При първите в клуба инфлацията в началото се вдига с до 5%, но после се нормализира

Най-важното предимство от въвеждането на еврото в по-бедните страни от ЕС като България е възможността да бъдат подкрепяни от силните европейски икономики Германия и Франция. Другите ползи са намаляването на банковите такси, лихвите по кредити и разходите по трансакции заради липсата на обменен курс, увеличаването на чуждите капитали и разкриването на работни места.

Освен това Еврокомисията ще създаде фонд от 2 милиарда евро, които са специално за страните, които се подготвят да приемат валутата. Средствата ще се отпускат срещу определени реформи, които да гарантират стабилността на икономиката и финансовата система.

Това ще се отрази положително върху размера на чуждестранните инвестиции, ще настъпи оживление в бизнеса. Докато една валута с по-голямо недоверие сред търговците и потребителите няма как да привлича капитали отвън.

Практиката от 18-годишната история на еврото го доказва. Например Словакия вече е производител на фолксваген, киа,

пежо, ситроен и ягуар. Заводите на престижните компании са разкрили 300 000 работни места в 5-милионната средноевропейска държава.

В друга страна от бившия соцблок - Естония, шведски и финландски фирми внасят материали. На място се произвеждат стоки, които после се изнасят в двете скандинавски страни. Само за последното тримесечие на 2019 г. в прибалтийската страна са внесени 573,70 милиона евро чужди инвестиции.

Според икономисти това ще се случи и в България, ако приеме еврото. Рейтинговите агенции вече обявиха, че ще повишат кредитния ни рейтинг, ако влезем в чакалнята на еврозоната (ЕRM II). Това от своя страна ще ни даде достъп и до вътрешния бюджет на общността, който също е предвиден за реформи. Този механизъм

ще ни предпази

и от бъдещи кризи.

Така както Европа се грижи за съседна Гърция. Тя замени драхмата с евро през 2002 г. В същата тази година

партньорите от ЕС са налели 1,2 милиарда евро в гръцката

икономика. Чуждестранните инвестиции спадат след 2011 г. заради тежката финансова криза, но от 2016 г. насам започват да се покачват отново. От 2,763 милиона долара през 2016 г. се вдигат на 4,257 милиона долара през 2019 г. А с натрупване от предишни години те се увеличават от 24,6 милиона на 33,6 милиона долара.

Всички тези инвестиции се дължат не само на евтината работна ръка, но и на по-ниските банкови лихви.

В страната с най-висок стандарт в ЕС - Германия, днес

лихвите по кредитите варират от 0,4% за десетгодишен

период до 1,4%

за 30-годишен период. За сравнение в България средният лихвен процент за ипотечни заеми в левове е 3,19%, а в евро - 3,58%. Но все още има хора, които изплащат при 8% лихва, остатък от минали години. Потребителските пък са средно с 4,66% надценка. В Италия дългосрочните заеми са с 1,37% лихва. В Испания - 2,55%. Така че лихвите навсякъде с изключение на Гърция (където е 4,14%), която е в криза вече 9 години, са по-ниски от българските. Да не говорим, че при наемането и

покупката на имоти българите отдавна

се разплащат в евро.

Друг ефект, който се очаква при приемането на еврото, е да паднат банковите такси, които се вдигнаха точно преди Коледа. Междубанковите преводи вече са средно 4 лв., а вътрешнобанковите - средно 1,50 лв. Дойче банк таксува между 0,35 и 1,50 евро при банкови трансфери в зависимост от вида карта, която притежава клиентът, и дали страната, в която е направен преводът, е част от еврозоната и ЕС.

Що се отнася до най-щекотливата част от приемането на еврото - вдигането на цените, ситуацията е различна. В държавите, които първоначално влизат в клуба, има известно увеличение на инфлацията, но само до 5%, които спадат бързо в следващите години.

Повишението идва от закръглянето на цените нагоре при преобръщането от местна в евровалута.

Европейският съюз обаче взема мерки срещу подобни злоупотреби

и когато прибалтийските страни приемат еврото, там не се наблюдават никакви трусове според международни анализи.

България вече прие закон, според който влизането в чакалнята на еврозоната трябва да е на сегашния курс от 1,95583 лв. Затова, ако някой спекулира и приравни еврото към 2 лева, цените ще се вдигнат, но ако се спазва законът, това не би трябвало да се случи.

Най-печеливша от смяната на местната валута с евро е Литва. Тя даже отчита дефлация в размер на 0,68%, което означава леко понижение на цените. В Словакия те също са намалели в сравнение с предишната година, преди да приеме еврото.

По данни на Евростат и Световната банка брутният вътрешен продукт (БВП) в страните от Източна Европа, приели еврото, се увеличава от 1,76% в Латвия до 7,6% в Естония. Последната е смятана за феномен и дори е наричана петата скандинавска държава.

Другата изненада от бившия Източен блок е Словакия, която преживява икономически бум в годините, преди да приеме еврото. Докато се подготвя за това, никой не предполага, че предстои световна финансова и икономическа криза. Затова влиза в еврозоната при силен валутен курс.

Братислава въвежда единната европейска валута от 1 януари 2009 г. В първата и втората година инфлацията се покачва, но през 2011 г. вече спада до нивото от 2008 г. - 4%. Смята се, че тъй като е

сравнима с приелите еврото много по-рано страни,

влизането в еврозоната не се е отразило съществено на словашките цени.

След Словакия най-плавно към еврото са преминали прибалтийските републики. В Естония, Литва и Латвия, които въвеждат валутата през 2011 г., няма шоково покачване на цените заради предвидливата политика на властите. Те са въвели мерки, които дават резултат.

Всички търговци на дребно е трябвало да поставят табелки с цените си и в двете валути половин година преди и след преминаване към еврото. Ежемесечно в националните медии и в интернет сайтовете се прави сравнение на цените на продуктите и услугите. Стартират дори издаването на специален вестник, който да разяснява всички аспекти на новата валута. Така прибалтийските държави преминават по-лесно към общия европейски пазар.

Много добре с този механизъм се е справила и Словения

- една от най-силно развитите страни от бившия Източен блок. В първата и втората година след приемането на еврото инфлацията там се вдига, но на третата - 2009-а, вече спада под 1%. Трябва да се признае, че ръстът на цените се е повлиял и от друг фактор - в онзи период цената на суровия петрол се е вдигнала заедно с други ценообразуващи суровини.

Развитите страни от ЕС също имат полза от еврото.

Големите компании произвеждат повече на по-ниска цена,

инвестирайки в други държави. Заплатите там са по-ниски, отколкото в по-силните икономики и така спестяват. Изнасят по-евтини стоки към по-слаборазвитите в еврозоната и печелят от оборота. Стоките им се радват на голямо търсене и продукция, без да плащат по-високи цени.

Кои са недостатъците от въвеждането на еврото?

Главният е, че съответната държава не може да провежда собствена монетарна и фискална политика. Това означава, че централните им банки не могат да печатат своя валута, да увеличават лихвата и да ограничават броя на хартиените банкноти. Това блокира процеса на контрол над инфлацията, ако тя се вдигне прекалено.

Друга трудност е ограничаването

на разходите,

тъй като според изискванията от Маастрихт, за да влезе една страна в еврозоната, съотношението на вътрешния дълг към БВП трябва да е по-малко от 60%. Освен това трябва да запази бюджетния си дефицит под 3% годишно.

Без да е изпълнила тези критерии, Черна гора реши да въведе еврото още с първите страни през 1999 г.

с цел да избегне инфлацията

на динара.

Берлин дава съгласието си и това се оказва печеливш ход на Подгорица. Балканската страна въведе строги ограничителни мерки на разходите, като замрази пенсиите и обложи населението с допълнителни данъци върху доходите. Днес обаче там са с най-високи доходи сред всички държави в Западните Балкани.

Еврото помогна на Черна гора да постигне макроикономическа стабилност и ниска инфлация. Така страната стана по-атрактивна за чуждестранни инвестиции, които виждат по-спокоен климат.

Заради икономическата криза растежът се забави значително, което доведе до негативни последици за туризма като основен отрасъл и транспортната инфраструктура. Въпреки това

Черна гора е единствената

западнобалканска

държава, в която се увеличиха външните инвестиции.

Все още тя поддържа икономически растеж, разумна политика за изразходване на бюджетните средства и фискални и икономически реформи. Всичко това

постави Черна гора

в много по-добра позиция

в сравнение с много западнобалкански и други европейски държави.

Подгорица заедно с Косово са единствените в региона, които тази година няма да имат дефицит в бюджетите си.