Ветеранът-рекордьор на НАСА и Axiom Майкъл Лопес-Алегрия за живота си в орбита и на дъното на океана в ексклузивно интервю за списание „Космос"

Той не само е прекарал 296 дни в безтегловност, но е и американецът, в чиято „сметка" има 10 излизания извън Международната космическа станция за монтажи и изследвания. Реейки се около нея с кутии инструменти, той прекарва там общо 67 часа и 40 минути.

Всяка негова дума е наситена с мъдрост, интелигентност, много хумор и желание да сподели, че Космосът не е толкова далече и че много скоро може да бъде достъпен дори за астронавти от малки страни като България, които искат да правят наука на световно ниво.

Едва ли можем да поднесем по-вдъхновяващ подарък на читателите на списание „Космос" от интервюто ни с най-опитния астронавт на НАСА и Axiom Space, легендарния Майкъл Лопес-Алегрия. 

Биографията му е прелюбопитна. Син на испанец и американка, той е роден през 1958 г. в Мадрид, но израства в Калифорния. Завършва аеронавигационно инженерство и става военноморски летец, но славата му на умел и талантлив пилот бързо се разнася. И през 1995 г. попада в полезрението на НАСА, като от този момент нататък той се влюбва в Космоса завинаги.

Казва, че гледките отгоре променят перспективата и му помагат да натрупа уникален опит, който днес с удоволствие предава на кандидат-астронавтите.

Космическата агенция току-що го е назначила и още същата 1995 г. му поверява първата мисия. Алегрия се справя блестящо и след това в продължение на няколко години ръководи отдела за операции на екипажа на Международната космическа станция (МКС). Всъщност той е сред хората, които от самото начало участват в комплектуването й и се „качват" горе, когато там все още няма никого. Оттогава насам в станцията се работи на пълни обороти и винаги има човешки екипаж.

През 2000 г. Майкъл Лопес-Алегрия отново е там и наред с многото си други задачи трябва да тества реактивната раница SAFER. Тя е разработена като средство за самоспасяване – в случай че стане нещо непредвидено и астронавтът се отдели от МКС. Устройството е така проектирано, че с него да може да се върне обратно в станцията. Алегрия предприема полет с раницата, като се отдалечава на 15 метра, но е вързан и с въже.

След това смелият пилот се впуска в друго поразително приключение, ставайки един от първите акванавти на НАСА в пионерския екипаж на NEEMO. Мисията е свързана с подводната лаборатория Aquarius на дъното на океана, където прекарват от 24 часа до няколко дни. Идеята е да свикнат с налягането, като правят периодични излизания от подводния апарат. По този начин тренират да се приспособят по-лесно към космическата среда, която също като океанското дъно е непозната и враждебна. Добре подготвен, той прави три нови мисии, след което се впуска в едно от най-големите предизвикателства в кариерата си. 

През 2006 г. е назначен за командир на Експедиция 14 и прекарва 215 дни на борда на МКС. Само по време на тази мисия той прави пет излизания извън станцията. След 7 месеца в безтегловност се завръща на Земята, превръщайки се в американеца с най-голям стаж в Космоса. Пет години по-късно чаровният астронавт се „пенсионира", но не за да си почива и да изнася вдъхновяващи лекции, а за да преследва друга голяма своя мечта – да направи Космоса достъпен за повече хора от различни държави и научни организации.

Иновативната Axiom Space, работеща по различни договори с НАСА и с бивши нейни кадри, се оказва точното място. Там Алегрия става вицепрезидент по развитието, а двама негови бивши колеги астронавти са в ръководството на космическата компания.

Не след дълго, през 2022 г., дръзкият Алегрия отново изуми света. 63-годишен, той се устреми отново към звездите, този път с кораба на Space Х - Crew Dragon, като командир на мисията Axiom-1, първият изцяло частен екип до МКС. Казва, че било изключително вълнуващо да лети с „ново превозно средство". Както и че за него всичко това е една голяма привилегия. 

„Бях доволен от 20-годишната си кариера в НАСА и напуснах – разказа той във видеоразговор с екипа ни. - Захванах се с различен вид бизнес и всъщност не знаех, че това ще ме върне отново в Космоса. Но не бих могъл да бъда по-доволен, че се застъпвах за комерсиални пилотирани космически полети и след това успях да участвам в тях. Това е чудесна възможност."

На въпроса дали престоят извън МКС е най-рискованата част от дадена мисия, или в нея има и други спиращи дъха моменти, той се замисли и каза: „Ако трябва да бъда честен, вероятно най-опасната част все още е изстрелването, след което се нарежда навлизането (в земната атмосфера – бел. ред.) и приземяването". Според него тогава се освобождава огромно количество енергия, която се добавя или се „отнема" от превозното средство, докато лети към Космоса или обратно към Земята.

„А когато вече сте в орбита и сте в EVA (всяка дейност извън МКС или кораба – бел. ред.), тоест на космическа разходка с допълнително превозно средство, това вероятно е най-опасната част, защото сте изложени на среда, която е много враждебна. Полагаме големи грижи, за да се защитим от нея, включително от микрометеоритни орбитални отломки, които вероятно са най-големият риск. Но така или иначе никога не сме имали подобен проблем. Смятам, че това доказва, че системата е била ефективна, добре замислена и ние изпълнявахме тази задача перфектно, така че дотук е добре."

Но независимо от всичко опитният австронавт допълва, че най-рискованият момент е излитането. „Докато се случва, гледам да не мисля твърде много за това, защото имам голямо доверие в системата – казва той. - Независимо дали летя с НАСА, веднъж летях с руския „Союз", а сега със системата на SpaceX."

Според него всички те са много добре проектирани и рисковете са смекчени с дизайн, обезопасяване и процедури.

„Това не е нещо, което е на преден план в ума ви – допълва Алегрия. – В действителност някак се опитваме да се насладим на изживяването и също така, разбира се, обръщаме внимание на това, което се случва, в случай че трябва да се намесим в този цикъл." На въпроса ни сеща ли се за някои забавни случки, опитният космически пътешественик споделя, че те са много: „Наистина има много хубави моменти, когато споделяме помежду си и се смеем. Преживяхме повечето от тях по време на дългата ми мисия (215 дни в Космоса – бел. ред.). Седем месеца, това бе нашето ежедневие, ние обядвахме, вечеряхме заедно всеки ден. Бяхме екипаж от трима души. В такава ситуация ставате като семейство и това ви позволява да споделяте преживяванията си един с друг, да се смеете и да се шегувате. Нямам конкретен спомен в ума си, но определено тогава доста се смях и се наслаждавах на времето ни заедно като екип."

Така стигаме до вечния въпрос – как се е научил да пази спокойствие и хладнокръвие в най-тежките и рисковани моменти?

„Всичко е свързано с подготовката – замисля се Алегрия. - Преминаваме през много обучения за всеки един етап – за операциите при излитане, в орбита, за транспортното средство, което ни отвежда до нашата дестинация, а така също и с всичко в Международната космическа станция, независимо дали отиваме за кратко или за по-дълго." Според него, когато са проиграни многократно и са симулирани всички възможни процедури, включително възникването на неочаквани аварии с техниката, пожари, загуба на налягане и др., „когато се качим на борда, това става наша втора природа".

„Така че наистина не изпитваме напрежение или страх – обясни Алегрия пред „Космос". - Чувстваме се готови да действаме, „въоръжени". В резултат на всичко това полетът е спокоен. Ние в Axiom Space сме много загрижени за безопасността и сме изключително задълбочени в процеса на обучението."

Споменавам пред Майкъл Лопес-Алегрия, че абсолютно същия отговор на този въпрос ми даде и първият български космонавт Георги Иванов. Както и че винаги съм се питала дали няма някакъв друг „софтуер" в главите им, който по необясним за обикновените хора начин сработва в най-опасните моменти.

„Обзалагам се, че ако следващия път преминете обучение при мен, ще видите, че вие също ще сте много спокойна – отговори Алегрия. - Това наистина е нещо, което ви дава спокойствие и комфорт в това, което правите. Така че съм съгласен 100% с него (Георги Иванов – бел. ред.)."

Смело отговарям, че подготовката при астронавт като него е голяма мечта не само за мен, но именно това ни отвежда към следващия въпрос - кои ще бъдат най-големите предизвикателства за екипажа при изграждането на базата на Луната и при бъдещите мисии до Марс? Дали това ще е радиацията, враждебната среда или нещо друго? 

"Знаете ли, разстоянието между Земята и Луната не е огромно – отговори той. – Не е като това до Марс, но все пак трябва да се справим с отдалечеността. Винаги нещо може да се случи с човек, с част от оборудването и това се нуждае от незабавно внимание. Ще отнеме известно време. Ето защо се връщаме на Луната, за да изследваме, да разберем как можем да живеем и работим на едно небесно тяло, което не е Земята. Затова смятам, че отговорът на Вашия въпрос ще бъде разкрит, след като започнем да строим базата."

За радиацията там обаче все още няма решение: „Когато започнем да мислим за местообитания на Луната, независимо дали ги изграждаме, или те са естествени, защото поне на полюсите дълбоко под повърхността има пещери - макар че не знам дали това е правилната терминология, те ще бъдат доста защитени от радиация. Това ни осигурява съответните възможности. Освен това и на Международната космическа станция има екраниране." Според него тази технология ще се използва под някаква форма на Луната, където радиационната среда е по-сурова, отколкото тази в ниска околоземна орбита.

Така съвсем естествено стигаме до въпроса за човешките екипажи и колко много българи мечтаят да се обучават при опитен командир като Алегрия. Също както италианския пилот Валтер Виладей, колегата му от Турция Алпер Гезеравджъ и астронавта на Европейската космическа агенция шведа Маркус Ванд, които летяха с командир Алегрия до МКС през януари тази година по време на мисията Axiom-3. Там четиримата проведоха над 30 експеримента, посветени на по-доброто разбиране за човешката физиология и индустриалния прогрес с цел разработване на нови технологии.

„Между Axiom Space и Министерството на иновациите и растежа вече има подписано писмо за намерения, за да може България да се възползва от експертния опит и да започне изследвания в ниска околоземна орбита – обясни Алегрия. - Това означава да се фокусираме върху научните изследвания за насърчаване на интересите на българските изследователски институции, както и да помогнем на Министерството да насърчава иновациите в тази посока."

В заключение го помолих за прогноза дали скоро ще имаме наш представител в Космоса и неговият отговор бе, че все още няма какво да съобщи: „Както знаете, нашата цел е да разширим достъпа до ниска околоземна орбита и до Международната космическа станция за страни, които може да нямат възможност да направят това по друг начин. Чрез партньорството на МКС вярвам, че България се вписва в тази категория дори само въз основа на наследството ви в изследването на Космоса, започнало с Георги (Иванов – бел. ред.), и това е нещо, заради което бихме искали да продължим диалога с вас."

Тази тема става още по-актуална, защото НАСА избра Axiom Space да изгради допълнителен модул към МКС, където да се провеждат самостоятелни научни изследвания и с тях вече работят едни от най-иновативните организации в света като Mayo, Канадското географско дружество и др. Нещо повече, въпросният модул много скоро ще прерасне в бъдеща космическа станция, тъй като сегашната е на края на „живота си". Всичко това заедно с предстоящото членство на България в Европейската космическа агенция и след като вече е част от програмата Artemis на НАСА, подобни партньорства могат да са ни от огромна полза. Не само за да се върнем там „горе", където бяха Георги Иванов и Александър Александров, а този път да стигнем и по-далеч – до Луната, а защо не и до Марс?