Легендарната активистка на германските зелени е намерена простреляна в дома си

Следят приятеля политик Герт Бастиан, заподозрян, че е агент на КГБ

ЩАЗИ я наблюдава като контраразузнавателна мярка

През 1983 г. светът е на ръба на ядрена война, напрежението постепенно ескалира и само усилията на фигури от ранга на Петра Кели успяват да приведат политиците в адекватно състояние. Тя е легендарен борец за мир, протестирала срещу войната във Виетнам, приемана е от висши функционери на Брежнев, лично от Ерих Хонекер и др. Убита е по мистериозен начин, а приятелят й винаги е бил подозиран за връзки с тайните служби.

Предлагаме ви статия на контраразузнавача Павлин Павлов за нея, тъй като той лично я е познавал и е следял усилията й за мир.

През 1981-1985 г. е аспирант в Москва и готви дисертация за съвременната политика на Западна Германия. Благодарение на това и на престоя си в руската столица Павлов е свидетел на много процеси, белязали прехода. Докато работи по Германия, той се запознава и с Петра Кели. Автор е на много книги.

През април 1991 г. Петра Кели прави опит да се включи отново в политиката, но на изборите за говорител на зелените тя получава едва 30 гласа. Заедно с това има здравословни проблеми, които вероятно още по-силно я привързват към 24 години по-възрастния й приятел - политика Герт Бастиан. Пред близки споделя: "Когато Герт няма да го има вече, и мен няма да ме има".

Идва фаталната

1992 година

и започва хронологията на тяхното самоубийство.

Спомням си, че новината ме изненада в службата. Още като чух тиражираната версия, че Герт Бастиан е убил Петра и се е самоубил, ми завряха нервите. Тоя човек още тогава не можех да го търпя. Все някога старческият му маразъм трябваше да избие нанякъде. Но такова нещо – да убиеш човека, който те е обичал, въпреки възрастта, въпреки ядовете със слуховете около него, въпреки всичко. Само ако ми беше паднал в оня момент, щях да му помогна още веднъж да отиде там, където се беше запътил.

После минаха години. Източиха се през медиите и останалите версии. На всяка годишнина от гибелта й все някой организираше нещо в нейна памет. Бавно и полека тя се превърна в нещо като светица на някогашните борби, на която младото поколение се кланя, без да я познава. Като Че Гевара и другите. Аз пък реших да се върна към другата й същност, на обикновен, отдал се на идеята си човек.

Ето какво се случва тогава:

През март такси блъсва Герт и

счупва крака му

Дълго време той се движи с патерици, а след това и с бастун. Това го депресира. За нас, които търсим истината за онзи ден, е от значение, че и тогава Герт трудно се е движел на равно, а камо ли по стълба.

На 3 септември Петра на среща с Лукас Бекман говори с отвращение за идеята да сложиш край на живота си като възможен изход по повод на самоубийството на техен познат. Това в отговор на появилите се слухове малко след случката, че Петра отдавна и постоянно е търсила "изход" от положението.

На 7-и същия месец Петра и Герт обсъждат в Берлин

отварянето на

своите досиета

и отправят молба към съответното ведомство, но им отговарят отрицателно, защото "не са посочили правилно адресите си на пребиваване". Това оставя у Петра чувството, че някой им пречи да се узнае истината.

От 13 до 18 септември в Залцбург участват в Антиатомен форум. На 20 септември отново са в Берлин за участие във "Втората световна конференция на жертвите на лъчевата болест".

След конференцията на 29 срещу 30 септември прекарват последна си нощ в хотел "Кемпински" в Берлин.

На 30 септември се връщат с влак в Бон. На гарата в Берлин Герт си купува карта от банкомат за пенсионери за 110 марки със срок на годност една година. Което също има значение при оценка на мотивацията на "самоубийството" му, особено когато става дума за немец, а не за друг "етнически" тип хора, дето като им писне, не ги интересува нищо.

Късно вечерта на този ден се прибират в жилището си в Бон, кв. "Таненбуш", ул. "Свинемюнде" 6, където притежават обикновен апартамент на първия етаж.

Дори не вечерят,

а веднага си лягат

уморени.

На следващия ден, 1 октомври, Петра изпраща цветя и картичка за рождения ден на баба си и пише: "Ще се видим скоро".

Към обяд Герт разговаря по телефона с Лукас за предстоящите срещи и му казва, че Петра е доста уморена и си почива. Лукас му напомня да подготви и изпрати обещаната молба за отваряне на досиетата им и той обещава. Но не я изпраща или не успява да я изпрати.

Съгласно експертизата се предполага, че през този ден вечерта е извършено убийството на Петра от Герт, след което той се самоубива.

Има непотвърдени показания на таксиметров шофьор,

който уж чул изстрелите.

На 2.10. служител на Министерството на отбраната, за когото не е известно нищо повече, съобщава в полицията, че е видял към обяд Герт в пощата. Сигналът не е потвърден от служителката на пощата.

На 19.10. Шарлота, съпругата на Бастиан, се връща от продължителна отпуска и след като никой не отговаря на телефонното й обаждане, звъни на съседката, която се грижи за дома на Петра и Герт с молба да провери къщата. В 21,30 часа същия ден съседката открива мъртвите и подава сигнал в полицията.

Петра лежи в спалнята на втория етаж, леко обърната на дясната си страна, пистолетът е докоснал лявото слепоочие при изстрела, защото е стреляно отблизо в главата й. Герт е намерен в антрето към стаята на Петра, до което се стига по стълба към втория етаж. Изстрелът в главата му е отгоре. Стреляно е с пистолет "Диринджър", който той държи в една стара ръкавица в дома си.

Вратата на терасата към втория етаж е затворена, но не заключена, както обикновено, алармата също не е включена.

Електрическата печатна машина на бюрото му работи. До нея е намерено

писмо до Шарлота

с весели закачки

за отпуската й и желание да се видят. Второто писмо е до адвоката му и е незавършено, като от думата "мюсен" е изписано само "мюс..".

В 0,30 часа по радиото и телевизията се излъчват първите съобщения със заключението, че "труповете имат множество рани и не можело да бъдат идентифицирани". Разследването поема Главната прокуратура на Карлсруе и Федералната криминална служба, където бързо стигат до извода, че всичко е извършил Герт. Чак на третия ден по настояване на медиите започват да търсят следи и по терасата и вратата, но не откриват такива. Повдигат се няколко версии, които ще ви представя, по реда на появата им.

Първата е, че Петра се е самоубила – малко вероятна е, защото тя не е съвсем здрава, но това е от продължително време и не й пречи на дейността, не е бедна, по характер е самомотивиращ се деец, който винаги си намира занимание. Планът й за ангажиментите до края на 1993 година е факт. Изпраща на баба си картичка в същия ден за рождения й ден и едва ли би "зарадвала" толкова скъпата си роднина с такъв "подарък". Петра няма послание, нито завещание, което не е нормално за нея. Единствено страхът от компрометиране на Герт от досиетата би бил за нея непоносим.

Втората версия -

Герт като вероятен

убиец и самоубиец

Той е роден на 26.3.1923 година и е с 24 години по-възрастен от Петра. Отива доброволец на фронта като офицер на Източния фронт, стига до генерал-майор от танковите войски и командир на дивизия, член на ХСС, ротарианец и може би масон.

Още през 1979 г. в действащата армия се свързва с Йозеф Вебер, председател на Немския съюз за мир, организация, подкрепяна от Изтока, и поддържа неговата позиция срещу разполагане на ракетите. През 1980 г. заедно с Вебер и Георг Каде - двамата установени по-късно като агенти на ЩАЗИ, оповестяват т.нар. Крефелдски апел. През същата година Герт се запознава с Петра и я привлича за каузата им. Още в началото на тях се гледа от страна на зелените с подозрение заради позицията им.

През 1981 г. се създава организацията "Генерали за мир" и е издадена в Кьолн едноименната книга, за която по-късно се установява, че е финансирана от Единната социалистическа партия на ГДР.

Три години по-късно позицията на генералите се "размирисва" доста с техните произточни изявления. На 19.2.1984 г. Петра и Герт напускат Крефелдското възвание, чийто създател е Герт. Това допълнително увеличава недоверието към двамата от страна на зелените.

През 1986 г. е създаден филм за генералите, като на премиерата му в източноберлинското кино "Космос" присъства и лидерът на ГДР Ерих Хонекер.

Истината е, че винаги е съществувало обосновано подозрение за съпричастност на Бастиан към специалните служби на Изтока, но преки уличаващи документи до ден днешен такива не са открити. Което, от друга страна, може да означава, че е

“изчистен”,

особено ако е

бил агент на КГБ

Във всеки случай поведението му, а за това имам и преки наблюдения, си беше точно на агент, и то с професионален стаж. Известно, е че още през 1966 г. е воден като ИМ - неофициален сътрудник "Пешеходец" - до 1980 г., точно тогава е изваден от регистрация и двамата с Петра стават обекти на

делата за оперативно наблюдение “Патица-1” и “Патица-2”

От оперативната практика се знае, че това се прави, за да се извършва контраразузнавателен контрол над агентурна позиция, в случая най-вероятно от ЩАЗИ, за него като агент на КГБ. Това се прави и за да е изключено евентуално предателство или разкриването му като агент. Едва ли това е можело да бъде само заради участието му в Движението за мир.

Важна особеност е, че той постоянно е поддържал връзка с жена си Шарлота, която е била щатен сътрудник на отдел "Психологическа отбрана" на Бундесвера, и се е срещал винаги с нея в офиса й, уж по личен мотив. Тези съмнения се потвърждават и от Хорст Шотцке, оперативен работник от ЩАЗИ, отдел 10 - "Дезинформация", който при разпита заявява, че лично е подготвял "антивоенните материали" на Генералите.

Интересен факт е, че през 1990 г. Герт приема поканата на Гизи да се кандидатира от неговата "нова" партия, която е германският аналог на нашето БСП.

Истината е, че основен мотив за Герт би било разкриването на досиетата, от които да е видно, че той е сътрудничел, но на кого? Защото е могло да се разкрие, че е и двоен агент, а това Петра е нямало как да му прости.

Заплахи

Личността на Петра винаги е била прицел на заплахи, дори в САЩ е стреляно в нея. Малко преди случилото се тя е била заплашвана от активист на така наречената Европейска работническа партия – проамериканска политическа крайнодясна секта в подкрепа на атомните проекти и ракети.

Версията, че е убита от "атомната мафия", се повдига от Владимир Черноземко, украински физик и дисидент, борец срещу Чернобил. Едва ли обаче Петра е центърът на тези действия и от такова значение.

“Зачистването”

През периода на разкриване на досиетата и двете страни правят всичко възможно да ограничат компрометиращите ги факти. САЩ например първи вземат досиетата и ги връщат после в Германия. Руснаците също бързат да "зачистват" следи, както при папата, така и при други техни акции и до днешни дни.

От установените факти могат да се направят поне два доказани извода:

Първо, няма установен повод и мотив двамата да са имали намерение да прекъснат живота си, което се доказва дори от програмата им за следващите месеци, както и от "дребни" факти като купуването на карта от Герт или съдържанието на писмата и картичките им.

Второ, обстоятелствата на смъртта им с голяма степен на вероятност показват, че едва ли е възможно станалото да е протекло според официалната версия. Нещо трябва да се е случило в стаята на Петра или поне да се е чул изстрел, което е накарало Герт да остави насред думата недописано писмо и да тръгне нагоре по стълбата със своята ограничена от катастрофата походка. А там едва ли той е щял да се спре насред антрето и да се простреля отгоре в главата си, без да отиде поне до Петра.

Доста завишено самочувствие би било да предположим, че сме по-умни от Криминалната полиция на Германия. Щом е така, защо те бягат като "дявол от тамян" от версията за убийство. Или ако "бягат", това не потвърждава ли точно това, особено ако евентуалните извършители се ползват с "особен" статут.

Доста мирише

тази история

Лично на мен все повече ми замирисва на "зачистване". Такова, което в онези години не беше рядък случай. Отиваха си по този "хуманен" начин неудобни за започналото "демократизиране" личности или неудобни носители на още по-неудобна информация, или "спешно" станали неудобни за определени лица и инстанции хора.

Явно страхът от компрометиране не на двамата, а на някаква по- голяма игра е бил толкова голям, че е действано бързо и безкомпромисно. Това е станало в момента, когато веднъж са успели да им откажат достъп до досиетата, но те са взели решение да подадат отново молба.

Кой с кого е споделил това, е неясно, но реакцията е била бърза. Извършителите могат да са от двете страни. Двамата потенциално са били "неудобни" дори за повече от две страни. Професионализмът при изпълнението доказва това.

"Достоен" отговор на загадките дава тогавашният говорител на Криминалната служба, който заявява: "Самоубийство или убийство вече няма значение, защото мъртвец не може да бъде разследван". Така слага точка.