Нищо чудно през 2027 г. демократите да го импийчнат за трети път

Милиони хора в САЩ и по света с нетърпение чакат 20 януари, когато президентът Доналд Тръмп ще се върне в Белия дом, за да направи Америка велика отново и да отърве планетата от войните, миграцията, Зелената сделка, смяната на пола и другите гаври на дълбоката държава с човешката природа.

Да, той идва с велики намерения, но едва ли ще има достатъчно власт. Тъй като този мандат му е последен, той отсега влиза в категорията “куца патица” (lame duck) според американския политически речник. Това не е само шеговит лаф – въпреки че републиканците имат мнозинство и в двете камари на Конгреса, всеки от тях си прави сметка дали да му е верен, или не съвсем, тъй като на следващите избори верността може да се окаже камък на шията.

Например на изборите през 2018 и 2020 г. подкрепата на Тръмп не помогна и даже попречи на редица републикански кандидати. А през 2026? Дали ще е по-изгодно да си тръмпист? И

дали той е новият Рейгън, или временно недоразумение?

Това е големият въпрос.

Миналата седмица например 38 републикански представители (така се наричат депутатите от долната камара) отказаха да подкрепят искането на Тръмп да суспендират тавана на дълга за 2 години, така че да му развържат ръцете. Така той претърпя първия си неуспех преди още да е станал президент.

Както е известно, американският държавен дълг вече надхвърли 36 трилиона долара и продължава да расте с ускоряващо се темпо. Тези 38 републикански конгресмени са се заклели пред избирателя си да режат всички излишни разходи, независимо от волята на президента. Но пък ако успеят да сложат спирачка на дълга, това ще доведе до тежка криза, рецесия, мощни социални вълнения и пълен провал. Ако не успеят – провалът се отлага, но расте.

Освен това доста

вероятно е Сенатът да отхвърлих някои от номинациите му

за новия кабинет и държавните агенции. Под въпрос са бъдещата директорка на националното разузнаване Тълси Габърд, секретарят по здравеопазването Робърт Кенеди - младши, на отбраната Пит Хегсет, директорът на ФБР Каш Пател и други. Първият номиниран за главен прокурор и министър на правосъдието, конгресменът Мат Гейц, вече сам се отказа, а Тръмп много разчиташе на него при разчистването на съдебните си неприятности.

Едно е сигурно – номинацията на сенатора Марко Рубио за държавен секретар ще бъде одобрена и от републиканци, и от демократи. А през 2016 г. той бе върл противник на Тръмп. Освен това е известен като ястреб, радетел за всички праведни войни по света. Това е студен душ за наивните пацифисти, които повярваха, че Тръмп ще сложи край на войната в Украйна за един ден.

Докато Първата лейди смени пердетата в Белия дом, ще дойде 2026 г. и тогава републиканците гарантирано ще загубят крехкото си мнозинство в долната палата. А там демократите са така настървени, че нищо чудно още през 2027 г. да импийчнат Тръмп за трети път - повод все ще се намери.

Следователно Тръмп има само 2 г. за своите велики дела

Но и през тези 2 години няма да му е лесно. В новата долна камара републиканците ще имат едва 5 мандата мнозинство (220 на 215)., а при конкретните вотове дисидентите често са 20-30 и нагоре. Така е при мажоритарния вот – всеки депутат си има свой избирател и гледа да не го ядосва.

В предишния си мандат Тръмп предложи сериозни данъчни промени и отначало над 30 републикански конгресмени го бламираха. След поредица от отстъпки те бяха сведени до 10 и законът мина, но в новия парламент той вече не може да си позволи повече от 4 ренегата. Ръцете му отсега са вързани.

При това сега данъчните намерения на Тръмп са много по-радикални. Освен че пак ще вземе от бедните, за да даде на богатите, той обещава да наложи поне 20 процента мито върху вноса от целия свят, започвайки с Канада и Мексико. Това означава, че потребителските стоки ще поскъпнат най-малкото с размера на митата и президентският рейтинг ще се сгромоляса. А социалният мир и без това виси на косъм.

Тук вече президентът е в капан

Той спечели изборите, защото обеща на работническата класа да върне изнесената в чужбина американска промишленост. А това няма как да стане без протекционистки мита. Но заводите и фабриките не могат да изправят снага, преди да са изминали 5-10 години, а инфлационният удар ще се случи незабавно и веднага.

И тогава ще лъсне неразрешимото противоречие, което се крие зад успеха на Тръмп – той е десен политик, а избирателите му би трябвало да са леви, тъй като това са т. нар. сини якички – работници, фермери, хора без висше образование, които са изпълнени с гняв към спекулантите от Уолстрийт и чиито доходи не са мръднали от 50 г. Тръмп вероятно ще ги зарадва с някои несъществени придобивки, например ще забрани на биологични мъже да участват в дамските спортове, ще спре незаконната миграция и ще депортира най-лошите.

Но по най-фундаменталния въпрос, социалното неравенство, неговите промени ще са още по-десни.

В предишния си мандат Тръмп сериозно оряза данъците, но според Центъра за данъчна политика (независим мозъчен тръст) най-богатите 20% от населението са получили 65% от данъчните облекчения. И ето ти нов скок на неравенството. Корпоративният данък до този момент бе прогресивен при най-висока ставка от почти 40%, а Тръмп го направи плосък при 21%. Тези реформи не само надуха още повече неравенството, но и напомпаха държавния дълг, който отдавна виси като дамоклев меч над стабилността на долара и американското благополучие.

Как тогава Тръмп успя да привлече голяма част от работническата класа на своя страна? Истината е, че демократите почти насила я вкараха в неговата кошара с постмодерните си изцепки. Но още през 2025 г. ще лъсне, че тази кошара няма задна стена, а и нищо чудно Демократическата партия да се вземе в ръце и да се вслуша в съветите на своите стари съюзници, профсъюзите. Според мен

опомнянето на левицата ще тръгне от САЩ,

а после ще обхване и европейските социалдемокрации. Те си заслужават шамара, наречен Тръмп.

Може би защото имам консервативни леви разбирания, но десните революционери като Тръмп ми напомнят на един мой познат, който си слагаше в гащите стъклена бутилка от кока-кола и канеше дамите на танц. После не съм му светил, но доколкото знам, всичките му интимни успехи бяха еднократни.

Та така е и с успехите на Тръмп сред по-онеправданите слоеве на населението. Както слънцето не може да изгрее от запад, така и техните интереси няма как да бъдат защитени от дясна партия. И ако някъде тръгнат по свирката на поредния десен месия, то е, защото левицата се е самозабравила и заслужава мощен ритник по задните части.