Хора, 23 декември е любимият ми ден от годината. Всички са в истерия, всичко е на нервна почва, коледният дух е във въздуха и самият въздух се реже с нож.

Още в 10.13 ч сутринта в мола една майка ВЕЧЕ говореше през зъби на детето си, информирайки го, че ѝЕПИСНАЛОДАСЕЗАНИМАВАИДАТРЪГВАВЕДНАГА!!!, след което, с цялата си майчина любов, нервно му набута един хартиен плик с подаръци в ръцете и посредством здрав хват около шията му указа точната посока на движение.

То тръгна безропотно, за което евала му правя, но също и на нея - съскането на цели изречения през зъби по начин, който парализира жертвата, е истинско майсторство.

Малко по-късно по етажите започна традиционната коледна кушия с огромни кашони, в които има разнообразни по големина уреди - барбекюта, мултикукъри, тонколони-монколони, а между 12 и 13 часа минаха и два телевизора по педесе и пет инча.

Те са в кашон, който средновисок човек не може да обгърне сам с ръце, освен ако всъщност не е гибон, така че там надпреварата беше по двойки - един държи кашона отпред, другият - отзад, и състезанието завършва на паркинга с хоро и пехливански борби.

Имаше много ревящи бебета и малки деца, както и изнервени бащи, носещи пухенките на цялото семейство в едната ръка, а в другата - къщи за барбита и мини автомобили, както и майки, почти загубили човешкия си облик. Минаха и два пудела, цвят праскова, облечени в анораци.

След това - пътната обстановка. Всички бяха в автомобилите си днес, включително и аз, но аз го направих, защото оня ден чух, че 300 000 коли са напуснали столицата ни.

Оказа се долна лъжа - днес 300 000 коли бяха на Патриарха, всички крещяха и караха в бус лентата, разменяха се красноречиви знаци чрез всички свободни крайници, тролей и Опел Корса почти се вплетоха в неделим кръговрат и в целия тоя зверилник двама пешеходци успяха да пресекат невредими, което беше истинска божествена картина.

Сякаш бяха казали "Господи, ние сме просто двама нещастници, които се молят да стане чудо и да се отвори просека от 6-ти септември през Патриарх Евтимий, за да идем вкъщи да си сложим сармите" и Господ ги чу, и хората пресякоха, и отидоха вкъщи, и си сложиха сармите.

Накрая изкарах и 40 минути в обикаляне за паркомясто заедно с хиляди други граждани (иииии селяниии, по Мая Новоселска) и имаше реална опасност всички ние да посрещнем Бъдни вечер на пътя, и да трябва да идвате да ми хвърляте щрудел през прозореца, НО В КРАЙНА СМЕТКА УСПЯХ ДА ПАРКИРАМ, и от висотата на това постижение искам да ви кажа, че всичко това е лудост и животът би следвало да продължава и утре.

Весела Коледа на всички, пазете си нервите, и един практически съвет - ако усетите, че сарма подпира диафрагмата, значи е време да спрете - от опит го казвам.

От фейсбук