Ще решат ли проблема предлаганите промени в НК

Неколкократно, включително преди и при промените през 2023 г. в НК, писах във в. “24 часа” да се счита за престъпление отказът на шофьор да си направи тест за алкохол или дрога. Но законодателят реши, че първият отказ не се счита за престъпление, а само за административно нарушение. Нямам друго обяснение, освен някои депутати да са си оставили вратичка за себе си. Едва ако има вече един отказ и е наложено административно наказание и последва втори отказ за тестване за алкохол или дрога, тогава се прие, че е налице престъпление.

Представете си, че някой е пиян с над 1,2 промила

и знае, че е много пиян

Или пък яко се е надрусал. Вместо да го осъдят от 1 до 3 г. и да му отнемат колата, отказва теста и се разминава само с административно наказание. Всеки неглупав човек с преценка колко е пил или колко се е дрогирал ще избере този вариант. Е, преценката колко си пиян невинаги е лесна, но е възможна.

Не стига това, ами ако и втори път хванат въпросния пиян и/или дрогиран човек, за него

пак е много по-добре да откаже да се тества

Причината е много елементарна. При повторен отказ наказанието е до 6 месеца затвор и 2 хиляди лв. глоба. А не от 1 до 3 г. затвор и конфискация на автомобила или присъждане на равностойността му. Защо законодателят прави тези анонси към пияните и дрогираните, си остава дълбока тайна.

И не е да няма гаранции за точност на изследванията при алкохола. Първо дрегерът трябва да покаже надхвърляне на разрешените количества алкохол. След това има много по-точен кръвен тест. Вече има добра техническа обезпеченост при изследване на кръвните тестове за алкохол.

Проблем има при наркотиците. В България не се правят точни количествени изследвания за наркотици. А активното действие на наркотика може да е отминало,

но ще се засече употреба на наркотик

Това е сериозен проблем, който не е решен в страната ни.

За наркотици, макар и законни и от най-леката група, се считат и някои изписвани с рецепти успокоителни и приспивателни, които имат активно действие до 8-9 часа. Но следи от тях се откриват дни след употребата им и в този случай се приема, че гражданинът е бил под въздействие на наркотик. Което съвсем невинаги е така. Това също е изключително сериозен проблем. И съдебната практика въобще не е еднозначна в тези случаи.

Законодателят не желае да реши тези проблеми. Естествено, трябва да има и съответната техническа обезпеченост за установяване на активно действие на наркотиците.

Предполагам, водени от най-добри намерения, депутатите Христо Терзийски и Младен Маринов – и двамата бивши вътрешни министри – предлагат промени в НК, според които сериозно се завишават наказанията при участие в ПТП на лица, отказали тест за алкохол и дрога. Когато има загинали и това представлява особено тежък случай, наказанието да е от 13 до 20 г. или доживотен затвор. Така наказанията се приближават плътно до тези за

причиняване на смърт при евентуален умисъл

– от 15 до 20 г. или доживотен затвор. И забележете – наказанията при отказ от тестване са осезаемо по-високи от случаите, когато някой реално е управлявал пиян или под въздействие на наркотични вещества – в особено тежките случаи наказанието за пияни или дрогирани е от 10 до 20 г. При това и в действащия си вид законът приравнява управлението под въздействие на алкохол или наркотични вещества към отказа на водача да се подложи на тест за алкохол или наркотици.

Приравняването е абсолютно логично. Но не е съвсем ясна логиката защо реално пияният или надрусан да се наказва по-леко от този, който откаже да се подложи на тест. Защото в най-лошия случай тестът ще покаже, че някой е пиян или надрусан. Самият тест няма как да бъде самостоятелно доказателство за наличието на евентуален умисъл – когато причинилият произшествието допуска и приема настъпването на вредните последици – например смъртта на хора.

Получава се странно разминаване

- когато без произшествие някой откаже тест, се разминава само с административно наказание. А когато има произшествие, отказалият тест търпи доста по-тежко наказание, отколкото максимално пияния и надрусан водач.

Да, съдебната практика понякога свързва твърде високата доза алкохол или наркотици с наличието на евентуален умисъл, но само в съчетание с редица други обстоятелства. Това е много спорен въпрос не само в България. Евентуален умисъл и при пътни произшествия може да има и без водачът да е пиян или надрусан.

Би следвало акцентът да е върху превенцията – да се търси наказателна отговорност още при първия отказ водачът при проверка да се подложи на тест за алкохол или дрога. А не след като са настъпили тежките последици отказалият теста да се наказва осезателно повече от пияния или дрогирания.