Добро утро!

Измина един ден, изпълнен с драми по оста БФС - расизъм - оставка - ГДБОП.

Тема, която вече не ми е интересна.

Интересната тема дори не е тази, че сега ще ни обявят за страна с неонацистко население и ще ни извадят от турнирите за назидание.

Дори това не е тъжно - ако ни извадят, поне ще си спестим мъката пред телевизорите в следващите години.

Темата, която днес ме вълнува е друга.

Тя е любимата ми тема.

Темата със самобичуването на една част от елитната градска прослойка у нас.

А бе излезли 50 футболни хулигана, направили провокацията, а днес - “СРАМ МЕ Е, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН”, “НЕМА ЛИ КОЙ ДА НИ ПОЛЕЕ С НАПАЛМ И ДА НИ ЗАПАЛИ”, “ВИЕ СТЕ НЕОФАШИСТИ И БЪЛГАРИЯ Е НЕОФАШИСТКА СТРАНА”, “СИЧКИ ТРЕЕ ДА ОМРЕМЕ ФАЦКИ МЪКИ”!!!

Сега знаете ли какво имам да кажа?

А лично не съм расист.

Не съм фашага.

Не искам да убивам никого и никога не ми е пречело кой какъв цвят на кожата, какво вероизповедание и каква религия или сексуална ориентация има.

И съм сигурен, че на повечето от вас също не им пречи.

ОТКАЗВАМ ДА СЕ СРАМУВАМ ЗАРАДИ ЕДНА МАРГИНАЛНА ГРУПА!

ОТКАЗВАМ ДА СЕ САМОБИЧУВАМ ЗАРАДИ ГРУПА ДЕПРЕСИРАНИ ГРАДСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ!

ОТКАЗВАМ ДА СЕ СРАМУВАМ ЗАРАДИ МОДЕРНАТА НАПОСЛЕДЪК ТЕЗА, ЧЕ НИЕ ЗА НИЩО НЕ СТАВАМЕ И ЛИЦЕТО ПРЕД СВЕТА НИ Е НА НЯКАКЪВ ЛУМПЕН, ВДИГНАЛ РЪКА ЗА ХИТЛЕРИСТКИ ПОЗДРАВ!

А сега по същество.

Ако бях на мястото на властта (а аз никога няма да бъда, но не ми пречи да говоря по темата) щях да пренасоча всички пари, които се дават за футбол в друга посока - вместо стадиони - концертни зали.

Вместо лукс за дузина бездарни фенове на музиката в чалготеките - условия за високи заплати в културата.

Вместо излъчване в ефир на бездарни мачлета с по 200 души публика - ефир като трибуна за младите ни творци.

Вместо огромни пари за нищо, нека вдигнем парите за култура и да ги докараме поне 1 процент от БВП.

Па после, все си мисля, че няма да се срамуваме.

Не съм виждал на концерт с класическа музика да викат “хайл Хитлер” и да грухтят, когато се появи някой солист с друг цвят на кожата.

Помислете върху това.

А аз ви оставям, защото имам доста работа днес.

Например - да преподавам на студенти и да се опитам да дам своя принос към това да не се срамуваме...

Ако е възможно...

*Венци Мицов във фейсбук