От тотален скептик българинът сега 

настървено търси желания препарат

Спомняте ли си, когато дойдоха първите ваксини на "Пфайзер"? Точно тогава излезе вледеняващата новина -

едва 9%

от лекарите

изявяват желание, а от учителите се престрашиха 14%. Информацията, че дори медиците отказват, изигра ролята на нещо като масов ступор. През следващите дни скептицизмът растеше, излизаха нови проучвания, че българинът просто не желае да се ваксинира, и снежната топка ставаше лавина. Може би само фактът, че първата пратка свърши прекалено бързо, ни спести неудобството да сме

първата

държава,

която има ваксини, но не ги използва.

В това отношение българите изобщо не бяха изключение. В Германия и Великобритания доскоро вървяха масови протести срещу ваксинацията.

През последните дни обаче нещо се случи. Правителството у нас разкри зелени коридори. В началото хората бяха малко, след което опашките се увеличиха. Социалните мрежи се изпълниха с постове на усмихнати хора, които обясняваха колко бързо и лесно става ваксинирането.

Появи се интересен социален феномен - имаше достатъчно ваксини, но не и от тези, които бяха обявени за „мерцедесите“. Започна настървено търсене. Докато вървеше спорът кой каква инжекция иска, излязоха новини, че страни като Гърция със сигурност ще въведат ваксинационни паспорти. Самият ЕС все още е разделен по този въпрос, но вече е сигурно, че който иска да почива в Гърция,

ще трябва да се престраши

От друга страна стана ясно, че производителите на трите одобрени в ЕС ваксини имат сериозни проблеми да задоволят търсенето. Появиха се подозрения, че компаниите тайно продават на трети страни на по-високи цени и затова възникват дефицити.

Дали един от тези фактори или комбинация от тях превърнаха българина от антиваксър във фен на определени ваксини? Какво предизвика тоталния обрат в поведението, ще научите от интервютата на трима известни специалисти.