481 осъдени са успели да избягат от правосъдието само през миналата година, а за последните 20 г. са над 1700. Това са убийци, рекетьори, наркобосове, похитители и други опасни бандити, които, вместо да изтърпяват наказанието си, се наслаждават на свободата. От седмица дебатът за бегълците стана отново актуален, след като се разбра, че подсъдимият за убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина Йоан Матев не е открит на адресите си.

За да насочим вниманието към проблема и решаването му, в поредицата “Бегълци от правосъдието” ще ви разкажем за някои от най-прочулите се или останалите в сянка бандити, които успяха да се изплъзнат от наказание, какви пробойни в законите използваха и защо не са в затвора.

Йоан Матев не е първият, който променя външността си след убийство с нож. Младежът има време, пуска си коса и брада, натрупва мускулна маса.

6 години преди него Илиян Тодоров, известен като двойния убиец от “Соло”, разполага само с часове, за да опита да се измъкне от разследващите. Той е убил 21-годишния Кирил Въжаров, вратар на националния отбор по хокей и на отбора на “Славия”, и 24-годишния Васил Александров, а третото момче Кирил Димитров беше тежко ранено. Затова в утрото на 18 април 2009 г. Илиян взема решението да се изруси, реже ноктите си до кръв, за да няма биологични следи.

Само 2 часа по-рано 22-годишният тогава Тодоров заедно с приятелите си Мария Бурова, Стефан Стойков и естонските граждани Сирет Пук и Расмус Рейтау вървят от ул. “Позитано” към ъгъла на Съдебната палата с бул. “Витоша”. Всички са пили, превъзбудени са и разговарят високо на английски език заради чужденците в компанията. В този момент се разминават с друга младежка група, която преди минути е напуснала клуб “Соло”. В нея е 24-годишният Васил Александров, който празнува рождения си ден заедно с националния вратар по хокей Кирил Въжаров и с Кирил Димитров. При разминаването между двете компании речта на чужд език подразнила Димитров и той се развикал: “Тук се говори на български език, намирате се в България.” Отсреща му отвръщат със закачката: “Защо, субтитри ли ти трябват?” Тогава Димитров, който излязъл от заведението със стъклена чаша с уиски в ръка, замахва с нея към Стойков. Между двете компании започва сбиванe. Минута и 33 секунди по-късно Васил Александров и Кирил Въжаров лежат мъртви на ъгъла на Съдебната палата, а Кирил Димитров е тежко ранен. И тримата са прободени с нож в гърба.

На случилото се няма нито един пряк свидетел, въпреки че наоколо освен биещите се младежи е имало няколко таксита, както и охраната на съседните заведения.

Във фаталната вечер вече обаче е ясно, че само Тодоров е носил нож. Преди да влезе в дискотека “Соло”, той дал ножа си на приятелката си Мария Бурова, за да го прибере в дамската си чанта. На излизане си го взел. Свидетелката Сирет Пук пък разказва, че преди нападението е видяла ножа в ръката на Тодоров.

На записите от камери се вижда тъмен силует, който приближава, после Тодоров, който е облечен с бяла риза с къс ръкав и се качва в такси. От компаниите само той е с бели дрехи. Други кадри са заснели как човек в бяло, висок около 1,71 см, прави три бързи движения с ръка и първи напуска мястото.

Стефан Стойков има друга версия. Той твърди, че само случайността го е запазила от ударите на момче от другата компания. Твърди, че връхлетялото момче се опитало да го удари, но уцелило естонката.

“В момента, в който тръгнах да се приближавам към него, той посегна и ме удари с чаша в главата. Спомням си как получавам удари, как се мъча да остана на крака, да не падна на земята. Спомням си как ме душeха... Притичаха от отсрещния тротоар още момчета, присъединиха се към него... те тръгнаха и към Илиян, да го удрят. От това, което разбрах, Илиян е ударен също с чаша през лицето. Момчетата явно са носели чаши и бутилки извън дискотеката, по улицата.”

Дали версията му е вярна, е съмнително. Факт е, че в следващите 2 часа Илиян казва на двама, че е вадил нож. “Ти на никого не се обади, нали не си се обаждала на никакви ченгета или някого? Това трябва да си остане между нас, каквото се случи, беше при самозащита и ти го видя”, казва той на естонката, на която се обажда по скайп.

Чужденката, която е в хотела си в София обаче, също е стресирана, усеща се във въпроса ѝ “ти използва ли твоя...” (бел. ред. - говори се за нож), младежът отговаря: “Не точно... имам предвид, че го размахах, за да спра битката, но не го използвах... Използвах юмрука си”. Естонката не е убедена дали не се е случило най-страшното. Разговорът по скайп, в който Тодоров признава на естонката, че е размахал ножа, по-късно е приложен по делото, както и диалогът между Тодоров и таксиметров шофьор, на когото той казва: “Май наръгах един”.

Илиян прекарва 2 години в ареста, когато през декември 2011 г. съдия Румяна Ченалова го оправдава въпреки особеното мнение на единия от двамата съдебни заседатели. Водещ мотив е, че има експертиза, според която прободните рани на двамата са от различни ножове. Затова го пуска от ареста, а експертизата е оборена на следващите инстанции.

Бащата на беглеца Венцислав, тогава общинар от БСП, а днес извън партията, разказва, че щом напуска ареста, Илиян започва отново работа по специалността си в естонската софтуерна фирма.

Почти веднага той спира да се появява в софийското си жилище и в дома на родителите си в Перник. Първоначално сменя адресната си регистрация с апартамент в Пловдив, а малко по-късно заедно с приятелката си Милена казват на близките си, че заминават за Варна. Оттам следите му се губят.

Близки на жертвите и юристи недоумяват защо в продължение на две години наблюдаващият прокурор не иска нито веднъж издирване на Илиян Тодоров, въпреки че той не се явява на делото на втора и трета инстанция. В онези години не е ѝ длъжен.

Междувременно обаче историята претърпява три обрата – първо изчезна записът от охранителната камера, предоставен от свидетелката Мина Иванова. Тя твърди, че е почти напълно сигурна, че фигурата на кадрите е Илиян. Столичната дирекция на вътрешните работи не успя да намери в хранилището си видеозаписите от разследването на двойното убийство пред дискотека “Соло”. Софийският апелативен съд тогава прие писмо, с което СДВР информира, че изисканите от съда видеокасета и CD от местопрестъплението не са намерени във видеотеката на полицията.

После самият Илиян изчезна безследно. Това беше научено първо от служители на съда, които пробвали на три пъти да му връчат мотивите за доживотната присъда, но не успели да го намерят. Накрая се наложило бащата на младежа да вземе съдебното решение вместо него.

Една от основните версии за бягството е, че Илиян е напуснал страната с автомобил или кораб, придружаван от своята приятелка от студентските години Милена. Смята се, че известно време е пребивавал в Англия, поне месец е живял в Естония, минавал е през Латвия, Швеция и Германия.

Непотвърдена оперативна информация сочела още, че двойният убиец дълго след напускането на България е работел за различни клонове на естонската софтуерна фирма, чийто служител бе и когато извърши убийството.

Бащата на Илиян пък продал два имота на 14 дка два месеца след като синът му бе обявен за международно издирване с червена бюлетина на Интерпол. Разследващи подозират, че парите от продажбата са били изпратени чрез приближени хора на Тодоров, за да може той да се устрои в чужбина под чуждо име.

А докато се укрива, Тодоров пусна видеообръщение, в което заяви, че е невинен. По контактите на стената стана ясно, че е в Англия.

Той обаче избяга оттам, преди да го арестуват тамошните власти и до днес е в неизвестност.