Периодите на обща несигурност стимулират наивността у хората

На 6 декември, Никулден, денят на моряка, традиционно в България хората вечерят шаран на фурна. На този празник обаче в хиляди семейства шараните се оказаха събрани около масата.

Гръмна скандалът с финансовата пирамида BETL и се оказа, че 30 000 наивни българи са

потънали с общо

80 млн. долара

в схемата,

като са повярвали, че могат да спечелят от инвестиции в зарядни станции за мобилни устройства, разположени в Китай. Скандалът се разраства с всеки изминал ден и ни върна към спомените за едни позабравени времена, когато в началото на прехода финансовите пирамиди

обраха милиарди

левове спестявания

на стотици хиляди жертви.

От полицията информираха, че тече разследване, но инвестираните пари вече не могат да бъдат проследени, тъй като са в криптовалути и криптотрансакции, които са в биткойн портфейли и вероятно никога няма да разберем при кого са отишли.

Официалната регистрация на фирмата е на 29 декември 2023 г. в Лондон, на името на Музафар Ахмед Риаз, но зад компанията се крият рускоговорящи "бизнесмени". Въпреки някои нови моменти и добрата реклама, която използва известни имена от спорта и шоу бизнеса, финансовите експерти са категорични, че се касае за класическа "схема на Понци", добре позната у нас още от началото на 90-те години.

Мислехме си, че тези страсти по рязко забогатяване от най-суровите години на прехода са останали в далечното минало. Още повече че за разлика от тогава сега изкушенията са много повече и се предполага, че хората, склонни да рискуват, са придобили достатъчно горчив опит, тъй като има хиляди заложни къщи, казина, онлайн залагания, бързи кредити в сивия сектор и други изпитани примамки, които изяждат доходите ни. Но напоследък изглежда, че вместо да стават по-предпазливи,

българите все по-често

се явяват жертви

на хитро скроени финансови измами. Наистина принос за тази тенденция вероятно имат и самите създатели на подобни капани, а както се оказа в случая с Ружа Игнатова, в тази област ние също имаме майстори "на световно ниво".

По всичко личи, че лекомислието у българите отново взема превес. В това отношение

и статистиката

е категорична

Така, въпреки че ревностно крие оборотите си, отдавна за никого не е тайна, че хазартната индустрия е най-динамично развиващият се сектор в България.  За нея може да съдим по косвени признаци - платените такси и данъци, както и изплатените печалби. Оказва се, че по данни на Асоциацията на игралната индустрия през последните две години браншът е внесъл в хазната по над 300 млн. лв. годишно от данъци и такси. И те бяха обявени от гилдията като най-високите постъпления в абсолютна стойност за последните 10 - 15 г.

Интересен факт е, че през тази година в сравнение с миналата лошите заеми се увеличават с 21%. В същото време домакинствата са изтеглили и бързи кредити за близо 4,1 млрд. лева, като за година те нарастват с повече от 19%.

Не е случайно и това, че по данни за настоящата година нивата на лошите бързи заеми са нараснали и вече клонят към 24%, т.е. всеки четвърти такъв кредит е на практика невъзвръщаем. От своя страна,

залозите в интернет растат

с 12% на годишна база

и бизнесът на 22-те лицензирани компании се оценява на около 1,1 млрд. лв.

Логично тези сравнения ни насочват и към въпроса: Има ли периоди, в които хората в България са по-податливи на измами и вяра, че могат да постигнат бързи и лесни печалби?

"В основата все пак са универсални фактори и именно затова този вид схеми работят - обяснява психологът проф. Маргарита Бакрачева пред "24 часа – 168 истории". - Точно както е и при телефонните измами, този механизъм е успешен и в глобален мащаб. Що се отнася до поуката от опита - разбира се, хората са различни, но ако запазиш същата нагласа, нищо не пречи и два пъти да се поддадеш. Доверието има свойството да се премества – никой не мисли за това какво е било преди 30 и повече години – напротив, хората ги разглеждат като отделни възможности.

Човешкото мислене е устроено именно на такъв принцип, че даже и да си критичен към някаква външна информация, когато тя ти бъде съобщена от хора, които познаваш, критичността намалява. Критичното мислене винаги е в основата – когато го губим, независимо дали става въпрос за покупка или инвестиция, то е, което може да ни изиграе лоша шега. А това, което ни кара да се включваме в такива схеми, са очаквания, емоции, но точно тези фактори притъпяват критичността. Още по-лесно се инфилтрира информацията, ако ми го препоръча приятел. И точно този принцип води до това вече десетилетия наред да има едни и същи финансови измами. Общата несигурност също е важен фактор – колкото по-несигурни са нещата в едно общество, толкова

хората търсят

по-бързи решения,

като по този начин се стремят към сигурност. Другият момент, е когато виждаме, че много хора са се включили, или ни показват някой, който вече е имал някаква реална полза. Например в тази последна схема с BETL имаше и допълнително зарибяване – получаваме един или два пъти някакви малки дивиденти, които ни повишават сигурността - така че и създателите на пирамиди се усъвършенстват."

Историците също са скептични, че ще дойде време, когато ще се отървем от този вид финансови измами.

"В световен мащаб подобни случаи има още от XVIII век – примерно манията с лалетата в Нидерландия и други финансови балони - споделя проф. Пенчо Пенчев, ръководител на катедра "Политическа икономия" в УНСС. - Според мен някакви определени социологически закони за появата им няма, а за да са успешни, просто трябва да е минало време, за да се забрави болката от предишните вълни. Да, наистина в преходни моменти сякаш те са повече, но говорейки за България, това не е задължително. За мен проблемът се корени във вечната алчност, която е константа и очевидно не се променя с времето. В съчетание със забравянето на поуките от миналото,

както и вярата, че

"този път е различно",

технологично различно. Тоест при тях трябва да има нова технология, която да привлича. В Англия например е имало такава мания по железопътните строежи – балон, който е гръмнал, точно защото тогава е бил много модерен този вид транспорт. В съвремието у нас определено нарастват приходите от хазарта. Вероятно има връзка и с цялостната политическа нестабилност, когато си казваш: "Те всички печелят сега, защо да не печеля и аз? Очевидно са добри времена". В исторически план в България имаме подобна мания за строителство на кооперации в края на 20-те години на миналия век, защото има лесни пари. Ето го и другия основен фактор –

трябва да има

лесни пари

Сега покрай политическата криза се напечатаха много пари и всъщност кредитите са лесни. Тук вече е и ролята на държавата – банките са пълни с пари, чудят се как да ги раздават под формата на кредити и когато има лесни пари, всъщност тогава задължително се появяват и такива схеми. В България такъв е и периодът по време и в края на Първата световна война. Тогава също се печатат твърде много пари и в онези години аналог на пирамидите са създадените множество акционерни дружества, чиято единствена цел е те да бъдат продадени – създателите им да привлекат колкото може повече средства и да изчезнат. Навремето тези схеми са известни под името "грюндерство". И в тази ситуация дори да има някакви специални регулаторни мерки, не вярвам в техния ефект, защото винаги след време ще има хора, които ще намират начин да говорят още по-убедително на наивните си инвеститори, че "този път е различно".

Има нужда от познаване на историята, а не от регулация. За да се справим с проблема, по-скоро ще ни помогне познание за това, че пари се правят с труд, с инициативност, а не просто че някой ти е обещал да направиш добра инвестиция."

Всичко казано дотук потвърждава, че в България, както и в много други държави има

периоди, когато хората

са по-податливи на измами

с финансови пирамиди. Това обикновено се случва в определени икономически и социални условия, когато хората търсят бързо обогатяване или изпитват финансово затруднение.

В първата половина на 90-те години най-разпространеното обяснение на феномена беше лесно -   икономическата криза. В условия на нестабилност, на висока безработица или инфлация, хората започват да търсят начини да увеличат доходите си, често без да обмислят рисковете. В такъв контекст измамниците лесно могат да привлекат хора с обещания за бързи печалби и минимални усилия. Тогава се посочваха и други примери от страни в сходно състояние на преход към пазарна икономика. Нещо повече – някои от грандиозните схеми бяха внесени у нас, какъвто беше примерът с пирамидата МММ на руския бизнесмен Сергей Мавроди, събрал чрез измама повече от 10 млн. лева, и която имаше филиал и у нас.

Но интересното е, че в съвременните условия, без да е налице срив в икономиката, няколко други причини влияят, според специалистите, върху тези пикове на податливост. Между тях, разбира се, на първо място винаги е финансовата неграмотност, която е един от основните двигатели на разпространението на подобни пирамиди. Когато хората не разбират как работят финансовите пазари или инвестициите, те са по-лесно манипулируеми от

обещания за бързо

и лесно забогатяване

Емоционално въздействие и социален натиск също имат сериозен дял – в наши дни вече личните препоръки вървят и онлайн. Хората могат да бъдат убедени да инвестират, ако видят, че приятели или роднини вече печелят, или ако се почувстват застрашени от изключване от социалния кръг, ако не участват в тях. Тези психологически и социални фактори играят важна роля в увеличаването на податливостта към измами.

Не на последно място някои, особено между "ужилените", са склонни да винят и липсата на регулации или слабости в контрола от страна на държавата. Безспорно за усъвършенстването на този род измами заслуга имат и технологичният напредък и интернет. Особено с развитието на социалните медии измамниците могат да достигнат до по-широк кръг от хора и да разпространяват своите схеми много по-бързо. Освен това онлайн пирамидите често

предлагат "инвестиции"

в криптовалути,

нови технологии или други привлекателни, но неясни за масовата публика области. През последните години, когато има бурен интерес към криптовалутите и други нови финансови инструменти, подобни схеми могат безпроблемно да се маскират като легитимни инвестиции, което прави хората още по-податливи на заблуди.

Класическата схема обаче винаги включва един ключов елемент - обещания за бързи и лесни печалби. Надеждата за

рязко забогатяване,

без да е необходимо усилие

или риск, неизменно ще продължава да привлича много хора, особено в моменти на затруднения. Сериозен фактор е и сложната политическа ситуация у нас през последните години, когато все по-трудно се намира консенсус за стабилно управление. А на този фон появата на толкова много извънсистемни партии еднодневки не говори ли също за неизчерпаем ресурс от наивност на избирателите? Същият ресурс, който експлоатират и мошениците, създаващи финансови пирамиди.