От петима монарси в света, посветени на науката - двама са български  

Фамилията Сакс-Кобург е известна с интереса си към науката, принц Алберт е движещата сила зад първата "Голяма изложба", посветена на иновациите през 1851 г., казва княз Кирил   

България може да се гордее с много неща, но към тях трябва да прибавим още един изумителен факт: от петима царе - истински учени в световната история - двама са български - цар Фердинанд I и цар Борис III. В резултат на усилията им в Царските природонаучни институти са събрани немислими за онова време, а дори и днес колекции. Само в личните колекции на двамата има над 8000 екземпляра пеперуди; данни за различни видове птици на базата на 8229 екземпляра; хербарий, който през 1943 г. е съдържал над 100 хиляди листа, подредени грижливо в 16 000 кутии; впечатляващи колекции с насекоми. И това съвсем не е всичко - към 1930 г. са събрани над 12 000 образеца скали и минерали.

За онази бедна селска страна, току-що освободила се от кошмарното османско робство, спънало с векове развитието й, това е феноменален подвиг, който вероятно ще се осмисля още много години.

Княз Фердинанд още съвсем млад е бил запален ботаник и ентомолог. Когато е 18-годишен, през 1879 г. с брат си принц Август организират пътешествие из джунглата на Амазония. Приключението завършва с издаването на книга с подробно записаните им наблюдения.

След като през 1887 г. е избран за княз на България, той действително прави невъзможното, изграждайки от нулата цялата научна инфраструктура в областта на природните науки. За тази цел всяка година влага лични средства - около 3 млн. лв., преведени от Царската цивилна листа.

Усилията са възнаградени и Царските природонаучни музеи стават едни от богатите в Европа, с интересни и впечатляващи колекции. Безспорен принос към това уникално наследство има едно странно приятелство между княза и младия Иван Буреш, който по-късно ще стане изключителен ерудит - академик и дългогодишен директор на Института по зоология на БАН - и лично ще посвети в тайните на природата сина на Фердинанд - Борис.

Срещата на двамата е абсолютно случайна и изглежда съдбовна. През лятото на 1903 г. Буреш е на 17 години и в самото начало на лятната ваканция се отправя на едно отдавна мечтано пътешествие - сам да изкачи най-високия връх в България Мусала.

По-късно в дневника си той ще запише, че по онова време това било истински подвиг, защото нямало автобуси, хотели, хижи, заслони, нямало и пътеки в планината, да не говорим за туристи. След като изминава пеша разстоянието от София до Чамкория за два дни, той започва изкачването и точно когато е около подножието, младежът бил застигнат от група войници на коне.

„Начело на колоната язди строен човек с английска тропическа каска на главата - пише Буреш в дневника си. - На ремичка виси отпред на гърдите му червен бинокъл, а до него бял орден. Хубаво очертаният добре закривен нос изпъква под сянката на шапката. Притворените му очи гледат към мен. Познах - това е Фердинанд I.“

Князът бил видимо заинтригуван от младия „изследовател“ и започнал с него разговор на любимите си теми, свързани с флората и фауната. От дума на дума двамата разбрали, че имат еднакви интереси, и по пътя към върха събирали растения и насекоми, споделяйки кой какви екземпляри е открил. В края на тази приятна разходка цар Фердинанд и свитата му поканили младежа да се спусне с тях, но Буреш бил непреклонен. Той си имал план да пренощува в подножието на върха и на сутринта да се любува на изгрева.

„Убеждават ме, че тук става много студено през нощта, а аз... с ентусиазъм наново изказвам желанието си“, отбелязва в дневника си бъдещият учен и академик. След кратко съвещание князът се доближил до момчето и му казал: „Ще се видим пак… Вземете и тази полезна вещ“. В този момент той му подал своята дълга, сивкавосиня пелерина, която преди това войниците откачили от седлото му.

След екскурзията Буреш се прибрал у дома, но искал на всяка цена да върне на царя наметалото. Бил толкова настоятелен, че накрая баща му се заел с тази задача. Човекът бил близък с придворния печатар Бохумил Шимарек. От него Йосиф Буреш научил, че в печатницата често идвал управителят на двореца Димитър Анков и че на него могат да предадат ценната вещ.

Днес едва ли някой може да каже какво е било смайването в семейството, когато получили съобщение лично от княза: „Пелерината е дадена подарък на ученика Буреш и той да я запази като спомен от Рила планина”. Но и ученикът не е бил кой да е, а един безкрайно талантлив и любознателен младеж, който до края пази ценния подарък.

„Аз я помня тази пелерина - обяснява пред „24 часа - 168 истории“ неговият внук и бивш директор на Националния природонаучен музей при БАН Алекси Попов. - Дядо ми с нея се разхождаше на стари години. Беше тъмносиня, но бе толкова стара, че по нея вече имаше дупки.“

„Цар Фердинанд още тогава е вярвал във важността на науката и ползите, които тя носи за обществото – обясни пред „24 часа - 168 истории“ княз Кирил. Самият той е завършил квантова физика в Принстън. - Това важи както сега, така и по времето на цар Фердинанд. Да не пропускаме да отбележим и отдадеността на цар Борис III в това отношение.“

Как е било възможно България да се окаже с двама царе-учени?

„Фамилията Сакс-Кобург е добре известна в историята с интереса си към науката - отбеляза княз Кирил. - Както и с факта, че принц Алберт е движещата сила зад първата „Голяма изложба“ през 1851 г. Нейната цел била да покаже научните иновации и да ги направи достъпни за обществеността.“

Принц Алберт е женен за британската кралица Виктория.