При обир монархът тича преди охраната, за да спре крадеца

Фердинанд възпитавал синовете си строго, Елеонора ги праща да се грижат за ранените, за да видят какво е война и лошата страна на живота

Фактът, че цар Борис е бил смел и решителен човек, не се оспорва от никого, но тук ще ви разкажем някои неизвестни истории, които допълват образа на монарха с нови нюанси. Те са свързани по-скоро с живота му на ученестественик, но са много показателни за личността му, за жертвоготовността и желанието му никой да не пострада заради него.

През целия си живот той поддържал близко приятелство с един от любимите учени на баща му - акад. Иван Буреш, който го бил въвел в

тайните на природата

още от дете. Неговият внук Алекси Попов бе така любезен да сподели някои от тези впечатляващи случки пред “24 часа-168 истории”. “Цар Борис бил в Кричим - спомня си той. - Поканил баба и дядо на вечеря, вероятно защото на сутринта планирали екскурзия. През нощта се чула тупурдия от двора. Било ясно, че са нахлули крадци или бандити. Царят пръв се втурнал да види какво става навън, на всички направило впечатление, че той не оставил охраната да излезе първа, докато сам се крие вътре. Напротив, изтичал пръв, за да види какво става и да реши въпроса. Оказал се селянин, който дошъл да краде.”

Втората любопитна случка е свързана с желанието на царя да открие един

рядък красив храст,

срещан на върховете Белмекен и Ботев, наречен рододендрон. За последно бил намиран някъде през 1890 г. от първия български ботаник Стефан Георгиев. Затова през 1919 г. царят поканил приятелите си учени да потърсят рядкото растение. В експедицията са Буреш и ботаниците Николай Стоянов, Борис Стефанов и Борис Ахтаров.

“Отиват в Саръгьол, за да преспят и да се отправят на изследователската си екскурзия рано сутринта - разказва Попов. - Времето е лошо,

вали дъжд

и някъде по обяд достигат мястото край връх Белмекен в Източна Рила, където се надяват да открият рододендрона. Царят пръв вижда, че на един стръмен склон има цъфтящи храсти и тръгва да слиза, но това се оказва опасно. Някъде по средата на пътя си съблича якето, за да не му пречи, и внимателно се спуска до долу, отчупва няколко клонки и доста трудно успява с тях да се изкачи обратно, но горе забелязва, че си е забравил връхната дреха, а вече притъмняло и започнало да ръми. Дядо веднага предложил да слезе да вземе якето, но царят казал: “Не! Много е опасно!” Така в блатистата местност Чалтъците Борис продължава

без яке в дъжда,

но се изгубват. Едва когато вече е тъмно, те откриват пътя и се прибират в Саръгьол, подгизнали от вода. “Царят остана без яке, а аз си докарах настинка в Чалтъците”, разказвал по-късно Буреш.

Любопитното е, че по време на същата екскурзия монархът открил непозната за фауната на страната ни върба, която изглежда като храст и се среща предимно в Арктика, но единственото й находище у нас е връх Ибър.

Третата показателна за характера на цар Борис случка е свързана с най-катастрофалното земетресение у нас през 1928 г. в Чирпан. Първият трус е от 6,8-а степен по Рихтер, вторият е от седма степен. От 14 до 25 април, когато е последното от 5,6-а степен, земята се люлее всеки ден. 

Седем хиляди семейства

губят домовете си

още в първия ден, жп линиите са изкривени, водата в кладенците сякаш потъва надълбоко, за кратко изчезва и Меричлерският минерален извор.

При втория, по-силен земетръс, една трета от Пловдив е разрушена. Загиват 107 души, а над 500 са ранените.

Цар Борис и министрите му заминават веднага на място и остават там, докато не спрат трусовете, за да организират първата помощ за пострадалите, да осигурят подслон и храна за нуждаещите се и да се разчистят рухналите постройки.

“Иван Буреш казваше, че именно

в един от тези инфарктни

дни царят отишъл в Чирпан,

за да успокои и помогне на хората - разказва Алекси Попов. - Взел дядо със себе си. Събрали се в черквата на града на молебен и панихида за загиналите. В този момент започнал нов трус. Буреш си спомняше, че всички изпитвали неудържимо желание да излязат навън, но останали само защото забелязали, че царят невъзмутимо стои до олтара.

В един момент монархът само вдигнал ръце над главата си, за да се предпази, и така се молел, а свещениците продължили да водят молебена.”

На въпрос знае ли от Иван Буреш как цар Фердинанд е възпитавал Борис, за да реагира по подобен адекватен и достоен начин в критични ситуации, Попов казва: “Те са по-различни от другите хора, имам достатъчно наблюдения, защото се познавам добре с цар Симеон и с княгиня Мария Луиза. В тази фамилия всички са възпитавани строго, както много други деца на монарси.

Момчетата са тренирани

като военни, в казарми,

за да свикнат и да знаят какво е. Иван Буреш казваше, че Борис и брат му са отгледани в строгост. Когато цар Фердинанд се оженил за Елеонора, тя започнала да се занимава с благотворителност и изпратила двамата си синове да бъдат сред ранените във войните и умиращите.

Искала да помагат, за да знаят какво е и отрано да видят и лошата страна на живота."