При среща с мечка по планините има няколко принципа, които трябва да спазваме. Първо, не е хубаво да тичаме, за да не събудим инстинкта й за преследване. Важно е да запазим спокойствие. 

Второ, най-добре е да застанем на едно място с лице към животното, но да не го гледаме в очите, защото в техния свят това се възприема като агресия. Задължително е да го държим под око, фокусирайки се някъде пред него, да говорим със спокоен глас, да отстъпваме леко назад и да се отдалечаваме. Ако мечката няма накъде да отстъпи, ние трябва да минем встрани, за да й направим място да напусне срещата. Това са съветите на Никола Дойкин от Природен парк „Витоша" на Изпълнителната агенция по горите.

Пред "24 часа - 168 истории" той сподели, че мечките на Витоша досега не са нападали хора. Такива инциденти е имало преди 6 г. в Рила и преди 15 - 20 г. в Родопите. Една от срещите е била с гъбар, който се е движел сам, обут с безшумни галоши. И в двата случая хората били навлезли дълбоко в гората и изненадали животните. Често има съобщения и за мечки, забелязани в подстъпите към Витоша. Последното съобщение беше за "Бояна", но преди време имаше информация и за посещение във Владая. В Румъния пък миналата седмица екземпляр от големия хищник разкъса момиче. Подобно нещо на Витоша не се е случвало.

Ако сме в група, разговаряме помежду си и сме с туристически обувки, които са по-тежки и с дебели подметки, мечката ще ни усети от няколкостотин метра. Тя се плаши от хората и няма да ни доближи по свое желание, казва експертът. Ако сме безшумни и я стреснем, в уплахата си мечката може да удари с лапа. Тя е много силна и замахвайки с цялата си мощ, може да счупи гръбнака на крава. Но към хора не е имало подобни случаи. Всички нападения са били заради уплаха на животните от целенасочено преследване.

"Може би всеки планинар е минавал близо до мечка, но не е разбрал – казва още Дойкин. - На Витоша има и други диви животни, но като усетят хора, те просто се оттеглят в гората и не искат да се срещат с нас. Така че обикновен разговор е напълно достатъчен, за да ги предупреди."

Те ще ни чуят и ще се махнат, без дори да разберем, че са наоколо. За нашата безопасност е добре да използваме маркираните туристически пътеки. Разбира се, мечките понякога също се движат по тях вместо по тръните из храстите. Най-често нощем, защото им е по-удобно. Знаят, че денем там има хора и са нащрек.

Ако сме навлезли дълбоко в храстите, където мечките са на спокойствие, може да ги стреснем. Те имат много по-силно развито обоняние и слух от хората и усещат отдалече.

От друга страна, знаят, че там, където има човешки същества, там се намира храна. Както тази мечка, която бяха засекли в „Бояна". „Някои млади индивиди слизат надолу, като търсят своето място под слънцето. Това става особено през пролетта. Тогава във високите части на горите все още няма достатъчно храна, а пък в по-ниското е по-топло и има диви череши и джанки", обяснява още Дойкин. По-неопитните животни намаляват бдителността си, когато търсят с какво да се нахранят. Такива случаи е имало винаги. Не е ново явление, просто вече имаме охранителни камери, всеки може с телефона си да направи клип и така по-лесно да документира присъствието на мечката в кварталите и селата около Витоша.

Според експерта един от най-важните съвети е да не храним дивите животни, защото така им вредим. Първо, голяма част от човешката храна не е полезна за тях. И второ, не им правим услуга, скъсяваме дистанцията им с човека, те губят страх. Започват да идват все по-близо, което увеличава риска да бъдат блъснати от кола или пък да ни заразят.

Дивите животни са обект на проследяване от страна на специалистите от Природен парк „Витоша". От 13 години екипи оглеждат следите от мечки, за да видят дали популацията се е увеличила, или намаляла. Това се случва през есента. Когато експертите минали по маршрутите миналата есен, не засекли промени в популацията в сравнение с предишната година. Броят им варира и никога не можем да сме сигурни колко са точно. Вероятно са 10 - 15.

Сега, когато има изобилие от малини и боровинки, някои индивиди мигрират и от съседните планини Плана и Верила. През есента се оттеглят към Верила и Плана, защото там е по-спокойно и няма много туристи. Докато на Витоша всесезонно е пълно с хора. Не са видели нищо добро от нас и страхът си го има, казва още Никола Дойкин.

Мониторингът става по два маршрута в южните територии. Единият е в Бистришкото бранище, а другият – към Държавното ловно стопанство „Витошко - Студена". Наблюдават първо следите от лапите им - измерват се на дължина и широчина. Също като при хората те варират според възрастта и пола. Затова експертите по фауната никога не може да са сигурни дали огромната лапа е на мъжки индивид, или на по-възрастна женска.

Другите маркери, които оставят, са следи от нокти по дърветата, от лапите в почвата, както и екскременти. Можем да се ориентираме дали са пресни по соковете – ако все още има теч на смола, значи не е минало много време. Следите в земята пък зависят от климатичните условия. При суша и стадо слонове да минат, няма да се разбере. Но след дъжд следата е ясна.

Мечките живеят поединично. Експертите използват термина „маркировъчни дървета", които са знакови за местообитанията им. Те са на централно място или дори на пътеката. Обръщат се с гръб към дървото, протягат нагоре предните крайници и драскат с нокти по кората. В същото време търкат гърба си. По този начин оставят миризма, за да предупредят другите животни, че мястото е заето. Третото, което правят при този ритуал, е да пикаят, за да затвърдят територията си.

По маркерите се правят изводи за ръста на мечката. Някои, за да покажат колко са силни и големи, отхапват част от кората на дървото с кучешките си зъби. Тази следа е по-ниско, на нивото на главата, докато от ноктите е по-нависоко заради вдигнатите крайници.

Като чуем за огромно животно, си представяме мечка стръвница - от фолклора идва митът, че такова животно яде месо. „Но всъщност те се хранят с всичко, което им предоставя дивата природа – обяснява Дойкин. - Напролет започват от мравки, треви, различни билки и стигат до умрели животни – сърни, зайци, диво прасе."

Странното е, че мършата не ги заразява. Имат достатъчно стабилна храносмилателна система, за да се пребори с повечето паразити. „За тях това е една безплатна "шведска маса" в гората. Не влагат енергия, за да я вземат – казва още специалистът. - При дивите и най-вече при хищните животни балансът е много важен. Те влагат енергия, за да се нахранят. Не са като домашните кучета, които тичат цял ден, след което вечер ги хранят наготово. Ако дивите екземпляри преследват плячката и не я настигнат, ще умрат от глад.

Този вид няма семейно поведение. Майката ражда през февруари, мечетата прекарват с нея още една пролет и след това тръгват да си търсят място. Едва напоследък е открита тенденция майка и дъщеря да живеят в съседни територии. Това обаче не важи за синовете и бащите.

Поведението на мечките зависи и от реколтата през годината. Когато е обилна на горски плодове, жълъди, ябълки, круши, тогава почти не можем да наблюдаваме мечки близо до населените места. През лятото те са дълбоко в гората и си хапват от всичко. Не предприемат дълги миграции и преходи в търсене на храна. Но има по-слаби години, които ги принуждават да слязат по-ниско и по-близо до градовете, където има овощни градини или пчелни кошери.

„В такива моменти се създава лъжлива визия, че изведнъж мечките са станали много. Не, просто сега ги виждаме. Следващата година пак има достатъчно храна в гората и не припарват до селата и градовете", обяснява Дойкин. Тази година още от пролетта има много плодове в планината, така че вероятността да срещнем мечка на Витоша е малка.

Жегата и климатичните промени в последните години не им влияят толкова, колкото наличието на храна. Интересното е, че т.нар. зимен сън не е точно дълбок сън. При таралежите и лалугерите например телесната температура пада до около 5 - 6 градуса. Сърдечната им честота е около един-два удара в минута. Живеят на минимума. Докато при мечките това не важи, те просто си лежат и чакат да дойде по-хубаво време и снегът да се стопи.

"Будни са и всеки момент могат да излязат пред бърлогата, да се разтъпчат и да се върнат. Но това са редки случаи и просто е в кръга на вероятностите", твърди експертът. В някои зими, когато не пада достатъчно сняг и не е студено, хора са срещали следи от мечки, които обикалят да търсят храна. Иначе се запасяват. Дажи бебетата, които се раждат през февруари, сучат от майката, без тя да яде. Тя излиза за храна през пролетта и е особено бдителна заради мечетата. И има защо. Точно както при лъвовете, които убиват чуждите малки, така и мъжки мечок почти винаги, когато види женска с малки, ще ги унищожи, ако не са негови.

Така че дори и да сме на Витоша, трябва да имаме предвид, че това са хищници и да спазваме съветите на специалистите.