Дъщерята на президента влезе в ролята на Изабел в спектакъла на Юрий Дачев

Може да живееш с двама мъже - един, когото да обичаш, и друг, на когото позволяваш да те обича.

Репликите са на главната героиня Мод в спектакъла “Пиано в тревата”. В образа на богатата, интересна, красива и успешна жена с няколко брака и развода влиза Емануела Шкодрева. В основата на сюжета героинята ѝ кани приятели в своята вила близо до Сен Тропе. Само че тя цял живот запазва младежката си любов - Жан Лу. Но дали тази любов е реална, пита се Мод, а зрителите ще разберат на 21 декември на Камерна сцена в Народния театър “Иван Вазов”.

“Пиано в тревата” от световноизвестната френска писателка Франсоаз Саган се постави за първи път в България на сцената на Народния театър през октомври 2021 г. “Саган е известна у нас като автор на романи, като драматург е напълно непозната, но пиесата ѝ “Пиано в тревата” е една от най-добрите и най-играни във Франция”, казва Емануела Шкодрева. Сценичната версия и режисурата са на Юрий Дачев.

Пиесата е хаплива, елегантна комедия за нещата от живота, за любовта, за хубавите спомени.

Историята се заплита около

група приятели, които се

събират в хубавата вила

на Мод, за да изживеят отново спомените и емоциите от прекрасното си лято отпреди 20 години. Там на гости се появява и Изабел - жената на племенника на Мод, която по професия е модел. Тя обаче много прилича на главната героиня, а това не е случайно. Може би защото племенникът тайно пази чувствата си към Мод. В ролята за втори път ще влезе дъщерята на президента Дарина Радева. Тя замести Ева Данаилова, която сама се отказала от спектакъла и поела други ангажименти. 

“Дарина Радева е млада актриса със

сериозно отношение към професията си”,

казва Шкодрева. “На всички ни се е налагало да влизаме в роли във вече изграден спектакъл и това не е никак лесно, но доизгражда професионализма”, допълва тя пред “24 часа”.

Приятелите в спектакъла са изиграни от Велислав Павлов, Христо Чешмеджиев, Вяра Табакова, Виктория Колева, Ненчо Костов и Христо Терзиев. Героите им се питат възможно ли е младостта да е вечна? “Може ли след толкова време да срещнеш отново едно тъмнокосо момче, което свири на пиано в тревата, възможно ли е неизживяната любов да е по-важна от любовта, която мълчаливо и постоянно е съвсем наблизо? Едно лято, избрано да припомни някогашните купони и любови, се превръща в равносметка, изненади и взаимно преоткриване на хора, които мислят, че се познават. Към всичко това има и една забравена мелодия, която всеки от героите се опитва да изсвири с уста”, така описва спектакъла Емануела Шкодрева.

Текстът на Франсоаз Саган е много заинтригуващ, като Юрий Дачев дописва някои реплики на героите.

Има един момент в живота, в който човек прави само грешни стъпки - иска да си спомни нещо красиво, то донася болка, тъгува по някого, с когото се е разминал, а всъщност това е бил най-големият му късмет, са част от репликите на главната героиня, както и: Да обичаш някого, значи да обичаш щастието му. 

“Саган говори за любовта с простота и неочакваност, които носи самото чувство, за секса без превземки и без излишества, за разделите без сълзи, но с безпощаден разбор на раните”, казва режисьорът Юрий Дачев.

Преводът на текста е на Светлана Панчева, сценограф е Радина Близнакова, а композитор е Асен Аврамов.