НА НИЩОЖЕСТВАТА, КОИТО БЕЗ ДА ЗНАЯТ НИЩО МЕ РУГАЯТ, ЗАЩОТО КАЗВАМ ТОВА, КОЕТО МИСЛЯ И СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ ТО Е ИСТИНА

Аз се записах доброволец на 50 си рожден ден. Беше март месец.

Отидох в РЗИ. Те се опитаха да ме уплашат - че ще взимам материали за писиар тестове от вече заразени. Аз им казах - естествено, че за какво съм дошъл! Не ми се обадиха за това. Потърсиха ме по-късно. И ме взеха доброволец. Да спирам хората на входа на Борисовата градина и да не им давам да се разхождат на чист въздух. Аз си казах - където ме пратят - отивам! И въпреки, че е унизително за един лекар, (завършил заедно с професор Габровски и още поне двайсет от сегашните светила в медицината, с отличен успех) да стои и да пречи на хората да се разхождат - направих го. Платих своя дан на обществото. Ходех и правех необходимото. Колкото и зловещо нелогично да ми изглеждаше. Ходех и давах дните си, часовете си, цялото си време и енергия. Без една стотинка, естествено. Никой повече не ме потърси след падане на бариерите на парковете. Аз се захванах, направих изложба. Дарих 2500 лева - 500 - на един беден и много талантлив поет, закъсал в Германия заради мръсните и престъпни мерки, почти на ръба на глада. На едно парализирано момиче в количка - за бои. На един господин на хемодиализа - 500 лв - за да може сам да ходи да му правят процедурата - защото прехвалената система, която трябва да щадим - го беше изхвърлила и от Плевен го беше принудила сам с бъбречната си недостатъчност да пътува до Бяла Русенско. Дарих и още пари за пострадалите от пандемията. И те все бяха пострадали от системата и нейните мерки. Платих наема на един бедстващ поет - защото системата с нейните мерки не помисли, че хората освен от затваряне и репресии имат и нужда от пари за наем и за храна. На още няколко пъти правих по време на тая измама - пандемията - благотворителни акции. Давах пари, докато другите просеха пари и се оплакваха! Организирах конкурс за философско есе - напълно безвъзмездно - а парите за него осигури - за да има награди за първенците - една бедна учителка, смачкана именно от системата...но тя също се оказа горд човек - плю на системата и на гнидите, които я подържат и сучат от нея - и организирахме заедно тоя конкурс - тя даде събрани 1000 лева от пенсиите си! В дните на пандемия аз не спрях да работя, написах роман, сега тъкмо го чакам да излезе, издадох стихосбирка, написах стотина статии и ходих до малки и големи градове, за да се срещам с хора, за да им връщам вярата в светлата сила на изкуството...и също - илюстрирах книги, редактирах книги, водих курс по творческо писане, правих изложби - мои и на други хора. Помагах на пострадали от пандемията със съвети, пари и всякаква подкрепа - всеки път, когато някой се обърнеше към мене. Не чаках подобно на паразитите да "получа нещо от държавата" Презирам тая система - знам, че дори добрите в нея са смачкани и нямат думата - но тия, които я управляват са алчни и ненаситни изроди. Помня как избухнах срещу лекаря, слагащ стентове за 50 хиляди на хора, които нямат нужда от тях - и по този начин увреждащ сърцата им фатално. И избухвайки - видах как системата се надигна и защити изверга гнусен, който с алчността си всъщност беше идеалния портрет на тая система. И тая система подържа и храни хиляди такива изроди като него. И сега някакви нещастници, когато аз казвам: внимавайте, поробват ви...скачат и ме плюят. О, мамка му. Защо ли се ядосвам...Та това е все едно сам да хвана пръчка, да разравям лайна и да се ядосвам, че миришат. Да народе...Разравям...и мирише...

От фейсбук