• Отделена е внимателно от тялото от човек, който е разбирал от леене на метал, знаел как да я опази, казва археологът
• Тялото на едната статуя в Хераклея Синтика нарочно е поставено на разстояние от главата

- Проф. Вагалински, можем ли да направим сравнение между двете открити това лято мраморни статуи в Хераклея Синтика и третата във Варна?

- Всяка от тях носи специфична историческа информация. Не може да се сравнява коя е по-ценна. Тази във Варна има надпис, който сам по себе си обогатява познанието ни за град Одесос.

Издълбаните букви датират скулптурата в определен период - третата четвърт на II век сл. Хр., което е голям плюс. Съдейки по надписа - Гай Марий Хермоген, фамилията му е продължавала да бъде част от елита на град Одесос и през III век. Знаем такива имена на младежи, които са членували в един вид спортен клуб за деца от богати семейства. Като естетика статуята е добре запазена и е страхотно попълнение за Регионалния исторически музей.

Двете фигури от Хераклея Синтика са различни. Това, което ги отличава от тази от Одесос, е, че са изработени в по-ажурен, раздвижен вид. Варненската стои като паралелепипед, оформен пластично - глава, ръце, дрехи, но е компактна. Край Петрич още през 2018 г. открихме подобна - на т.нар. тогатос, който обаче нямаше глава.

Откритите това лято в Хераклея Синтика са в стил, който е характерен за по-ранна епоха. Като естетика и изпълнение определено са по-изкусно направени. Имат добре оформени задни части, и то не само защото са голи. Скулпторът и вкусът на времето са наложили този стил.

Обединяващото между трите фигури, открити през това лято, е, че показват богатството на страната ни на историческо минало и археология. Имаме много какво да покажем и на себе си, и на гостите. Тези находки произведоха добри новини за България, за разлика от политиците.

- Кои са белезите, които ги правят ценни?

- Първата, която намерихме през юли, е много ранна - около новата ера, със 170 г. по-стара от варненската и от втората в Хераклея Синтика. Само по себе си това не значи, че е по-ценна, но е от време, от което нямаме подобни статуи в България. Имаме само релефи, даже и от по-ранни векове.

Сега остава реставраторите да свършат работа, да видим детайлите, за да разберем кое е лицето. Когато знаем това, ще можем повече да говорим за историята на това ъгълче на България.

Втората статуя от Хераклея Синтика също е любопитна. Тя е горе-долу връстник на варненската - втората половина на II век сл. Хр., но е по-добре моделирана - жива, раздвижена. Като естетика е по-различна.

При нея има един странен ритуал - намерихме главата на 6 метра от тялото. Това трябва да се обясни, защото е направено съзнателно.

- Имате ли предположения?

- Имам, но все още не мога да ги споделя.

- Кои са най-големите статуи, които е имало по нашите земи в древността?

- В Созопол е имало гигантска бронзова фигура на бог Аполон. Когато войските на римския ген. Лукул превземат града през I в. пр. Хр., я отнасят в Рим и не е оцеляла.

- Колко голяма е била в сравнение с Родоския колос?

- Не чак толкова. Тази от Родос е продадена на търговци заради метала. Срутила се е при земетресение, натоварена е на камили и коне на части, защото е пречила и накрая е отишла за скрап, както бихме се изразили днес.

- Защо голяма част от древните статуи са без носове, ръце, глави?

- Нормално е да са без носове и ръце. Като паднат по лице при земетресение или груби прояви, свързани с вътрешни конфликти, най-често се поочупват китките и носовете.

По-различно е защо са без глави. Би могло да е станало при падане, но може и да се е получило при гладък срез по време на вътрешни конфликти в съответното общество. Например при смяна на религията. Знаем, че така е било, когато езичеството е заменено от християнството. Има информация, че на места е било придружено от сблъсъци и че счупванията са нарочно направени.

- Има ли такива примери в България?

- Много интересна е главата на Севт III (открита през 2004 г. от археолога Георги Китов - б.р.). При изследването ѝ стана ясно, че първо е била отделена много внимателно от тялото. Човекът, който го е направил, е разбирал от леене на метал и изработване на статуи и е имал представа къде да натисне, за да отдели главата - може би с лост.

Все още се спори дали е бил изправен, или на кон. По-любопитното е, че докато статуята на Севт е била цяла, е била поругана и лицето е удряно с факла. В една от скулите се забелязва дълбоко врязване, а едното око е в тежко състояние. Виждат се следи от битум от горенето на факлата, очната ябълка е изместена малко настрани. Очевидно е имало междуособици. Възможно е след смъртта на този мощен владетел недоволните от неговата власт да са атакували фигурата му ритуално, за да го "накажат".

От друга страна, неговите поддръжници са му съградили гробница и са поставили главата на входа. Вероятно им е било трудно да пренесат цялата статуя. Предполагам, че е била тежка, а може и времето да ги е притискало, ако са бързали да не дойдат настроените срещу Севт III.

При изработката са се спазвали приетите за времето канони, но са се придържали и към индивидуалните характеристики на владетеля. Портретът на тракийския владетел е изключителен. Преди 8 г. стигна до музея на Гети, когато направиха изложба на антични бронзови скулптури. Главата на Севт III беше поместена като най-ценния артефакт. Когато човек влезеше, първото, което виждаше, е втренченият много строг поглед на тракийския владетел. Тогава вървеше предизборната кампания за президент, която впоследствие Доналд Тръмп спечели. В американските вестници се появи заглавие: "Само този човек би могъл да спре Тръмп към президентството".

- Да Ви върна към втората статуя от Хераклея Синтика. Как ще възстановите спуканото бедро?

- Скулптурата е била видима на градския площад в продължение на около 200 години. Вероятно бедрото е било спукано в този период. Древните са се постарали и са го поправили. Сложили са железни анкери като шипове плюс желязна планка, която укрепва пукнатината.

Сега реставраторите в музея могат да кажат какво ще се направи. Първо трябва да се изследва с преносим рентген, както направихме с десния глезен на първата статуя. Гледахме дали пукнатината минава през целия глезен, каква е дълбочината ѝ и доколко щифтовете на древните майстори са корозирали.

За втората ще трябва да се прецени дали не трябва да се извадят и да се потегнат. Може да се изработят нови щифтове от метал. Разбира се, не от желязо. Оптималното според мен е старите щифтове да се извадят и на тяхно място да се сложат нови. Това ще се реши на място. Но със залепване не може да стане, въпреки че има много подходящи материали в днешно време. Предизвикателство е и да се монтира главата. Тя ще бъде прикрепена към тялото с метален щифт. Предстои още доста работа.