Сексуалната жажда на Фройд
Докторът поддържа дълга и страстна връзка със сестрата на съпругата си, двете не се ревнували
"Живея в бездните... в очакване на вашето идване", пише той до берлинския лекар Вилхелм Флайс
Красива жена (около 28-годишна) в особено спокойно спящо състояние е внесена на ръце в стая и положена на леглото от двама... или от трима души. Високи фигури с... птичи човки на лицата.
Момчето се събужда от собствените си писъци. Обзето е от страх заради този твърде жив сън. Майка му Амалия влетява при него и щом я вижда, 7-8-годишното дете веднага се успокоява.
Тридесет години по-късно бащата на психоанализата Зигмунд Фройд подлага на интерпретация този свой сън, в който главна роля има неговата обична майка.
„Прекалено високите фигури с човки бях взел от илюстрациите на Библията на Филипсън. Вярвам, че те са представлявали божествата с глави на врабчета от египетски гробен релеф. Анализът ми обаче извика също спомена за едно момче портиер, което често играеше с нас на поляната пред къщата ни. Бих могъл да добавя, че неговото име беше Филип. За първи път именно от това момче чух вулгарната дума, означаваща сексуален контакт, която е заменена сред образованите лица с латинската дума coitus, но която сънят достатъчно ясно разкрива чрез избора на птичите глави. Сигурно съм се досетил за сексуалното значение на думата от погледа на моя светски учител.
Изражението на майка ми в съня копираше това на дядо ми, когото бях видял няколко дни преди неговото смъртоносно хриптене в състояние на кома. Тълкуването на вторичната разработка на съня следователно трябва да е, че майка ми е умирала; гробният египетски релеф също свидетелства за това. Затова се събудих с това безпокойство.(...) Спомням си, че изведнъж се успокоих, когато видях майка си; сякаш имах нужда да се уверя, че тя не беше мъртва.(...) Анализирах съня по този начин в предсъзнателната разработка, защото вече бях под господството на безпокойството. То обаче може да се проследи назад, чрез репресиите до мрачно и чисто сексуално желание, което беше намерило подходящ израз във визуалното съдържание на съня.“ – (Из „Тълкуване на сънищата“ 1900, Зигмунд Фройд)
В своя труд прочутият невролог и психолог излага теорията, че тревожните сънища винаги имат сексуални източници. Доктор Фройд смята, че всъщност всичко опира до половите взаимоотношения и че всеки проблем в ума на човек неминуемо засяга неговото либидо. Австрийският учен сравнява отдаването на половия нагон като хранене, а възникването на полова потребност като глад.
Той създава психоанализата, едно от основните течения в психотерапията, дълбаейки упорито не само в главите и тайните апетити на пациентите си, но и в своите собствени фантазии и желания. Дали в името на науката или в опит за утоляване на някаква неистова жажда, но доктор Фройд усърдно проучва, изпитва, анализира и заключава.
За любопитния личен живот на психоаналитика четете в "Космос".
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха