На фона на дебата "за" и "против" еврото и заклеймяването на противниците като рубладжии и евразийци, а на застъпниците - като новите европейски болшевики, княз Кирил Преславски се оказа сред много малкото финансисти, които правят безпристрастен и обективен анализ на плюсовете и минусите от въвеждането на европейската валута.

Именно затова "168 часа" се обърна към него с молба да направи една точна дисекция на ползите и недостатъците и тя да помогне дискусията да се концентрира върху цифрите.

Всеки плюс и минус имат съответното финансово изражение при оптимистичния и песимистичния сценарий (при който ЕС влиза в рецесия и кризата в някои банки се задълбочава). След като се тегли чертата при двата варианта и като се отчетат възможностите на нашия бюджет при най-лошия и при най-добрия вариант, решението ще се появи само.

Тогава обаче то ще е аргументирано, а не както сега се води дебатът с лозунги и манипулации.

Ако след валутния борд някое правителство реши да увеличава дефицита и дълга, гласоподавателите могат да изберат друго, което да ги държи под контрол, казва принцът

- Какъв трябва да е подходът към безпристрастния анализ дали България да приеме еврото, или не? Този път дори някои десни икономисти са против и препоръчват България да не прибързва с чакалнята на еврозоната.

- По отношение на моите възгледи за присъединяването на България към еврото - както при всяко нещо, така и в този случай има предимства и недостатъци, но ключът е да се оцени възможно най-обективно дали предимствата превишават недостатъците

- Кои са предимствата?

- Повече инвестиции в българската икономика, тъй като България ще се разглежда като пълноправен член на ЕС.

- По-предсказуема бизнессреда, тъй като българската икономика ще бъде напълно интегрирана в еврозоната.

- Много по-ниски лихви за бизнеса и домакинствата или поне малко по-ниски.

- Европейски банков надзор, който ще гарантира

стабилността

на българската банкова система.

- Туризмът също има полза, тъй като чужденците могат да харчат пари, без да се налага да обменят предварително определена сума пари. Това винаги води до по-големи разходи.

- Какви според Вас могат да са недостатъците? При първата вълна на приемане на еврото в много страни цените на базови стоки и услуги се увеличиха?

- Някои цени ще се повишат. Това е нещо, което констатирахме в Испания и Португалия, като се има предвид, че обменният курс на местната валута към еврото бе голямо число. В случая на Испания бе 160 песети за 1 евро. Това породи стремеж към повишение и закръгляне. Например, ако цената на едно кафе е била 75 песети, след обмяната тя стана 1 EUR (100% увеличение

на цената в този случай)

При България възможността за закръгляне е по-малка и следователно не бих очаквал значително увеличение на цените.

- Смятате ли, че това е част от един много интересен феномен - при приемането на еврото според социологическите проучвания европейците са убедени, че цените им са се повишили значително. Факт е, че това се забелязва само при най-масовите стоки и услуги. Те обаче имат толкова малък дял в своите сектори и в голямата потребителска кошница, че повишението на цените им не може да се улови от статистиката. В доклади на ЕК има примери за Испания, че ако цените в транспорта през 2005 г. се приемат за база от 100%, те през 1999 г. са били 68% от това ниво, при кетъринга - 76%, при фризьорските услуги - 87%. В останалите страни, приели еврото, има дори по-драстични примери на повишени цени, които не са отразени от статистиката.

- Да, това е точно така. Дори бих казал, че само цените на 10-15 най-популярни стоки и услуги се увеличиха значително заради закръглянето.

Друг недостатък е, че въвеждането на нова валута ще доведе до някои проблеми, тъй като предприятията и хората ще трябва да обменят всички физически своите банкноти и монети с новите, но това се случва всеки път, когато се въведе нова банкнота.

- Трябва ли да се притесняваме от факта, че докато сме в чакалнята, може да се наложи да спасяваме закъсали банки на други страни от еврозоната?

- Като член на еврозоната България трябва да допринесе за спасяването на други страни. Това чисто технически е коректно. Но като се има предвид, че

доходът на глава

от населението

в България е под средния (за ЕС - бел. ред.), може да се каже, че страната ще спечели, когато стане член на един по-богат клуб.

- Някои десни икономисти се опасяват, че след излизането от валутния борд дългът на България може да нарасне. В Естония и Литва с освобождаването на резерва дългът от около 20% нараства над 45 на сто? Според вас бъдещите български политици и решенията им представляват ли риск и за нас в тази посока?

- След излизане от валутния борд националният дълг може да се увеличи. Това е така, но основният въпрос е дали той ще нарасне до ниво, което е неустойчиво (трудно за поддържане - бел. ред.). Предвид контрола,

прилаган от ЕС,

това е малко вероятно да се случи. Но ако демократично избрано правителство започне да увеличава дефицита, което може да доведе до прекомерен национален дълг, то в ръцете на избирателите е да гласуват за правителство, което ще поддържа балансиран бюджет.

- Въз основа на всички плюсове и минуси какъв извод може да се направи?

- Вярвам, че България ще се възползва в дългосрочен план от приемането на еврото - казвам го въз основа на моя опит при други страни, които преминаха към тази валута в миналото.