Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Стефан Янев СНИМКА: Румяна Тонева
Стефан Янев СНИМКА: Румяна Тонева

Партиите, които преговарят в момента не са уверени в себе си и не казват на гражданите какво искат да правят, не представят реалните неща. Важни са преговорите, а не пиеската, която някои партии се опитват да представят като реалност. Говоря за някакви кордони, някакви изолации, внушения, че Пеевски е най-великия и желан координатор, а аз се съмнявам, че това е така. 

Това каза лидерът на "Български възход" и бивш служебен премиер Стефан Янев в предаването "Лице в лице" по bTV.

"Преди да говорим за надеждата за сформиране на редовно правителство, трябва да говорим за принципите, които стоят зад това. Българите искаме кабинет, защото отдавна няма и вече седем пъти ходим да гласуваме. Какво ще се прави обаче, ако се сформира правителство, как партиите ще работят за интересите на гражданите", запита Янев.

"В момента се намира в ситуация, която се повтаря многократно. Ставаме свидетели на едно шоу, което вече сме гледали много пъти. Това, което се говори в Народното събрание не е това, което се говори извън него", заяви той.

"Делян Пеевски беше обявен за личност, около която трябва да се изгради кордон, изолация. Личност, която да бъде стигматизирана, но това, което всъщност се случва е, че се стигматизира името Делян Пеевски, а не личността. Развиват се едни митологии, че един човек решава всичко, че от него зависят всички институции, цялата държава. Чудя се защо се набляга на целия този цирк, а не се отдели внимание във воденето на нормални разговори между партиите. Да обсъдят какви са принципите им, какво ще залегне в коалиционно споразумение, ако се договори такова. Трябва да е ясно за хората как се поделят отговорностите, върху това трябва да е фокусът", каза още лидерът на "Български възход".

Янев коментира и визитите на Марк Рюте и Виктор Орбан у нас.

"Визитата на Рюте беше едно рутинно действие, като новоназначен секретар на НАТО. Той ще направи обиколка навсякъде. Това е по-скоро протоколна дейност. Бяха разменени нормални думи по това, което върви като програми. Политическо послание по-скоро е, че в геополитическата среда не се очакват промени, българската бойна група в НАТО ще остане и дори ще се разраства", каза той.

"Орбан дойде по-скоро в качеството си на премиер на Унгария, а не като лидер на държава, която в момента председателства в Европейския парламент. Посланието от това посещение е, че той като премиер е загрижен за важен компонент от сигурността и енергийната стабилност на страната си, а именно газът. Сигурен съм, че разговорите са били насочени в тази посока", коментира бившият служебен премиер.

"В странната ситуация сме, при която липсва ред, институциите, които представляват държавата не са много. Вярно е, че по протокол премиерът трябваше да покани Орбан, но в момента, въпреки че имаме работещ парламент, нямаме редовно правителство. Да, служебният премиер е премиер, но относно това, дали трябва да отговаря за такива визити, зависи от тематиката. Затова смятам, че е напълно нормално, че именно Румен Радев го покани. Не вярвам, че на срещите днес е говорено в конкретика за решаване на проблемите,а бяха по-скоро заявка каква ще бъде нашата позиция по тези казуси, а тази позиция трябва предварително да се знае", допълни той.

Относно по-големият процент средства, предвидени в проектобюджета за отбраната, Янев заяви, че секторът е бил подценяван от години и в него системно не е било инвестирано.

"Липсата на системно инвестиране предполага нуждата от сериозни инвестиции в отбраната. Нормално е да се отдели по-голям процент за сигурността, има натрупани сериозни нужди от това", заяви Стефан Янев.

"Очевидно е, че в настоящата геополитическа ситуация, при която ние сме членове на НАТО и ЕС, но сме заобиколени от размирици- като започнем от Русия и Украйна, преминем през Близкия Изток и стигнем до Сирия. В размирния свят, в който живеем, няма как да не мислим за сигурността си и да не инвестираме в нея", категоричен беше той.

"При война, въпросът не е какви са рисковете и страховете, а каква е реалната преценка за една война. Какво е нейното влияние върху хората. Всички геополитически фактори влияят, но влиянието се измерва не само чрез военния вектор, важни са и дипломацията и състоянието на икономиката", каза Янев.

"Не става въпрос само за това, каква помощ даваме, какви средства отдаваме, а какви са загубите за нас. Това, че икономиката ни отчита по-малък растеж, трябва да ни говори нещо. Всички губят до някаква степен в една война. Важното е как нашите политици ще осигурят по-добро бъдеще и перспектива за развитие на икономиката ни", обясни той.

"Това споразумение, което Димитър Главчев отказа да подпише, би трябвало да е двустранно, но в него е залегнал основно военният вектор. При подписването му, ние ангажираме гражданите, включително и децата, 10 години напред да се грижат за нещо, което е изцяло обвързано с военния компонент. Няма дума за икономика и дипломация", заяви бившият служебен премиер. 

"Когато говорим за споразумение между две държави, каквото е това, и двете страни имат своите права и задължения по него. Това обаче има едностранно приложение, защото никой не може да каже какво прави или ще направи Украйна за България", каза още Янев.

"Хубаво е да бъде ясно какво точно ще стане, като бъде подписано такова споразумение. Добър ход на служебното правителство беше да прехвърли гласуването му в парламента, именно от гледна точка на ангажимента, който така или иначе политическите партии трябва да поемат към българите. В момента всички страни в ЕС са внимателни, искат да направят прочит какво се случва с конфликта и какво предстои. Коментират се възможности за примирие, за дипломатичен подход, а в същото време ние говорим за военна помощ", заяви той.

Янев отправи предложение Народното събрание да създаде анкетна комисия, която да проследи какво е направила България до момента и какво е дала за Украйна.

"Ние като граждани дори не сме наясно какво се случва с нашата армия, с въоръжените ни състави. Не знаем дали има кой да ни защити при нужда. Постоянно пътувам из страната и виждам, че хората имат съмнения. Затова според мен, парламентарна комисия, която да се занимае с този казус е подходящ инструмент", допълни лидерът на "Български възход".