Американски генерал: Ако ми се наложи да воювам, искам да вървя с българската рота

В края на януари, в разгара на ескалацията с кризата, създадена от Русия по границата с Украйна, Москва обяви, че предлага за гарантиране на безопасността й извеждане на войските на НАТО от България и Румъния, които са се присъединили към Алианса след 1997 г.

Властите у нас, разбира се, побързаха да отхвърлят подобно искане, защото то е несъвместимо с националния ни суверенитет. Но се оказва, че този ултиматум на руската страна е несъстоятелен и по друга причина. Истината е, че българското участие в пакта не започва на 29 март 2004 г., когато заедно с още шест държави от Източна Европа са депозирани документите ни за присъединяване във Вашингтон. Всъщност още преди повече от 7 десетилетия - на 20 октомври 1951 г., страната ни вече е била

легитимна

част от НАТО

Причината е, че още тогава, само две години след официалното създаване на Северноатлантическия договор през април 1949 г., е сформирана и Българската национална доброволческа рота 4093 в състава на Американските въоръжени сили в Западна Германия. По този начин нашето военно подразделение ни прави реален член на Алианса почти от самото му създаване.

"Извън всякакво съмнение ние наистина сме били в НАТО още през 1951 г. - обяснява бившият министър на отбраната Николай Ненчев пред "168 часа". - Основният акцент е в рамките на онези времена кой е имал легитимното право да взема решения? Винаги съм поставял този въпрос: дали властта, наложена със силата на

300-хилядна

руска армия,

която екзекутира Никола Петков, а Г. М. Димитров успява по чудо да избегне подобна съдба? Комунистите тогава са били от 5 до 8 хил. души и самите те признават в документи тази истина, а може и да са завишили броя си. Докато БЗНС в онези години има 700 000 отчетени членове и още 300 000 в младежката земеделска организация, което прави общо 1 милион души. Кой тогава е имал легитимното право да говори от името на българския народ?!"

За съжаление, заради десетилетията на комунистическа лъжлива пропаганда

истината за българското участие в НАТО все още е слабо позната у нас. В тази връзка по своя инициатива лично Николай Ненчев и БЗНС вече от няколко години са създали

пътуваща фотоизложба

под название "Една изстрадана мечта за свобода - Първа българска рота в НАТО 1951-1964".

Фотографии от нея бяха изложени и за официалното честване на Деня на жертвите на комунизма на 1 февруари тази година край параклиса пред НДК в София.

Историята на българската рота 4093 започва в началото на 1951 г., когато американското военно командване се свързва с д-р Г. М. Димитров, лидер на БЗНС "Пладне" в емиграция и председател на Българския национален комитет в САЩ. Отправена му е молба за съдействие в организирането на доброволческо военно формирование от български политически емигранти в Западна Европа. Г. М. Димитров откликва с голям ентусиазъм. Той с гордост заявява на сънародниците си: “Така, ние

ще бъдем съюзници, а не наемници”

Български доброволци се търсят в Италия, в Турция, в Германия, а напливът от желаещи да влязат в ротата е невиждан. Само в Турция за 30 места се борят близо 400 души. Емигрантите вярват, че това е тяхната възможност за личен принос за освобождаването на България, а и цяла Източна Европа от комунистите. Така благодарение на активните усилия на д-р Г. М. Димитров за по-малко от 3 седмици е събран екип от над 200 доброволци, които са изпратени в гр. Цайлсхайм, недалеч от Франкфурт на Майн в тогавашната Западна Германия. Впоследствие след триетапно преместване рота 4093 е установена в гарнизона на 7-а американска армия до гр. Гермерсхайм. Нейна задача е

да осигурява гарнизона в града,

представляващ огромно оръжейно депо от стратегическа значимост.

Кодовото название на българското подразделение е Cteator Hesse, зачислено е към 112-и военен център (112 Military center), САЩ, и директно е включено в структурите на Северноатлантическия пакт. На доброволците са раздадени американски униформи, носещи обаче отличителен знак - българския трибагреник. На ротата е връчено и знаме със знак, пресъздаващ българския кръст за храброст.

Бойната единица е организирана по образец на американската пехотна рота. Съставът й е 200 войници – 4 взвода по 40 души за охрана на обекти и един, вклюващ персонала на всички отдели. Като командири на ротата последователно се сменят лейт. Стефан Бойдев, кап. Борислав Бойчев и кап. Димитър Кръстев - все офицери от Българската армия до 1945 г.

Самото съществуване на рота 4093 показва, че мнозина българи не са приемали управлението на Българската комунистическа партия и ненавиждат наложената в страната диктатура. Но все пак е учудващо, че попадналите в емиграция наши сънародници са имали такъв висок патриотизъм, че са загърбили дребните проблеми и са били готови дори

да жертват живота си в името на свободата

Така те се отзовават на призива на сенатор Дълес, който заявява: “Ние трябва да кажем ясно на десетките милиони поробени хора в Източна Европа, че ние не приемаме днешното статукво на робство, което световният комунизъм им е наложил, нито признаваме каквито и да са сфери на влияние и че тяхното освобождение в края на краищата е основна цел на нашата външна политика".

Всички - и българи, и чужденци, които са имали досег с нашите военнослужещи, са запазили прекрасни спомени за тях.

"Политическите емигранти не ламтяха за материални изгоди, те просто бягаха от тях...

Те не бяха гурбетчии!

Не търсеха да се настанят на по-далечни, та ако ще и приказни страни! - пише например за високите идеали и въжделенията на българските "хъшове" лейтенант Сава Севов, един от участниците в ротата, който е издал книга за ранното българско участие в НАТО. - Копнееха да се наредят в редовете на една българска освободителна армия, на народната съпротива срещу комунистическата диктатура."

Изумително е как тези хора, минали през небивали страдания, за да избягат от поробената си родина, подобно на легиите на Раковски и четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се включват с ентусиазъм във военната част.

“Мнозина с риск на живота си, за да се спасят от кървавите насилия, упражнявани над тях, и да търсят начин за борба срещу червения поробител, успяха да минат нелегално границата на Родината и се отзоват в чужбина, предимно Гърция, Турция, Югославия и оттам в Италия. Така се постави началото на новата българска емиграция", пише по този повод Севов.

Тези факти потвърждава и Николай Ненчев, който не само се е срещал с някои от българските ветерани от НАТО, а дори има близки родственици, служили в ротата.

“Моят чичо Николай Колев, братът на баща ми, на когото съм кръстен, е бил част от тази рота - разказва ексминистърът. - Бяхме много близки приятели и с други представители на българската рота в НАТО. Видях се също и с първия й командир Димитър Кръстев. Останах много впечатлен от

високия дух,

който имаха

дори и след толкова години.

Дипломната ми работа беше свързана с българската политическа емиграция. По този повод писах конкретно и за ротата и след 10 ноември 1989 г. посетих автора на книгата за нея - Сава Севов, светла да е паметта му. Той живееше в Мюнхен и е работил в радио "Свободна Европа". Тогава се запознахме и с дъщеря му Хелена и до ден-днешен продължаваме да поддържаме връзка."

Войниците в българската рота водят пълноценен обществен живот - имат волейболен отбор, отлично уредена библиотека, фонд и клуб, средствата от които

се използват за благотворителност

Личният състав отбелязва тържествено и всички български християнски празници. В параклиса на българската православна църковна община “Свети Иван Рилски - Чудотворец” се отслужват литургии от потомъка на граф Игнатиев, свещеник Леонид.

Лично основателят д-р Г. М. Димитров и други видни представители на българската политическа емиграция гостуват редовно на военнослужещите и с пламенни слова спомагат за издигането на морала на българите.

Има и един много силен момент, в който американски генерал ги посещава и стига дотам, че казва: “Аз съм толкова впечатлен от тази българска рота, че ако един ден ми се наложи да вървя на бойното поле, с рота 4093 ще вървя. Ще искам да ме освободят даже от моята американска част и ще вървя с тази рота. Има нещо у българите, което наистина вдъхва доверие!”

Но най-важното е, че със своята образцова служба ротата допринася много и за укрепването на структурите на НАТО в Европа. Тази роля впечатлява дори и неприятелите, които правят всичко възможно, за да принудят Алианса да ги закрие.

Ненапразно след смъртта на Сталин

съветският диктатор Никита Хрушчов

непрекъснато настоява президентът на САЩ да разформирова националните роти от политически емигранти от държавите от Източна Европа. По тогавашни оценки само от тях е можело да се набере доброволческа армия от 200 000 души!

За да запазят затоплянето в отношенията между СССР и Запада, САЩ накрая все пак решават да изпълнят съветските искания. Така на 30 юни 1964 г. след 14 години съществуване ротата е разформиров ана. Но това изобщо не е краят на българското участие в НАТО, тъй като мнозинството от членовете й се включват в американската армия и по този начин продължават да бранят свободния свят.