По всичко личи, че развитието на световната криза все повече ще ни припомня отдавна забравеното средновековие. За това допринасят налагащите се нови икономически, социални и политически процеси и отношения, носещи белезите на отдавна отминали епохи.
 Преди седмица дори шефът на германската централна банка прибягна до помощта на Гьотевия “Фауст”. Целта бе да обрисува по-точно монетарната политика в еврозоната -
дяволското изкушение
централните банки да печатат пари с цел излизане от кризата. Което може да доведе до разрушителна инфлация във втората част на пиесата, когато търсенето и растежът се възстановят.
Най-видимият средновековен елемент в днешно време е намаляващата мобилност на населението и скритото му закрепостяване. За това допринасят обслужването на ипотечни и потребителски кредити, голямото разслоение в образованието и квалификацията, слабото владеене на чужд език, несигурността на работното място, националноориентираните мрежи за социална защита, здравеопазване, образование и пр.
 Изказването на кандидат-президента Мит Ромни за 47-те процента американци, неплащащи данъци, по същество бе признание за тяхната
фактическа неплатежоспособност
 и фактическото им закрепостяване
Тъй като никой не се ражда неплатежоспособен, най-важният въпрос е да се установи как този огромен брой хора са се озовали в такава ситуация. Разбира се, ако остане време до изборите.
Закрепостяването е най-видно в Европа, особено в южните страни в криза. Например как да квалифицираме близо една четвърт от населението на Гърция и Испания, стоящи с години по опашките в бюрата по труда? Към тях можем да прибавим и огромен брой практикуващи закрепостени (съобразно местните ограничения за чужденци) с професии на докери, таксиметрови шофьори. И дори лекари и юристи. Сега същите тези хора, заковани на едно място, трябва да намерят начин да платят увеличените преки и косвени данъци, изисквани от суверена за обслужването на дълга и за излизане от кризата. Нещата стават сюрреалистични, когато си споним за въведения наскоро “данък богатство” във Франция и яростното заклеймяване на заявилите желание да се изнесат от страната. Явно суверенът живо се интересува да задържи незакрепостените платежоспособни хора, а неплатежоспособните са оставени да ходят където искат, ако могат
Мащабът на новото средновековие е трудно да се обхване в Азия, където съжителството на старото с новото имат жилава традиция. Достатъчно е да споменем високотехнологичните заводи “Фокскон”, в които една четвърт от заетите обитават общежития на територията на завода и работят на повикване. За останалите просто няма място и са свободни да живеят отвъд оградата. За огромните маси, работещи в Азия, преселението от селото в града, в който работят, е единственото им пътешествие в живота.
Фактическото закрепостяване на населението в ХХI век е само един от елементите на днешното модерно средновековие. Видими са растящите търговски бариери при обмена на стоки и услуги между доскоро партньорски нации с либерални режими и напреднала интеграция. Зоната за свободна търговия Меркосур в Латинска Америка на практика е заличена след многобройните взаимни митнически и процедурни усложнения между Аржентина и Бразилия. Вече може да се говори за капсулация на двете доскоро интегрирани икономики чрез разнообразни законови и бюрократични практики за ограничаване на взаимния стокообмен и заместване на вноса. Търговските търкания между двете водещи икономики - САЩ и Китай, в крайна сметка се решават по средновековен начин чрез взаимно въвеждане на митнически бариери.
Средновековни тенденции се забелязват и по отношение движението на капитала в световен мащаб. По данни на
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие инвестициите в чужбина рязко намаляват през последните години, както и международните сливания и поглъщания. Капиталите се прибират у дома за по-сигурно и основната цел вече е не добавяне и нарастване на стойността, а нейното съхранение. Корпорациите вече придобиват феодален облик и ако са извършвали необмислени инвестиции, не развяват белия байрак, а облагат поголовно населението с данък “парична емисия”. Принудително и периодично извършвана от суверена за тяхното спасяване. Набиращото скорост изтичане на капитали и спестявания от Южна Европа се устремява зад считаните за по-здрави крепостни стени на север в очакване на по-добри времена.
Световните форуми и срещи в различен формат все повече приличат на църковни събори, на които протичат теологични обсъждания и спорове за истинността на глобализацията. Между тях всеки е свободен да проповядва каквото му е угодно от собствената си камбанария, да напълни рова с вода и да вдигне моста.
Във финала, описан от Гьоте, Фауст стига до план за универсално щастие и просперитет и... умира. Все пак историята ни учи, че краят на средновековието идва с ренесанса и просвещението. Да не губим кураж.