Людмила Филипова и Нели Симеонова с времеви мост възобновиха производството на космически храни, за да възстановят славата ни на трета страна в света

През 2024 г. се навършиха 45 години от две епохални постижения на България. Първото е свързано с рекорда, поставен от космонавта Георги Иванов по време на инфарктния му полет през 1979 г. А второто е, че тогава става ясно, че сме третата страна в света, произвеждаща вкусни и полезни космически храни.

Защо се връщаме днес към рекорда на Георги Иванов и Николай Рукавишников? Защото той все още не е известен на широката публика, а сам по себе си пренаписва историята на човечеството в Космоса.

Двамата излитат със "Союз 33", но още докато се приближават към станция "Салют 6", двигателят на кораба запалва за 3 секунди, след което системата за скачване изключва. Бързата диагностика установява, че основният двигател е повреден, тоест скачването със станцията е "мисия невъзможна". 

За беда се оказва, че не само основният, но и резервният двигател е дефектирал, а корабът не разполага с ресурси, за да поддържа живота на космонавтите кой знае колко. Затова е решено екипажът незабавно да се върне на Земята, но двамата отново са изправени пред трудна дилема. Първата е да се устремят към Земята по комфортна за човешкия организъм траектория, но кацането ще е на хиляди километри от планираното, а другата е екстремно и стръмно спускане право надолу, което ще подложи екипажа на неимоверно високо g-претоварване. Колкото по-голямо е ускорението, толкова повече пилотите усещат, че теглото им нараства в пъти и при екстремни стойности мнозина са загивали, изпадайки в безсъзнание.

В интервю за "24 часа" Георги Иванов разказа, че тогава главният конструктор на корабите "Союз" решава заради супернеобичайната ситуация за първи път да промени инструкцията по време на полет.

В тези инфарктни мигове, когато двамата космонавти са подложени на убийствено за човешкия организъм g-натоварване, връзката със Земята се губи. Настъпва паника - живи ли са Георги Иванов и Рукавишников? И когато всички плачат и в медиите готвят съобщения, че са загинали в изпълнение на служебния дълг, комуникацията е възстановена. На въпроса как са Иванов бодро отговаря: "Нормално". Оттогава фразата става нарицателно за авиационни ситуации с непредвидим край.

Така без мисията да блести с някакви особени научни постижения, тя остава в историята - единственият случай в света, когато космически апарат е приземен ръчно, при това в условия на непосилно за хората натоварване. Нещо повече, през цялото това време Иванов запазва спокойствие и пулсът му остава стабилен. Но в центъра на Земята не е било така.

"След кацането ни в Казахстан главният инструктор Юрий Павлович Семьонов бе получил масиран инсулт, едва го бяха спасили", разказа пред "24 часа" преди време Иванов. 

Именно заради този спиращ дъха героизъм неотдавна президентът Румен Радев отбеляза: "10 април 1979 г. е исторически ден, който бележи важен успех в развитието на българската авиация. С гордост мога да заявя, че полетът, извършен на този ден преди 40 години с участието на първия български космонавт Георги Иванов, има съществен принос към развитието на космонавтиката и космическата наука." 

Държавният глава припомни, че въпреки възникналата аварийна ситуация и екстремното психическо и физическо натоварване, на което са били подложени, Николай Рукавишников и Георги Иванов са се справили с чест и самостоятелно са се върнали от орбита.

По време на рискованата мисия журналистката от БНР Божана Димитрова е при родителите на Иванов и цял ден преговаря с баща му Иван да каже: "Сине, на добър час, ти си герой".

"В момента, в който ме включиха на живо, чух само хълцане и рев - разказва пред "24 часа" Божана Димитрова. - Баща му плачеше. Не знаех какво да направя в тази ситуация. В този момент видях как една ръка се протегна към микрофона и майка му каза: "Сине, на добър час, ти си герой!"

След това Божана Димитрова прави репортажи от посрещането на двамата космонавти и пише две книги за живота му.

Тези дни двамата се видяха отново, тъй като бяха гости на фирма "Антарта", която направи почти невъзможното, за да възобнови заедно с Института по криобиологии производството на космически храни. "Повод за гордост и национално самочувствие дават и постиженията на съвременната българска космическа наука в дистанционните изследвания на Земята, космическите храни, космическата медицина и контрола на радиационната обстановка около космическите апарати", отбеляза неотдавна и президентът.

Именно затова се свързахме с известната ни радиожурналистка и я помолихме да разкаже за нейните впечатления и тези на Георги Иванов от новото космически меню.

Георги Иванов изненадан от многообразието на новото космическо меню 

Спомни си възхищението на Николай Рукавишников

от трапезата в орбита с български гозби

Божана Димитрова 

Обядът дегустация е двойно космически! Новата лаборатория и фабрика за производство на космическа храна "Антарта" е поканила специален гост, първия български космонавт Георги Иванов, семейството му, професори от Института за космически изследвания, неизбежните журналисти. Трябва да опитаме заедно съвсем нов асортимент, ще го сравним с някогашното българско меню на борда на "Союз 33", ще покажат ново, почти космическо оборудване, ще споделят и задоволство от първите награди.

Посрещат ни две млади хубави жени - Нели Симеонова и Людмила Филипова. Да, известната наша писателка Людмила Филипова. 

Тяхна се оказва и идеята, и създаването на "Антарта", и желанието да върнат заслужена, отвоювана слава. Първите им думи са за традициите и мястото на България сред първите космически държави в света, с български прибори и досега горе в небето, с уникалната житна нива на космическия кораб, прибрала богата жътва. Повече от задължени сме да държим, да продължим отвоюваното престижно място и в производството на храна за космонавтите, дело на българския Институт по криобиология, негови са първите петдесет вида лиофилизирани продукти. И ето почти 50 г. по-късно сме на още по-богата трапеза, която не просто връща спомен и традиции, предстои да вкусим ново, смайващо пребогато меню. Започва се с няколко вида супи, градинска, доматена, пилешка, следват несравнимите по вкус омлет с авокадо, телешко с грах, пиле по азиатски, риба, мусака. Сред десертите са шоколадовите бонбони със спирулина, скир с ягоди, морковената торта и любимият и в Космоса, и на Земята крем карамел. 

Разбираемо домакините очакват мнението на гостите, най-вече на Георги Иванов, който е изненадан от многообразието. Неизбежно прави сравнение с трапезата на борда на "Союз 33", припомня си възхищението и на своя командир Николай Рукавишников. На свой ред и аз се връщам към ласкавите им думи в няколкото първи радиорепортажа, когато цяла България ги посрещна с обич, изгряват и имената на достойни пионери, на академик Цветан Цветков, на професор Виден Табаков, на доцент Таня Иванова. Затова и сега космонавтът приема скъп подарък, няколко мостри от някогашния таратор, от лютеницата и най-вкусната наша боб яхния.

А предстоят още изненади. Влизаме в едно от производствените помещения на лабораторията на компанията "Антарта", почти кадър от научно-фантастичен филм, краткото пояснение е, че почти всичко тук е ново, най-ново като техника, като технология. И заслужена е наградата за иновации на Българското патентно ведомство, и най-новата, пак за иновации в цял свят, по класацията на "Форбс". А освен в Космоса и в българския, земния свят интересът е повече от насърчителен. С доказаните си предимства, с вкуса, с лекотата, компактността и трайността лиофилизираните наши продукти са търсени от спортисти, военни, летци, пътешественици, алпинисти, мореплаватели, да споменем само високата оценка на изследователите на Антарктида.

Този интерес е подсказал и наложил оригинална стилна опаковка с ефектни хрумвания, пак дело на двайсетината специалисти в лабораторията-фабрика за български космически храни.

Така и с участието на първия ни космонавт обядът дегустация вече е двойно космически, повече от преживяване. Но на висок глас прибавя и остри въпрос - ще задържим ли отвоювани някога първи места, ще продължим ли традицията, ще устоим ли световно първенство в иновациите, въпроси, проблеми, задължения наши и днешни!