Сигурно ще има обидени, раздразнени, ядосани дори, но трябва да го напиша.

Аз съм редактор. В различни издания и издателства, т. е. професионален редактор по трудова книжка и трудова характеристика. Тази работа ми е дала в течение на годините други очи и друг усет към всеки предложен текст. Следейки дефилето на литературни предложения тук, ми се налага да се усъмня в авторството и съответно да направя проверка.

Обикновено се оказвам права и съмненията ми се потвърждават. Това не ме радва, напротив. По-често ми е тъжно за човека зад аватара, който си няма свои думи и затова е посегнал на чуждите, присвоявайки ги.

Да, кражба си е, защото неупоменавайки авторство, упражняваш плагиатство. Обаче вероятно е много сладостно да те затрупат с утвърдителни и възторжени коментари, а ти скромно да се правиш на дръж ми шапката, приемайки ги. А страхченцето, че някой ще познае чуждите думи, цвърка като мишленце и гризе ли, гризе... Сърчицето, душичката, с каквото там разполагаш.

С чужда пита помен не се прави, знайно е защо. И аз невинаги мога да намеря автора на нещо, което ми е харесало. Има опция - слагаш кавички, пишеш, че авторът нe ти е известен, че e от нета, но толкова ти е харесало и си го споделил. Така е възпитано, честно и почтено. Съжалявам, ама социалните мрежи не са чак такъв разграден двор, че винаги да минавате метър.

Пък и защо ви е този метър - нито по-високо ще се изкачите, нито ще сте по-забележителни, изобщо струва ли си да се правите на други, толкова ли не се обичате каквито сте? И не, не става въпрос за мои текстове, аз съм ги написала и съм ги "затворила" в книжни носители, с официален копирайт, става въпрос за това повсеместно пъчене с цел да привлечеш внимание.

Наистина е тъжно да се опитваш да се напъхаш в чужда кожа, в чужд живот, в чужд свят. Забравяйки, че няма как да са ти по мярка. А без мярка - само безмерна суета и безмерна пустота.

Недейте.

От фейсбук