На 27 декември 1822 г. е роден френският микробиолог и химик. Днес често го определят като бащата на микробната теория и бактериологията наред с Фердинанд Кон и Роберт Кох.

През 1862 г. заедно с Клод Бернар разработва технология за унищожаване на микроорганизмите в течности чрез повишаване на тяхната температура, а след това охлаждането им. В негова чест е наречена пастьоризация.

Прилагат я, за да увеличат трайността на оцета и виното.

Така пратките с вино вече не се развалят толкова лесно. Този метод, известен като пастьоризация, все още се използва днес, възпирайки разболяването на храната от микроби. През 1870 г.

Пастьор създава и метод за пастьоризация на бира. Днес технологията се прилага масово при мляко, плодови сокове, пчелен мед и други.

Френският учен създава също така първите ваксини срещу бяс, антракс, холера, едра шарка. С негово откритие намалява смъртността и от родилна треска. Прави значими открития и в химията.

Повечето му изследвания намират широко приложение в медицината, промишлеността и селското стопанство.

Умира след серия инсулти през 1895 г. Погребан е в наречения на негово име Институт “Пастьор” в Париж в пищна гробница, покрита с византийски мозайки, изобразяващи неговите постижения.