Дефицитите на ваксини също допринесоха, казва психиатърът

Не е престъпление, че някои искат да се забавляват 

- Когато дойдоха първите ваксини, си спомням, че около 9% от учителите и лекарите изявиха желание да се ваксинират. Сега бях свидетел как в „Пирогов“ медици се оправдават пред колеги, че не могат да осигурят „Пфайзер“, защото тя е само за тези, които са приели първата доза. Забелязва се психоза - защо я няма тази, а е налична само еди коя си. Много хора от първоначален скептицизъм сега се редят на опашки в Зелените коридори. Какво се случи? Как си обяснявате този обрат?

- Една от причините със сигурност е фактът, че на хората им омръзна да живеят в ограничения. Вече една година ние сме с тотално променен начин на живот и обещанието, че връщането към нормалността минава през ваксинацията, играе роля за тази промяна на нагласите. Има го, разбира се, и моментът, свързан с нашата народопсихология - ние си обичаме реденето на опашка.

Дали ни е останало

като навик от предишни времена или просто сме си такива, не зная. Разбира се, че много хора предприеха действия по ваксинирането си и поради убеденост, че така трябва, че пазят себе си и другите. Заедно с това виждаме, че управлението на тази криза търпи твърде много забележки и хората се разбързаха, водени от недоверие, че нещата ще се случат по реда на ваксинационния план. Факт е, че те не се случиха, настъпи нещо като хаос, което допълнително руши доверието.

- Има ли нещо общо този насаждан страх вече повече от година?

- Разбира се, че има. Цяла година по всички информационни канали тече информация, повтаря се едно и също, буквално ни се "набиват канчетата". И ако някой си позволи лукса да каже нещо против, веднага бива заклеймен, че е антиваксър или плоскоземец. Изобщо ние се мятаме от едната в другата крайност, без да си даваме сметка, че палитрата от цветове съдържа не само бяло и черно. Ние не умеем да спорим с аргументи и

много бързо етикетираме

Да, болест има. Да, понякога тя протича много тежко и с летален изход. Да, здравната ни система няма да издържи на натоварването - видяхме какво се случи ноември и декември. Но посланията през страха не са работещи. Защото те увреждат пряко психичното ни здраве за години напред. А психичното здраве е част от здравето, при това доста съществена и не бива така с лека ръка да го пренебрегваме.

Освен това страхът много лесно, с подобни подклаждания, може да се трансформира

в паника,

която вече е нездрава реакция и може да ни мотивира да действаме неадекватно. За пореден път ще отбележа, че освен елементите на хаотичност в управлението на тази криза, не се направи нищо за психичното здраве на хората през тази една година.

Абсолютно нищо! Даже не виждам и мисъл в тази посока. Плодовете тепърва ще ги берем.

- Има ли нещо общо информацията, че Гърция ще приема само хора с ваксинационни паспорти? Известно е, че много българи почиват там.

- Според мен има съществен принос. Хората искат да почиват, да пътуват и българите често избират съседните нам страни за това. Причините за този избор са тема на друг разговор. Хората не бива да бъдат обвинявани, че искат да се забавляват и да почиват. Това не е престъпление и не приемам обвиненията, че някой искал да убие някого с безотговорността си, като желае да посети заведение или да пътува за ваканция. Това е внушаване на страх и всяване на чувство на вина, което е недопустимо.

- Възможно ли е да има нещо вярно в информацията, че дефицитът на ваксини провокира опашките?

- Напълно е възможно. А в последните дни виждаме, че тези страхове се оправдаха. И отново у хората остава впечатлението за хаотичност и недоправеност в управлението на тази криза.

Притеснителното

е, че тя от медицинска и икономическа се превърна в политическа и се ползва за такива цели. Което пък потвърждава, поне за мен, безсмислието на призивите на някои политици да не се политизира едно или друго нещо. Всичко в едно общество е продукт на някаква политика - социална, здравна, икономическа и т.н. След като решението на проблема минава през някаква политика, как да не се политизира. Тук проблемът, според мен, е, че

пандемията се превърна в почти идеология

и започна разделянето на хората по тяхното отношение към COVID-19, ваксините и т.н. Притеснително ми е, че разделителните линии вече започват да стават стени.

- Как си обяснявате феномена много хора след като се ваксинират, да опишат това в социалните мрежи? Какво е това - мода, грижа за другите, желание да дадеш кураж на останалите?

- Най-простото обяснение е, "защото така е модерно". Другата възможност е една съвременна поговорка: "ако го няма в социалните

мрежи,

то (каквото и да е) не се е случвало". За мен е неприемливо подобно масово излагане на публичен показ нещо, което засяга само човека. Да, може да сподели с идея да насърчи хората, които познава. Но снимки, сертификати, възторженост... малко в повечко ми идват. И се питам защо тези хора не ни се хвалят, когато посетят лекаря си по друг повод. Нима от рак не умират хора, от инфаркт или нещо друго. А не съм видяла резултат от профилактичен преглед при гинеколог или мамолог. А може и селфи да си направят...

- Много е интересно как всички, които нямат никаква експертиза в областта на ваксините, могат да обясняват напоително на останалите тънките разлики, плюсовете и минусите между отделните препарати. Възможно ли е човек така да убеждава сам себе си, че е прав в избора си?

- Надали мотивът им е това. По-скоро желание да блеснат, да бъдат интересни, като използват сложни думички или пък просто се включват в "тренда" и го правят по поръчка.

- Как смятате, можем ли наистина да направим информиран избор в цялата тази ситуация?

- Да, стига да искаме. Трябва да ползваме надеждни източници, да се консултираме с хора, на които това им е работата, а не просто лекари. И аз съм лекар, но

не бих поела отговорността да заявя, че разбирам от ваксини

Знанията ми са на студентско ниво. И затова се учудвам, че колеги със специалности, много далеч от вирусология, имунология и епидемиология, така напоително и убедително налагат своето или внушено им мнение по въпроса за ваксините. Иначе, ако решим да правим наистина информиран избор, можем да питаме компетентни хора, да прочетем кратките лекарствени характеристики на продуктите и тогава да решим какво да правим. А не да го правим само защото Х или У известен човек - политик, шоумен или президент на САЩ, са го направили.