До края на живота си през 2004 г. отказва да говори по случая

Тя е съпруга на резидента на МИ6 в Москва и свръзка на Олег Пенковски - офицера от ГРУ, който предаде на Запада над 5000 филма със съветска секретна информация

Срещат се в близост до централата на военното разузнаване, под носа на КГБ

Олег Пенковски e известна фигура в шпионажа — офицерът от съветското военно разузнаване ГРУ, който даде на Запада ядрените тайни на Москва по време на Кубинската ракетна криза през 1962 г. Но слабо се знае, че в най-напрегнатите месеци на тази история неговата свръзка и водещ офицер от МИ6 е жена.

Джанет Чизхолм е съпруга на резидента на британската служба в Москва Родерик Чизхолм, който работи в посолството под прикритието като отговарящ за издаването на визи. Джанет е дискретна и е избрана за рискованата операция, след като дълго време Лондон и Вашингтон не могат да повярват, че Пенковски наистина иска да им издава секретна информация от Кремъл.

Обещава го на хора от мисията на официални приеми.

Но звучи прекалено

хубаво, за да е вярно.

По това време съветският офицер вече се е свързал в Лондон и с бизнесмена Гревил Уин, също агент на МИ6, за да му предаде ценни съветски тайни. Това обаче не е всичко. В опитите си да установи връзка с ЦРУ и МИ6 руснакът от ГРУ заговаря абсолютно непредпазливо и случайни чужди туристи на улицата. Казва им буквално следното: “Бих желал да ме смятате за ваш войник. От днес нататък вашите въоръжени сили се увеличават с един човек.”

Точно затова дълго време британските и американските служби подозират, че е агент-провокатор на Главното разузнавателно управление, и предупреждават всички служители в двете посолства да го избягват. Ситуацията е наистина сложна, защото цяла Москва гъмжи от съветски шпиони.

В крайна сметка обаче решават да го изпробват. Разработен е план за включването на Олег Пенковски в секретен канал, за да се избегнат рисковете. В ЦРУ и МИ6 добре знаят, че КГБ стриктно следи чужденците и особено дипломатите, но “Ан”, както е псевдонимът на Джанет Чизхолм, едва ли ще събуди подозрение. В същото време тя е повече от подходяща. Знае руски език от гимназията и е работила в Съюзническата контролна комисия в Германия, създадена след Втората световна война, за да наблюдава развитието в победените държави от Оста.

Най-големият проблем за Лондон и Вашингтон е

как точно Пенковски

ще предава документите

на Джанет в Москва

под носа на КГБ. И решението най-неочаквано се оказва бебешката количка на най-малкото от децата на Чизхолм. Така, ако някой наблюдава, ще си помисли, че това е просто случайна среща между многодетна майка и дружелюбен руснак.

Съпругата на Чизхолм обикновено води своите три деца на разходка в парка. При първата им им среща “Ан” носи уговорения тоалет — кафяво велурено яке. Бебето е в количката, а другите две по-големи тичат наоколо. Малко след нея пристига и Пенковски. Той носи своята книжка от ГРУ, ако му поискат легитимация. Все пак се намират в топцентъра на руската столица. Мястото на срещата е избрано прекалено дръзко, но от друга страна, и съвсем естествено — наблизо е централата на военното разузнаване и наоколо е пълно с шпиони и милиционери.

Военният разпознава жената по сакото и снимката, която му е показал бизнесменът Гревил Уин. Полковникът е притеснен, тъй като мястото е оживено. Времето обаче се притичва на помощ. Внезапно руква дъжд и тълпата се разпръсква. Офицерът

започва да се възхищава

на бебето и вади

таблетки с витамин С,

каквито съветските деца ядат като сладкиши. Джанет взема кутията и я поставя под одеялото в количката и дава на децата лакомства от друг пакет, който е скрила предварително. В предадения от Пенковски има два листа с информация от ГРУ и 7 непроявени филма, заснети с микрокамера.

Това е първата от много срещи между тях. Уговорено е той да звъни на британския военноморски аташе и

да затваря телефона,

когато иска да предаде

документи на Джанет.

Ако децата са болни или по друга причина “Ан” не може да се срещне с Пенковски, агентът трябва да използва различен канал. Тогава е трябвало да се обади на секретарката на мъжа й, също агент на МИ6, в нейния дом. Кодът се крие в броя на позвъняванията.

Ако са три, означава, че полковникът ще пътува на Запад и може да се срещне с някого там. Той е заместник-началник на отдела за външни отношения на Държавния комитет за координация на научните изследвания към Съвета на министрите на СССР. Затова често излиза в командировки в чужбина, които може да използва за предаване на информация.

Имало е и сигнал за спешни случаи — при достоверна разузнавателна информация, че СССР се кани да нападне Запада. Тогава той е трябвало

да се обади на човек от ЦРУ

или от МИ6, да дъхне

три пъти в слушалката

и да затвори.

На 2 ноември 1962 г., 20 дни след като Пенковски е заловен, се получават точно такива обаждания. Американецът, който чува това, естествено се усъмнява, че е фалшив сигнал, но британецът го придвижва по канала. ЦРУ решава да провери мястото зад радиатор във входа на жилищен блок, където по уговорката с Пенковски е трябвало да получават секретна информация. Изпратеният офицер е арестуван. Така разбират, че обаждането е капан на КГБ и вероятно Пенковски им е издал сигнала, но не им е казал какво означава.

В този момент Чизхолм вече са извън СССР. Джанет е бременна с четвъртото си дете и използват повода да напуснат страната. Преди полковник Пенковски да бъде заловен, ЦРУ и МИ6 са смятали, че съветската служба не подозира семейството. Всъщност

Москва е разбрала

за истинската позиция

на Родерик

като шеф на резидентурата в Берлин преди Москва, след като го издава бившият му колега от същата служба в Берлин Джордж Блейк. Той тайно е минал на страната на КГБ. Дал е на Москва списък с имената на всички офицери от разузнаването на Великобритания, които познава. Между тях е и това на Родерик Чизхолм.

Това кара КГБ да наблюдава не само него, но и съпругата му. Още повече че е работила в Съюзническата контролна комисия в Западна Германия. Следейки ежедневните й разходки, забелязват срещите с руснака, чиято самоличност идентифицират бързо. Но в онези години има нескрито съперничество за надмощие между двете съветски служби.

Поради тази причина в Комитета по държавна безопасност не знаят дали полк. Олег Пенковски не се опитва да вербува за ГРУ Джанет Чизхолм.

Не бързат да уличат

военния разузнавач,

за да не провалят операция

и това да доведе до проблеми и финансови загуби.

Междувременно той вече е успял да предаде над 5000 снимки с микрокамера, които съдържат информация за разположението и видовете съветско оръжие и бойна техника, какви и колко на брой междуконтинентални балистични ракети притежава Москва, статистика за точността им, как се задействат, както и данни за дефекти по време на изпитанията. На Запад се изненадват от сравнително слабия капацитет на СССР от ракети с голям обсег на действие. Всичко това се оказва безценно, когато през 1962 г. шпионски разузнавателен самолет на

ЦРУ заснема от високо

установките за

ракетен удар в Куба.

Сравнявайки снимките от полета с ръководството на доставените от Пенковски данни за SS-4, САЩ имат неопровержимо доказателство, че кубинците са въоръжени с тактически ядрени бойни глави 155, и незабавно информират президента Джон Кенеди, който свиква Съвета по национална сигурност. Малко преди това в Москва шпионската афера с Олег Пенковски навлиза в нова фаза. КГБ изпраща семейството, което живее в апартамента над него, на почивка и

през дупка в тавана

включва микрокамера.

Така виждат как полковникът се опитва да заглуши разговорите си с чуждите посолства, като пуска водата и радиото. Скоро обискират апартамента му и откриват тайник с шпионско оборудване и документи с класифицирана информация. Пенковски е арестуван. По време на процеса той прави пълни самопризнания, признат е за виновен в държавна измяна и разстрелян.

Неговата свръзка Джанет Чизхолм до края на живота си отказва да разкаже подробности, въпреки че получава много предложения да напише книга, да участва във филм или просто да даде интервю. Знае се, че със съпруга си подозирали, че в Москва са подслушвани и когато искали да си кажат нещо от особена важност,

пишели на хартия,

след което я изгаряли,

а пепелта обирали добре.

Уволнили първата си прислужница, когато я забелязали да рови в чекмеджетата. Същото се случило и със следващата. Единствената, на която се доверявали, била бавачката - млада ирландска католичка, която дошла с тях от Лондон.

След разкриването на Пенковски семейство Чизхолм заминават в Сингапур. По-късно Джанет пътува в Австралия и Тибет с раница на гръб. Умира през 2004 г., отнасяйки в гроба шпионските тайни от Кубинската криза и срещите си с Олег Пенковски.

А неговото участие и до ден днешен е спорно сред изследователите. Има такива, които смятат, че след един определен момент КГБ умишлено е предоставял фалшива информация на ЦРУ и МИ6 чрез полковника. Американското разузнаване разсекрети данните за операцията, но британското все още не дава достъп до всичко. Така аферата “Пенковски” продължава упорито да крие своите големи тайни…