Наскоро Ватикана изложи отново Аполон Белведерски, от когото Микеланджело е черпил вдъхновение за своя Исус Христос. Скулптор искал да монтира ръце на Венера Милоска

4-метров бронзов Херкулес бил поразен от мълния и древните го сметнали за знак, тъй като е син на гръмовержеца Зевс

Трите открити напоследък статуи - двете при разкопките на град Хераклея Синтика край Петрич и третата във Варна, не са най-големите древни скулптури, намирани у нас. Първенството засега държи Фортуна, която се пази в Археологическия музей в София. Тя е висока 2,83 м, но със сигурност е била още по-величествена, тъй като липсва главата ѝ.

Намирала се е край с. Гиген, Плевенско, където е бил античният град Ескус. Изваяна е в средата на II в. сл.Хр. Това, което според специалистите я прави изключително рядка, е, че богинята на съдбата е облечена в надиплен хитон до глезените, а през ръката и рамото ѝ е преметната мантия. Открита е още в първата половина на XX век. А най-ценните находки след това са от това лято.

В света обаче има и по-големи. Рекордьорът е изваян от бронз и не е оцелял до наши дни. Колосът от Родос се е издигал на 34,6 м само в продължение на 54 г. - от 280 г. пр.Хр. до 226 г. пр.Хр. Разрушен е от земетресение.

Части от 12-метров исполин, изобразяващ въвелия християнството в Рим император Константин, са достигнали до нас и тази година той е възстановен в оригиналната си големина. Гигантската фигура си е поръчал самият владетел приживе. Само краката са над 2 метра, а главата е 2,5 м, като очите са непропорционално големи. Орлов нос, дълбока челюст и изпъкнала брадичка. Всички детайли внушават, че императорът има божествен лик. Фигурата пък е почти натуралистична – с мазолести пръсти и изпъкнали вени на предмишницата.

В древността главата, ръцете и краката са били мраморни. Тялото е било запълнено с тухли. Частите от бронз са откраднати още преди векове. При възстановката са използвани смола, полиуретан, гипс, мраморен прах и листове злато. Вътрешната част пък е от алуминий.

Друга огромна скулптура, запазена в оригиналния си вид, е тази на бога на възраждащата се и умираща природа и виното Дионис (с височина 10,7 метра). Намира се на гръцкия остров Наксос. Фигурата е грубо издълбана, върху главата са изобразени брада, уши и малко коса, които са трудно разпознаваеми. Ръцете са изсечени като правоъгълници, а краката само са започнати. Намерена е в хоризонтално положение край село Аполонас.

За разлика от необработения идол на виното богът на любовта Аполон, който е изложен наскоро във Ватиканските музеи отново, е изключително добре оформен. Това е и една от най-ценните скулптури в колекцията на Римокатолическата църква. Тя е мраморна реплика на известен в древността и неоцелял до наши дни бронзов оригинал. Според някои специалисти каменното копие прилича на изваяния от Микеланджело Исус Христос пред Страшния съд. И нищо чудно - ренесансовият творец е изучавал тези статуи и се е вдъхновявал от тях.

Този шедьовър е от II в. сл.Хр. и е висок 2,35 м. Намерен е между 1484 и 1489 г. във вилата на Нерон близо до Рим. По време на управлението на папа Юлий II - през 1506 г., статуята е била в двореца Белведере във Ватикана, откъдето получава и името си.

Тя притежава елементи, които не са присъствали в бронзовия оригинал от IV в. пр.Хр. - например дървото, върху което Аполон е подпрял дясната си ръка. Открита е без цялата дясна ръка и лявата китка, но са били изработени отново от ученика на Микеланджело Джовани Монторсоли.

Ватикана дълго време не показваше този шедьовър, за да го възстанови. Поправени са счупвания в коленете и краката, фигурата е почистена с лазер и към поставката е монтиран стълб от въглеродни влакна, за да бъде по-стабилна.

В музеите на Римокатолическата столица са едни от най-ценните експонати. Такъв е и позлатеният Херкулес от бронз, висок цели 4 метра. Статуята е открита през 1864 г. във вилата на банкера Ригети в Рим и веднага става част от папската колекция на Пий IX. Смята се, че е била изложена в театъра на Помпей. Датирана е между I и III в. сл.Хр.

Била е легнала по гръб с плоча отгоре като надгробен камък, върху която са издълбани буквите FCS (от латински - Fulgur Conditum Summanium, "Тук е погребана гръмотевицата на Суманус"). Суманус е римско божество на гръмотевицата. Статуята е била поразена от мълния и за древните римляни това я е дарило с божествена сила. А понеже Херкулес в древногръцката митология е син на Зевс, са го приели като знак, че трябва да я погребат с жертвено агне.

А на изплувалата от морето гола върху черупка от мида Венера (според древноримската легенда) е посветена една от най-известните статуи в света - известната Венера Милоска. Тя се пази в Лувъра. Висока е над 2 метра. Намерена е на гръцкия цикладски остров Милос през 1820 г. и веднага постига зашеметяващ успех. Купува я френският посланик в Гърция - маркиз Дьо Ривиер, и година по-късно я дарява на Лувъра. Скулпторът, с когото се консултират, предлага да бъде реставрирана напълно, но в крайна сметка се отказват да поставят нови ръце.

Знае се, че е изваяна около 100 г. пр.Хр. на части, както е било характерно за древните майстори. Състои се от две мраморни плочи, като всяка е обработвана поотделно. Торсът, краката и ръцете са свързани с вертикални котви. От дупки в мрамора съдят, че богинята някога е "носила" бижута. Ръцете ѝ не са открити и до днес, което ѝ придава загадъчен вид.

А с празненствата на мистериите се почита друга древна богиня – тази на лова и женското целомъдрие Артемида. Историята на статуята ѝ в Ефес, някога смятана за едно от седемте чудеса на света, е много любопитна. Тя е защитник на града и ролята ѝ е показана чрез триетажна шапка. Най-горе са издълбани храмове, включително и посветения на нея в Ефес.

Върху роклята ѝ са изобразени лъвове, бикове, кози, грифони и сфинксове, защото е господарка на дивите животни. На гърдите ѝ са оформени тестиси на бикове, пожертвани по време на празненствата на мистериите. Жителите на града вярвали, че те дават на Артемида силата да помага за раждането на пчелите, които за тях били свързани с душите на посветените. Така смятали, че чрез смъртта на биковете се ражда животът на пчелите и човешките души.

Скулптурата на Артемида в Ефес е висока 2,92 м, но по-ценното са релефните изображения. Други от древните статуи са забележителни с тежестта си. Като тази на Октавиан Август от Примапорта, която е във Ватиканските музеи. Теглото ѝ е 1 тон, макар че на височина не е необичайна - 2,08 м. Това е най-известният портрет на римския император. Той е бос с цел да му се придаде божествен вид, защото в древността стандартът е повелявал боговете и героите да бъдат изобразявани без сандали.

Открита е през 1863 г. при разкопки във вилата на Ливия Друзила, последната му съпруга, оттеглила се там след смъртта на владетеля през 14 г. сл.Хр.

Музеите обаче пазят не само божествени ликове, образци за красота, но и гротескни статуи. Като тази на смъртната Жана дьо Бурбон Вандом в Лувъра. Живялата през XIV век аристократка е със сбръчкани устни, оголени зъби, червеи пълзят в стомаха ѝ, виждат се и червата ѝ. Всички тези зловещи детайли са свързани със съдбата на кралицата на Франция, която умира 2 дни след раждане и частите на тялото ѝ са погребани на различни места. Сърцето - в манастир, вътрешностите - в кралския некропол на селестинците в Париж, а другите останки - в базиликата "Сен Дени" в Париж. Тя е била омъжена за втория си братовчед – крал Шарл V. Заради кръвосмешението наследникът им Шарл VI е болен, но имат още 8 деца.

Статуята на Жана дьо Бурбон Вандом е мраморна, както и повечето оцелели до днес стари скулптури. Има определена причина за това, и тя не е само в красотата на този камък. Обикновено те са копие на изработен от метал оригинал. През вековете той е бил рециклиран и повторно употребяван. Бронзовите много често са претопявани, за да се превърнат в оръжия.

По ирония на съдбата с такива са били осакатявани някои от мраморните фигури. Неслучайно много от тях са без носове. При смяна на властта привържениците на новите управници са ги отнасяли съзнателно. Това е било много характерно при настъплението на християнството. Така например статуята на Афродита, която се пази в Националния археологически музей в Атина, е без нос и с голям кръст, издълбан на челото ѝ.

Очевидно е станало при ритуал срещу езическата богиня, защото същото се е случило и със статуята в Британския музей на племенника на император Тиберий Германик. Върху нея ясно личат следи от нарочно отсичане на носа и гравиран кръст на челото му. Според професора по класика в университета в Нотингам Марк Брадли датировката на вандалщината е в годините на ранното християнство.

Но някои от тези римски и гръцки статуи без носове са от много по-късно време. Според Брадли обяснението се крие в разбирането на тогавашните хора за наказание. Осакатяването и отстраняването на носа е било част от „съдебната система". Практикувало се е при всякакви случаи – и за прелюбодейци, и за паднали от власт управници.

При египетските цивилизации пък причината за отсичането е друга - вярвали са, че статуята съдържа някакъв вид душа на изобразения човек. Счупвайки носа му, смятат, че са го лишили от силата му. Теоретично му "пречат" да диша и убиват духа му.

Когато статуите са останали без глава, ръце или крака, причината според специалистите е, че това е станало при падане или преместване.

Но така или иначе, те имат своята естетическа и историческа стойност независимо от вида, в който са достигнали до нас, или размера им. Малки на глед артефакти може да са много ценни за периода и стила на майсторите.

Как реставрират намерените в последните три месеца статуи

Първо микробиолог или минералолог оценява какъв е налепът. После в зависимост от твърдостта му се покрива с компреси с химически вещества, които се отстраняват с пулверизатор с дестилирана вода

В Хераклея Синтика са били оцветени, като са се съобразявали с позицията им спрямо слънчевата светлина

Преди да започне същинското почистване, трябва микробиолог или минералолог - в зависимост от какъв вид е налепът върху мрамора, да го изследва какво съдържа и как може да се отстрани, обяснява реставраторът Китан Китанов пред "24 часа – 168 истории". Той работи пред очите на посетителите, след като в Петрич решиха да им позволят да наблюдават процеса. Все още обаче всичко е в начален етап.

Петната са получени от органични вещества в резултат на микробиологични процеси върху каменната структура. Може да са наслоени от вятъра, докато са били изложени, или от почвата, когато са били заровени. В нея има условия за развитие на всякакви микроорганизми и в подпочвена среда настъпват химически реакции. Замърсяванията са кафяви, ако са от минерали. Жълтите пък са от червеи или от вещества с присъствие на желязо.

"Правят се тестове в незначителни по размери участъци откъм гърба. Работи се по предварително изготвено предложение и план за работа, одобрено от комисия - разказа Китанов, който се занимава с двете открити статуи в Хераклея Синтика. - Следва консолидация на статуята, защото мраморът на места е здрав, на други се рони силно и трябва да бъде укрепен."

В какво се състоят тестовете?

Компреси със слаби химически разтвори се полагат върху гърба на фигурата. След това с пулверизатор с дестилирана вода те се премахват и накрая наслояванията от кал се премахват с тампони. В участъците, в които налепът е по-твърд и се намира в самата структура на фигурата, е предвиден втори вид процедура. Там почистването става пак с компреси, но с химически вещества с друга формула.

Има и трети вид замърсявания - съвсем твърди. Те ще се махнат с ултразвук.

Възстановки не се предвиждат. В съвременната музеология се смята, че цялостната реставрация на скулптура с отчупвания би нарушила автентичния ѝ вид, макар че има достатъчно подходящи материали, имитиращи мрамор. Може да се направи и дигитална възстановка, а после да се отлее чрез 3D принтер, но специалистите са против. 3D сканиране обаче е наложително, за да се документира най-точно паметникът.

И двете статуи в Хераклея Синтика са отчупени в най-чувстителните си участъци - краката. Вероятно това е станало при преместването им, когато вече не са ги смятали за важни да красят центъра на града. Мраморът създава усещане за стабилност и като се захване в по-тънки зони, се чупи, обяснява Китан Китанов. Възможно е да са станали жертва и на вандалски акт.

Варненската фигура има отронвания на ръката и носа, повреди са забелязали и на очите. Но проблемът на местния исторически музей е, че не разполага с добри помещения за реставрация. Тъй като статуята е висока 2,20 м (от тях 10 см е поставката – б.р.), трябва да намерят достатъчно голяма стая, за да има как да се завърти на всички страни и да се почисти. Засега не разполагат с такава.

Паметникът е на световно ниво, категорична е археоложката доц. Мария Манолова-Войкова. По същия начин преди 5 г. открили много ценна мраморна маса с диаметър 1,2 м, която не могат да изложат, тъй като няма как да я реставрират.

Основният проблем за Варна е влажността заради близостта до морето. Фондовете, в които се съхраняват находките, са оборудвани с климатици и системи за контрол на влагата, но нямат места за реставрация и достатъчно специалисти.

Въпреки това са започнали предварителна работа, за да опишат статуята, открита преди 10 дни. Най-лесна е датировката, тъй като има надпис. Ако той липсва, специалистите наблюдават стиловите особености – има ли движение на тялото, позицията му, детайли в лицето, които издават периода. Работната датировка на втората статуя, открита в Хераклея Синтика, е II век сл.Хр. Първата е с около 170 г. по-стара.

Любопитно е и за колко време един майстор в древността е извайвал мраморния къс, след като е намерен подходящ блок и е пренесен. Античните скулптори са работили с метални длета с различни релефи на накрайниците - от по-груби към по-фини според зоните, които дълбаят.

По-различното в статуите в Хераклея Синтика е, че са били оцветявани. Използвали са естествени багрила и пигменти, като са се съобразявали с позицията и мястото, за което са били предназначени. Полагането на цветовете върху скулптурата не е било еднотонно, а според естествената светлина, която пада върху тях. Цветовете върху мрамора са зависели от движението на слънцето през различните части на деня и годината. Така светлината допринася за извайването на модела.

При всяка реставрация се отнема част от мрамора, дори да се приложи най-щадящата процедура - лазерната. Въпреки че при нея се работи само повърхностно, за да се третират петната, понякога се отстранява и част от структурата, но става дума за под 1 милиметър. Всичко зависи от уменията на човека, който оперира с апаратурата.

Преди векове намерените антични статуи са били реставрирани изцяло. През XVI и XVII е било модерно мраморните фигури да се покажат с напълно оформени тела, независимо дали са били запазени. Фрагментите са били "попълвани", за да бъдат така, както са вярвали, че са изработени в оригинал. Но е имало и грешки.

Интересен е случаят с композицията на троянския прорицател и жрец Лаокоон със синовете му, които биват удушени от змии, изложена във Ватикана. Тя е открита през XVI век. Има сведения, че Микеланджело е бил извикан да коментира находката при разкопките. Структурата е открита на парчета и е липсвала ръката на Лаокоон. Папа Юлий II не бил доволен от "дефекта" и заповядал веднага да бъде възстановена. Двама скулптори последователно се опитали да изпълнят заръката и изработили драматично вдигната ръка. Чак в началото на XX век е открита оригиналната и се оказва, че е в съвсем друга позиция - извита назад.

Така преди около 100 години започва нова тенденция - да се премахнат възстановките и да се върне автентичният вид на скулптурите.

Интересен пример за дереставрация е на Херкулес Фарнезе (III век), който се пази в Неапол. Фигурата е открита в Рим през 1546 г. без прасци и ученикът на Микеланджело - Гулиелмо дела Порта, изработва нови. Когато обаче откриват истинските, махат заместващите, но ги излагат в отделна кутия в музея в южния италиански град. Така съхраняват и майсторското изпълнение на реставратора от XVI век.

В този дух и спуканото бедро на едната статуя в Хераклея Синтика ще бъде реставрирано минимално, без да се прави същинска възстановка.

Интервю

Главата на Севт III е удряна с горяща факла, има врязване в скулата и следи от битум

Отделена е внимателно от тялото от човек, който е разбирал от леене на метал, знаел как да я опази, казва проф. Людмил Вагалински

Тялото на едната статуя в Хераклея Синтика нарочно е поставено на разстояние от главата

- Проф. Вагалински, можем ли да направим сравнение между двете открити това лято мраморни статуи в Хераклея Синтика и третата във Варна?

- Всяка от тях носи специфична историческа информация. Не може да се сравнява коя е по-ценна. Тази във Варна има надпис, който сам по себе си обогатява познанието ни за град Одесос.

Издълбаните букви датират скулптурата в определен период - третата четвърт на II век сл. Хр., което е голям плюс. Съдейки по надписа - Гай Марий Хермоген, фамилията му е продължавала да бъде част от елита на град Одесос и през III век. Знаем такива имена на младежи, които са членували в един вид спортен клуб за деца от богати семейства. Като естетика статуята е добре запазена и е страхотно попълнение за Регионалния исторически музей.

Двете фигури от Хераклея Синтика са различни. Това, което ги отличава от тази от Одесос, е, че са изработени в по-ажурен, раздвижен вид. Варненската стои като паралелепипед, оформен пластично - глава, ръце, дрехи, но е компактна. Край Петрич още през 2018 г. открихме подобна - на т.нар. тогатос, който обаче нямаше глава.

Откритите това лято в Хераклея Синтика са в стил, който е характерен за по-ранна епоха. Като естетика и изпълнение определено са по-изкусно направени. Имат добре оформени задни части, и то не само защото са голи. Скулпторът и вкусът на времето са наложили този стил.

Обединяващото между трите фигури, открити през това лято, е, че показват богатството на страната ни на историческо минало и археология. Имаме много какво да покажем и на себе си, и на гостите. Тези находки произведоха добри новини за България, за разлика от политиците.

- Кои са белезите, които ги правят ценни?

- Първата, която намерихме през юли, е много ранна - около новата ера, със 170 г. по-стара от варненската и от втората в Хераклея Синтика. Само по себе си това не значи, че е по-ценна, но е от време, от което нямаме подобни статуи в България. Имаме само релефи, даже и от по-ранни векове.

Сега остава реставраторите да свършат работа, да видим детайлите, за да разберем кое е лицето. Когато знаем това, ще можем повече да говорим за историята на това ъгълче на България.

Втората статуя от Хераклея Синтика също е любопитна. Тя е горе-долу връстник на варненската - втората половина на II век сл. Хр., но е по-добре моделирана - жива, раздвижена. Като естетика е по-различна.

При нея има един странен ритуал - намерихме главата на 6 метра от тялото. Това трябва да се обясни, защото е направено съзнателно.

- Имате ли предположения?

- Имам, но все още не мога да ги споделя.

- Кои са най-големите статуи, които е имало по нашите земи в древността?

- В Созопол е имало гигантска бронзова фигура на бог Аполон. Когато войските на римския ген. Лукул превземат града през I в. пр. Хр., я отнасят в Рим и не е оцеляла.

- Колко голяма е била в сравнение с Родоския колос?

- Не чак толкова. Тази от Родос е продадена на търговци заради метала. Срутила се е при земетресение, натоварена е на камили и коне на части, защото е пречила и накрая е отишла за скрап, както бихме се изразили днес.

- Защо голяма част от древните статуи са без носове, ръце, глави?

- Нормално е да са без носове и ръце. Като паднат по лице при земетресение или груби прояви, свързани с вътрешни конфликти, най-често се поочупват китките и носовете.

По-различно е защо са без глави. Би могло да е станало при падане, но може и да се е получило при гладък срез по време на вътрешни конфликти в съответното общество. Например при смяна на религията. Знаем, че така е било, когато езичеството е заменено от християнството. Има информация, че на места е било придружено от сблъсъци и че счупванията са нарочно направени.

- Има ли такива примери в България?

- Много интересна е главата на Севт III (открита през 2004 г. от археолога Георги Китов - б.р.). При изследването ѝ стана ясно, че първо е била отделена много внимателно от тялото. Човекът, който го е направил, е разбирал от леене на метал и изработване на статуи и е имал представа къде да натисне, за да отдели главата - може би с лост.

Все още се спори дали е бил изправен, или на кон. По-любопитното е, че докато статуята на Севт е била цяла, е била поругана и лицето е удряно с факла. В една от скулите се забелязва дълбоко врязване, а едното око е в тежко състояние. Виждат се следи от битум от горенето на факлата, очната ябълка е изместена малко настрани. Очевидно е имало междуособици. Възможно е след смъртта на този мощен владетел недоволните от неговата власт да са атакували фигурата му ритуално, за да го "накажат".

От друга страна, неговите поддръжници са му съградили гробница и са поставили главата на входа. Вероятно им е било трудно да пренесат цялата статуя. Предполагам, че е била тежка, а може и времето да ги е притискало, ако са бързали да не дойдат настроените срещу Севт III.

При изработката са се спазвали приетите за времето канони, но са се придържали и към индивидуалните характеристики на владетеля. Портретът на тракийския владетел е изключителен. Преди 8 г. стигна до музея на Гети, когато направиха изложба на антични бронзови скулптури. Главата на Севт III беше поместена като най-ценния артефакт. Когато човек влезеше, първото, което виждаше, е втренченият много строг поглед на тракийския владетел. Тогава вървеше предизборната кампания за президент, която впоследствие Доналд Тръмп спечели. В американските вестници се появи заглавие: "Само този човек би могъл да спре Тръмп към президентството".

- Да Ви върна към втората статуя от Хераклея Синтика. Как ще възстановите спуканото бедро?

- Скулптурата е била видима на градския площад в продължение на около 200 години. Вероятно бедрото е било спукано в този период. Древните са се постарали и са го поправили. Сложили са железни анкери като шипове плюс желязна планка, която укрепва пукнатината.

Сега реставраторите в музея могат да кажат какво ще се направи. Първо трябва да се изследва с преносим рентген, както направихме с десния глезен на първата статуя. Гледахме дали пукнатината минава през целия глезен, каква е дълбочината ѝ и доколко щифтовете на древните майстори са корозирали.

За втората ще трябва да се прецени дали не трябва да се извадят и да се потегнат. Може да се изработят нови щифтове от метал. Разбира се, не от желязо. Оптималното според мен е старите щифтове да се извадят и на тяхно място да се сложат нови. Това ще се реши на място. Но със залепване не може да стане, въпреки че има много подходящи материали в днешно време. Предизвикателство е и да се монтира главата. Тя ще бъде прикрепена към тялото с метален щифт. Предстои още доста работа.