и вземете мерки, казва инж. Живко Попов

Инж. Живко Попов е строителен инженер, проектирал е центровете на Монтана и Шумен, в момента се занимава с частен бизнес, доктор хонорис кауза на Балканската академия на науките.

- Инж. Попов, сеизмолози смятат, че за София най-критичен е Боянският разлом, можете ли да кажете въз основа на стари и нови данни приблизително какъв е пътят му?

- Така е, по принцип той е най-опасен. Въз основа на данни от различни изследвания и такива, които съм събирал през годините, той започва от квартал „Бояна", минава около бул. „България", бул. „Витоша", района на БНБ, оттам върви паралелно на бул. „Дондуков", след това тръгва в посока Редута, зала „Фестивална" и оттам към река Искър – на практика минава през цяла София.

Тъй като след земетресението в София през 1858 г. това е било известно, БНБ е проектирана от двама гениални архитекти - Васильов и Цолов. През 1929 г. те са решили да издигнат нарочно на по-голяма височина сградата, защото оттам не само че минава разломът, а е установено и високо ниво на подпочвените води.

- Говорих с един много известен наш геофизик и той ми каза, че ако започнем да обсъждаме разлома, ще сринем цените на имотите в София. Но не е ли по-добре честно да се каже каква е ситуацията, кои сгради могат да се окажат проблемни и да се проведат допълнителни обследвания и да ги подсилят?

- Не обичам да плаша, но примерно по бул. „Витошка" в годините на прехода се направиха много безобразия, от партерните етажи бяха премахвани греди, колони – все с цел да се разшири пространството за магазините. По линия на Университета за архитектура, строителство и геодезия бяхме сформирали работна група, за да направим анализ, и се оказа страхотия. Сградите не само че са стари, но са премахвани именно елементи, които могат да ги защитят при сериозен трус.

Затова е най-добре да се направят обследвания и да се реагира с адекватни мерки навреме, защото според някои специалисти има цикличност при трусовете, свързани с Боянския разлом, и те са между 80 и 100 години.

- За софиянци най-страшното земетресение бе това във Вранча от 1977 г. Когато започнах да говоря с учени, се оказа, че блокът на „Свилоза" е паднал, защото на партера са премахнали противоземетръсни колони, за да се отвори проход към стола. Останалите сгради са само напукани.

- От тази гледна точка превенцията е най-добрата стратегия – да си проверим сградите и да не се притесняваме. Заедно с това трябва да се отбележи, че в София има и много стабилни стари сгради. Примерно, аз съм се родил на ул. „Московска" 3, кооперацията е строена 1929 г. Помолих проф. Неделчев, който пазеше всички архиви, да ми покаже проектите, за да видя как е строена. Впечатли ме, че са я приключили за 9 месеца. Имаме го като документ, тогава не е имало кранове, как са качвали материалите, не знам. Но това, което най-много ме порази при работните чертежи, е, че сградата издържа до 7,2-7,4 степен по Рихтер. Не са използвали шайби, а само колони и греди.

Тук има още един нюанс, аз не защитавам проектантите, но няма колега, който да е убиец или самоубиец – никой няма да проектира калпава сграда. Когато анализирахме разрушенията след земетресенията в Турция, се оказа, че проектите са били изрядни, но предприемачите са решили да спестят на своя глава от материалите, не са спазили нормите. Това е страшното, строили са с пясък от морето, който е солен. Пълно безобразие!

В случая има и друга гледна точка. София не е градът с най-опасния разлом. Примерно Сан Андреас в Лос Анджелис, в Сан Франциско, е десетки хиляди пъти по-жесток, там дори да ми подаряват апартамент, не бих го взел. През 1906 г. там е имало опустошително земетресение, но тъй като паралелно с него избухва и голям пожар, всички приписват на него причината за катастрофалните разрушения. Днес вече сериозни учени и НАСА следят с тревога разлома, който може да раздели Калифорния на две, тъй като там се сблъскват две тектонски плочи. В сферата на шегата, ако имах контакт с Илон Мъск, бих го предупредил. Защо този гениален и невероятно интелигентен и богат човек отива да развива бизнеса си там - до най-страшния разлом в света? Не разбирам и защо тези зони продължават така упорито да ги застрояват.

- Какъв съвет бихте дали на собствениците на стари сгради и на тези с притеснителни преустройства?

- Там, където партерите са превърнати в магазини, където има съмнения – хората да се обърнат към експерти, да направят обследване и ако е необходимо, тези сгради да се подсилят и укрепят.

ИНТЕРВЮ

Глобалното затопляне води до трусове

Ледените шапки на полюсите се топят интензивно, натоварването от разтопените води се променя, казва проф. Добрин Денев

Проф. Денев е преподавател по геотехника - науката, свързана с изграждането на нулевия цикъл на сградите, фундаментите, подпорните и укрепителни стени и съоръжения, подземното строителство, включително на метрополитени, комуникации и как проектантите да се „застраховат" срещу земетресения.

- Проф. Денев, как се е стигнало до формирането на Боянския разлом?

- София в геоложко отношение е особено място. Някога в много отдалечени от нас геоложки времена територията на столицата е била езеро и езерните утайки са с голяма дебелина, с голяма мощност - до 700 - 800 метра - пясъци, чакъли, глини. Тази даденост предопределя и специфичното поведение на земната основа при земетръс. Да не забравяме, че Софийското поле е котловина между високи планини. Това означава, че всички онези природни процеси, обусловили сегашния релеф, предопределят не само деформации, но и наличие на разрушения в земната кора. Прието е те да се наричат разломни зони или разломи. Ако съдим от картата на БАН за опасните разломи в района на София, те са четири, класифицирани са като средно опасни, но не са за пренебрегване, защото са сеизмогенни. Единият от тях е Витошкият или Боянският.

Разломите, за които става дума, са почти успоредни един на друг, като минават от изток на запад, успоредно на Стара планина и Витоша.

За нас като хора, които се занимават със строителство и живеем в столицата, от значение са тези, които могат да повлияят на устойчивостта на сградите и съоръженията в София и Софийското поле.

От една страна, разломът сам по себе си не трябва да се разглежда като нещо смущаващо. От друга, не трябва да забравяме, че тази дълбоко нарушена земна кора създава предпоставки за земетресения от по-висок клас. Неслучайно Софийското поле е сред сеизмично най-застрашените зони на България – коефициент на сеизмичност 0,27. Това не трябва да се подценява. Нещо повече, у нас са се случвали най-големите земетресения въобще в Европа – Кресненското през 1904 г., когато водите на река Струма изчезват за почти 24 часа, Чирпанското е през 1928 г. – тогава например в определени участъци река Тунджа си сменя коритото, Меричлерският минерален извор изчезва - по-късно са били намерени други около него, но вече водата не е била същата. В София се случва изключително тежък трус, описан през 1858 г. от Сава Филаретов (мисля, че беше в „Цариградски вестник"), където той разказва за големите поражения върху сградния фонд, включително, че са паднали минарета на джамии. Но пък тогава се появяват и минералните извори в Софийското поле. Всичко това ни дава редица поводи не само за спомени, но и да сме много внимателни със строителството и реставрацията на съществуващите вече сгради и съоръжения в столицата.

- Как се установява пътят на един разлом?

- Главно с геоложки проучвания, знае се ориентировъчно къде е следата и следователно там е най-сериозната вероятност теренът да се намира над самия разлом. Другото е извършването на съвременни проучвания, за което вече има достатъчно технически средства.

Като цяло може да се каже, че разломите са свързани и с руслото на реките – това е една от най-елементарните индикации, за да се ориентираме. Разбира се, не е единствен критерий.

- Къде минава големият разлом през София?

- В полите на Витоша. С него се свързва земетресението тук от 1917 г. Има и други, второстепенни, т.нар. „оперяващи" разломи. В столицата разломите са взаимно свързани. Съдим за тях и по разседите – зоните с осезаеми премествания на земната повърхност.

- Кое е специфичното тук?

- Визуално те изглеждат като стъпаловидни пропадания на терена. Това се установява успоредно на бул. „Дондуков", покрай ул. „Стара планина" в посока на болница „Царица Йоанна", а от източната страна на София разседът практически продължава до „Редута" в зоната на зала „Фестивална", а оттам достига до бул. „Цариградско шосе". На геоложките карти на София това е отбелязано и е редно да посочим, че от земно-механична гледна точка прилежащите зони са натоварени с повишен сеизмичен риск.

- До голяма степен високата сеизмичност на България е свързана с целия Балкански регион. От Турция, например, прекалено често вече се споменава за трусове с много висок магнитуд - четвърта и пета степен.

- Там е имало и се регистрират и сега изключително тежки земетресения. Когато преди повече от 25 години бях там, видях сграда, потънала под ъгъл от 45 градуса, фундаментната й плоча бе повдигната и във въздуха, подобно на самолет, който се е забил в земята. Впрочем всичко наоколо бе разрушено напълно. Трусът е бил опустошителен, мисля че бе с магнитуд над 7,0 по Рихтер. За жалост, нищо не свършва с това. Вече все повече учени прогнозират, че известният за специалистите Анадолски разлом се е активизирал и в района на Истанбул се очаква много сериозно събитие.

- Как да оценяваме миналите събития? Трябва ли винаги да се връщаме към историята, само за да знаем какво се е случило, каква би била интензивността на земетресенията, какви са били пораженията?

- Да, така е. Но това се налага. Този разговор едва ли щяхме да го водим, ако не зачестиха трусовете навсякъде около нас, в Турция, в Румъния, на остров Крит и пр. Искаме или не, Африка се измества към Европа, което не е „безболезнено", дори прогнозите са, че един ден Средиземно море ще стане тясно като река. Континентите дрейфуват и това няма как да се преустанови, може само да се изучава и съответно да се взимат мерки.

- Има ли други причини?

- Да. Според мен с климатичните промени се изменя и сеизмичността. Затоплянето рязко се отрази на температурата на въздуха. Ледените шапки на Северния и Южния полюс се топят интензивно и тежестта от разтопените води сега се пренася в останалите зони на Земята. Тоест променя са статуквото, на места намалява, а на други се увеличава натоварването и не изключвам именно това също да провокира промени в сеизмичността. Нивото на световния океан вече се е увеличило с 1 см, но прогнозите са, че то тепърва ще расте, дори е известно кои градове един ден ще останат под водата. Това драматично водно натоварване ще е придружено с изменения в сеизмичните условия, тъй като балансът, предопределящ сегашното равновесие, се променя. Мога да дам пример - покрай големите язовири сеизмичността се повишава с половин до една степен.

- Възможно ли е двата язовира между Румъния и Сърбия - „Железни врата 1, 2", които неотдавна се изградиха, да влияят на сеизмичността?

- И аз си задавам този въпрос. Не го изключвам, макар да не съм срещал да се пише за това.

- Какви са рисковете за строителството?

- По тези въпроси не трябва да се говори от позиция на страха. Съвременната строителна технология и наука е напреднала до степен да се направят подобрения, така че и пораженията да са свързани с колкото може по-малко материални загуби, а и на човешки животи. За мен въпросите са всъщност два. Първият е как да осигурим сградите, проектирани по старите антисеизмични правилници и в периоди, когато не е имало такива. И вторият - доколко можем да се доверим на новото строителство?

Дълбоко в себе си тая тревогата, че съвременното строителство създава предпоставки за напрежение и притеснителни очаквания. Не се дължи на критично отношение към геолози, архитекти и инженери. Трябва да се има предвид, че всички те са хора със задълбочени познания, информация и експертиза, които имат информация не само от сондажи, а и от много минали проучвания; проектантите на високите сгради също не биха се захванали с тях, ако не знаят как да ги осигурят срещу земетръс. Моите опасения са по-скоро свързани с изпълнението – дали то е осигурено? Да, проектантите са се подсигурили, но как можем да сме сигурни, че бетонът, който се влага в сградите и инфраструктурните съоръжения, е точно този, който е по проект? Дали количеството цимент е такова, каквото трябва? Дали бетонната смес е уплътнена, както трябва, дали е имало грижи за поддържане след бетонирането, дали зимните условия не са се отразили на прясно излетия бетон? Всичко това ме прави донякъде умерен оптимист. Искам да не съм прав.

- Не мога да не Ви попитам – при метрото избегнат ли е пътят на разломите?

- Не е, но то е изградено на базата на наш и чужд опит с участието на най-добрите специалисти. Вярно е, че природата винаги може да ни изненада, но там коефициентът на сигурност е достатъчно висок. За мен експертите, които поеха отговорността да изградят метрото, са достатъчно квалифицирани, с добра експертиза и специално за този проект няма смисъл да се безпокоим.

ИНТЕРВЮ

Най-безопасни са сгради до 3 и над 16 етажа

В „Бояна", „Драгалевци" и „Симеоново" са по-слабо уязвими – повечето са ниски, казва доц. Филип Филипов от БАН

- Доц. Филипов, каква според Вас е опасността за София от Боянския разлом?

- За да настъпи катаклизъм от сеизмичен характер в определен район и, не дай си боже, да загинат хора, е необходимо да има едновременно реализиране на няколко случайни събития. На първо място магнитудът на евентуалното земетресение трябва да е над 6 по Рихтер, защото при по-малки магнитуди инфраструктурата не може да се задейства. На следващо място честотният състав на евентуалните сеизмични сигнали трябва да влезе в резонанс със собствените честотни свойства на разглежданите в даден район сгради и съоръжения. Сградите до 3 етажа са много високочестотни и корави и трудно могат да влязат в резонанс със значително по-ниските от тях честоти на земетресенията. Тези сгради при необходимост лесно могат да бъдат евакуирани. Следващият тип са тези между 3 и 16 етажа. Те се смятат за сеизмично уязвими, защото собствените им честотни свойства са именно в областта на честотите на земетресенията. В 95% от случаите обаче населението на Земята живее точно в такива сеизмично уязвими многоетажни сгради - между 3 и 16 етажа. Затова те би следвало да бъдат обект на съвременното сеизмично инженерство. На трето място са сградите над 16 етажа – те са с много по-ниски собствени честоти от честотите на земетресенията и не са сеизмично уязвими, но попадат точно в диапазона на ураганните ветрове и са ветроуязвими.

- Тоест сградите в кварталите „Бояна", „Драгалевци" и „Симеоново" не би трябвало да се смятат за потенциално опасни?

- Те са почти изцяло в строителна зона с допустимо нискоетажно строителство - до 3 етажа поради архитектурни съображения. В този смисъл голямата част от масивните сгради в района на Витошкия разлом са по-слабо уязвими и би трябвало, освен ако нямат някакви крещящи дефекти и ако отговарят на изискванията на строителния правилник и БДС изискванията за качество на строителните материали, да издържат земетресения с магнитуд 7 по скалата на Рихтер, без да има жертви.

- Споменахте, че е необходимо съвпадение на няколко случайни събития, за да се стигне до разрушения и жертви, има ли друго?

- Третата много важна характеристика на динамичните натоварвания от земетръс е продължителността на сеизмичните сигнали. Съществува само корелационна (статистическа, а не причинно-следствена) зависимост между магнитуд по Рихтер и продължителност на сеизмичните сигнали. От теорията на механика на разрушението е видно, че твърдите, но крехки материали (каквито свойства проявяват бетонът и стоманобетонът при екстремни натоварвания) могат да се разрушат не само когато скоростите на движение на съответната масивна конструкция са много над критичните, но и когато действат продължително време.

Обратно, ако дадено динамично въздействие е кратко, примерно под 20 секунди, независимо че има големи скорости на движение – много над критичните, разрушение в масивните сгради няма да настъпи поради кратковременния характер на въздействията.

- Какви могат да са съвременните решения, за да има превенция и да сме направили максимума, за да не се стигне до жертви при подобни събития, когато и да настъпят те?

- Напоследък се говори за национална невронна мрежа за автоматично управление на динамичната реакция на сградите с асансьори. С неголеми допълнения може да се създаде невронна мрежа за защита от земетръс. Тя гарантира пълна защита на хора и животни срещу трусове с произволен магнитуд, произволен честотен състав на динамичните въздействия и произволна продължителност на сигналите. Такава мрежа би имала няколко милиона сгради в България, в които няма да има жертви. Неотдавна на конференция един от асовете на българската наука, свързана със Земята, проф. д.т.н. Гаро Мардиросиян, изнесе доклад по тази тема.

Идеята е в асансьорите да се монтират датчици за скорост - няколко на брой в едно устройство и сами по себе си те образуват мрежа от датчици. Стойността на такава мрежа от датчици не е голяма в сравнение с цената на жилищата в сградата. Резултатът от тази мрежа от датчици (сензори) е, че в реално време мрежата от сензори непрекъснато подава данни, които многократно надвишават полезността от тези, получени в резултат на сеизмичното микрорайониране.