Дали щеше да го има 3 март и Освобождението, ако ги нямаше килийните училища, с малките тъмни стаички в църкви и манастири? Какъв ли ентусиазъм е царял в селата, за да могат дечицата да учат? Едни са сковали пейки, други - маси, трети са дали от дървата си, за да им е топло на малките през зимата.

По-заможни като Стефан Богориди помагали с пари, бедните - с труд, за да изкарат децата си от безпросветния мрак. Учителите като пазители на мъдростта и знанието трябвало да ги разпространят сред малките българчета. Райно Попович пръв се осмелява да промени системата и преди гръцкия малчуганите да учат български език. Абсурдна революция след близо 400 години робство и отчайващо промиване на мозъци.

Как Попович е поел този риск, каква е била тази смелост и жертвоготовност? Да не знаеш дали утре няма да те оковат във вериги и да изгниеш в някой турски затвор?

Слава Богу, съдбата е била милостива. Сред малките, които жадно попивали всяка дума на великия учител, бил и Георги Раковски. Безкрайно любопитен, с огромно желание да научи всичко напук на турските поробители.

В килийно училище учи и малкият Левски, чийто дядо по бащина линия е син или племенник на Тудур Кръстилов - един от преписвачите на “История славянобългарска”.

Бащата на Христо Ботев превежда учебници, за да могат малките да учат граматиката, аритметиката, географията, литературата.

Днес можем само да гадаем с какъв трепет и възторг са пристъпвали малките Левски, Раковски, Ботев, когато са отивали на училище - как всеки ден са виждали света през очите на своите изключителни възрожденски учители. Какво е станало в главиците им, когато за първи път разбират, че има и друг свят, където хората са свободни и че и те могат да бъдат свободни.

Дали днес щяхме да сме това, което сме, ако не бяха възрожденските учители, запалили искрата в това бляскаво поколение от бунтари родолюбци? Днес те отново са с нас, само трябва да можем да ги видим.