Режисьорът спазва карантината и има идея какво ни очаква

- Кой постна в социалните мрежи епизода от вашия филм “В кръг”, г-н Командарев, който предизвика огромно вълнение в тях?

- Доколкото видях, човек от Варна го е направил. Николай Ишков, който участваше в предишен мой филм, познава този човек.

Аз разбрах от Тодор Тодоров, известния криминален психолог. Той ми изпрати линк и ми каза какво се случва. Та този варненец, след като филмът беше излъчен по Нова, изрязва един епизод и го публикува.

- Това разрешено ли е?

- По принцип е абсурдно да се вади епизод от контекста на целия филм. Нарушават се всякакви правила, включително авторски.

В случая дори не е

целият епизод,

липсва финалът му,

в който кулминацията дава някакво усещане за справедливост.

- Аз съм гледал филма “В кръг”, но за читателите ни, които още на са имали тази възможност, бихте ли разказали този епизод заедно с неговия финал?

- Когато писахме сценария със Симеон Венциславов, имахме много срещи с действащи полицаи. Партньор на филма беше Синдикалната федерация на служителите в МВР, хората много ни помогнаха. Събрахме истински истории и влязохме в същината на работата им.

Те споделяха, че са имали такива случки - спират шофьор за шофиране след употреба на алкохол или наркотици, опитват да го санкционират, но след известно време идва обаждане “от горе” и виновникът остава ненаказан.

- Как реагираха зрителите, когато показвахте филма си в страната?

- На една от предпремиерните прожекции - в Стара Загора, имаше много полицаи. При мен дойдоха две съвсем млади момчета - на по двадесет и няколко години, в очите на които имаше сълзи. Казаха, че във филма са видели живота си. И епизодът, който сега е качен в интернет - за баровеца, който е в нарушение, но се обажда на някого и е пуснат, им се случва почти всяка вечер.

- Вие всъщност какво искахте да покажете с филма си “В кръг”?

- Той е част от една трилогия. Първият беше “Посоки”, вторият е “В кръг” и сега работим и сме готови със сценария за третия филм с работно заглавие “Ало”.

Генералната идея на тази трилогия е да направим опит за анализ на това, което се случва днес в България. Като тръгваме от идеята, че единствената възможна терапия на дадено общество е чрез духовността и самопознанието.

Честното представяне на действителността е първото условие за някаква промяна към по-добро, единствената предпоставка за резултатно действие.

Когато учех медицина, имах един професор, който казваше следното: “Добрата, правилната диагностика е 85% от успешното лечение...”

И по някакъв начин чрез тези три филма се опитваме да направим диагностика от гледна точка на това да запазим надеждата и да помогнем нещо да се промени в това общество, то да стане по-добро и справедливо, та един ден, дай Боже, децата ни да останат да живеят в него.

- Нека сега обаче да разкажете епизода и особено изрязания негов финал...

- В този епизод полицаят и полицайката спират един лъскав джип, шофира го очевидно подпийнал “успял” мъж, придружаван от красива млада дама. Полицайката нарежда той да остави ключовете на таблото и да слезе от колата.

В отговор той й подава 100 лева, които тя отказва. Нарушителят нарежда на спътницата си да се обади на някой си Венци и да му каже какво се случва. След малко телефонът на полицайката звъни и този митичен Венци нарежда да пуснат джипа и пътниците му. 

- Тук свършва кадърът, качен в социалните мрежи. Какво се случва след това?

- Полицаите, хора в униформи, нещо, което в цял свят предизвиква уважение и респект, успяват да намерят някакъв изход от ситуацията, в която са унизени. Качват се в патрулката, минават пред джипа, спират, слагат си коланите, тръгват рязко назад и се блъскат в него.

Това вече коренно

променя нещата,

има ПТП, има щети и на самозабравилия се, пиян мъж ще му е много по-трудно да излезе безнаказан от цялата ситуация. Ето този финал го няма в клипа в интернет. Затова казвам, че по принцип е абсурдно да се вадят откъси от един филм.

- Защо голяма част от хората, които коментират клипа, свързват показаното в него с трагедията с Милен Цветков? Въпросният варненец беше написал, че хора като тоя с джипа и децата им са убийците на Милен...

- Нещата съвпаднаха времево! Милен Цветков беше убит буквално два часа преди телевизионната премиера на филма! Аз с огромна болка казвам: “Бог да го прости! Той беше страхотен и честен журналист, гостувал съм в негови предавания. Много ме заболя.

В момента, когато тръгваше телевизионната премиера на “В кръг”, аз прочетох, че трагедията с Милен Цветков се е случила. И се оказа, че някакви хора са свързали този кошмар с епизод от филма.

И се отприщва една буря - 900 хил. гледания, 32 хил. споделяния, хиляди коментари! Бях абсолютно шокиран! Сега като тегля чертата и 10 дена по-късно се опитам да анализирам, за мене има няколко извода или новини. Две хубави и една лоша.

- Да започнем с хубавите.

- Първата е, че все още в нашето общество несправедливостта и наглостта предизвикват възмущение. Тоест засега те не са придобили статут на норма, защото това би бил най-страшният, краен етап от един разпад.

Защото това, че несправедливостта и посредствеността във всеки един аспект от нашето общество са масови, това не ги и не бива да ги прави норма.

Те си остават тежко метастазирала патология. А когато един организъм е обхванат масово от ракови клетки, той рано или късно умира. Същото е, когато едно общество е със срината ценностна система, с масова несправедливост, с липса на чувство за общност и солидарност, с потъващи надолу образованост и обща култура и цивилизованост, това общество не върви на добре.

Реакцията на това, което се случи с Милен Цветков, показва, че в това общество все още има останали някакъв имунитет и защитни сили. Тоест има все още надежда.

- Коя е втората добра новина?

- Другото добро е, че това, което ние като замисъл и като цел сме си поставили с тези три филма - да се опитаме да провокираме размисъл, да провокираме дебат, се получава.

Не съм очаквал такива мащаби и такива коментари и споделяния. Тоест има смисъл цялата работа. Естествено, със заслугата на страхотните актьори и екипа. Изкуството, и в случая киното, може да бъде коректив, може да влияе, може да провокира. Може да дава духовни насоки, размисли, да безпокои. Та това е втората добрина - че от нашата работа има някакъв смисъл. Без да се надценяваме, разбира се.

- Да отидем, макар и без желание, към лошата новина...

- Възмущението на голяма част от тези 900 хиляди души беше незряло. Първичен гняв без елемент на разум. Голям процент от коментарите бяха написани с латински букви, на т. нар. шльокавица.

Потресаващото е, че част от гнева беше насочен към актьора Николай Урумов. Тези хора не правят разлика между реалния живот и киното. Една моя приятелка кинокритик нарече това ефекта

“Многострадална

Геновева”

от “Под игото”

Възмущенията от господин Фратю в ролята на Голос стигат до упреци към майка му. “Мари, Тано, не са хубави работи, дето върши ваш Фратю”. Тоест не сме мръднали много-много от ония времена.

Не е добре, че това възмущение се случи чак когато загина Милен Цветков. Защото всеки ден загиват така други, нетолкова известни хора.

- Мисля, че много хора са възприели ставащото като документален репортаж, а не като откъс от филм...

- Точно така е, но трябва да се прави разлика между кино и реалност. Има още една лоша новина. Излиза, че за немалко хора това е равнището на протеста. Да попържат във фейсбук, вкъщи на чашка.

Но същите тези хора, когато имат в ръцете си реални инструменти - работещи, демократични, цивилизовани инструменти на пряка демокрация, каквито са изборите, гражданският контрол, отстояването на правата и свободите и т.н., тях ги няма.

Знаем колко процента от хората гласуват на избори. Къде са тия хора? Моят приятел журналистът Емил Спахийски изчисли, че тези 900 хиляди души, които са се възмущавали и споделяли мнения по въпросния клип, ако сега се провеждаха избори, можеха да изберат около 83 депутати.

Те биха могли да бъдат по демократичен начин инструмент за промяна и подобряване на живота на обществото. Уви, това не се случва. Повечето от възмутените не отиват до урните или гласуват конформистки. Въпросът е, че протестът на ниво фейсбук или на ниво на чашка вкъщи загърбва тези инструменти и реално нищо не се случва.

Това е абсурдът. Това е доказателство, че

обществото ни е

изключително болно

Болно ценностно! Икономиката може да се оправи - като сами си помогнем, със или без помощта на ЕС, с развиване на технологии или по друг начин, но пораженията в ценностната система е нещо много трудно поправимо.

Пораженията в ценностната система през проточилия се десетилетия преход, това означава още поне 60-70 години усилия, за да успеем да възстановим щетите. Защото тук опираме до едно буквално разкъсване на социалната тъкан, до загуба на чувството за общност, на солидарност. Едно общество се крепи на общност, отговорност, образованост, култура, на солидарност, на братство и равенство. Когато това го няма, всеки тръгва да се спасява поединично, включително и в ситуации на пандемии.

- Филмът първоначално се казваше “Патрулки”. Защо го прекръстихте на “В кръг”?

- Той се казваше “Патрулки” с идеята да се казва някак си. Никога не сме го възприемали за нещо повече от работно заглавие. По същия начин “Посоки” се казваше “Съвместимост”. И впоследствие изскочи това страхотно заглавие “Посоки”.

При мене много често се получава така - по време на работния процес излиза някакво заглавие. Най-добрият пример в това отношение беше един документален филм, който снимахме преди време...

- “Излишен герой”?

- Не, филмът е за един български пенсионер - Георги Шопов, който пее в хора на Централните софийски гробища.

В многото си свободно време - тези хора ги наемат рядко, защо изпълнението на едно опело струва 35 лева, този човек ходеше и сам почистваше и възстановяваше запуснатите гробове на големи български интелектуалци - писатели, актьори, певци, режисьори. Снимахме с работно заглавие, но когато нашият герой успя да разкрие какво пише на ограбената и

занемарена

надгробна плоча на

Адриана Будевска,

видяхме надписа “От признателните потомци”. И, естествено, това стана заглавието на филма. Затова никога не насилвам заглавията, те си идват по някакъв начин.

- Вие спазвате ли карантината?

- Да, абсолютно. Седя си вкъщи. Смятам, че колкото по-стриктно се спазва тази карантина, толкова по-голям смисъл има и по-кратка ще бъде. Германия и Австрия го доказаха. По някакъв начин това е свързано с предишната ми професия - лекарската. Доста чета какво се случва, включително и медицинска литература. Имам идея какво ни очаква.

- Каква ви е идеята?

- Идеята ми е, че всеки ден е спечелен, докато се мине острата фаза на пандемията. За да няма натоварване на здравната система - знаем в България системата на болниците - търговски дружества, до какво доведе. Но главният проблем не са толкова болниците и бройките респиратори, а това, че няма достатъчно лекари, медицински сестри и санитари.

Аз завърших медицина през 1993 г. и една голяма част от моите състуденти са във Франция или Германия. Във филма “Посоки” имаше епизод за един лекар, който емигрираше в Германия. Имам приятели, които сега са в най-тежките отделения на Северна Франция.

- Ще бъде ли открита скоро ваксина срещу коронавируса?

- Ваксина едва ли ще имаме скоро. Надявам се да дойде някой ден. Но всеки изминат ден, в който здравната система не се натоварва, е добре дошъл.

До откриването на ваксината или адекватно лечение

трябва да се научим

да живеем с вируса

Тенденцията в света е да се отказваме от досегашната практика всеки разболял се да си седи вкъщи и да си мери температурата и чак когато много се влоши, го взимат в болницата, където да го интубират.

Все повече се налага тезата болният да бъде лекуван активно още от първия ден. Има и лекарства, които работят. Има такива примери от лични лекари във Франция, говори се много и за турския модел. При него започват лечението на пациента още от първия ден без даже да чакат резултатите от теста.

- А как гледате на идеята за изграждане на групови имунитети?

- Това са несериозни работи. На границата на морала в медицината, етиката и уви, евгениката. Нещата са много по-сложни, това е нов и непознат вирус. Казаха го известни специалисти от цял свят.

Пътят е - пазим здравната система, след като бройката на заразените намалява, започваме да отпускаме внимателно мерките и до създаването на ваксината или намирането на ефективно лекарство играем танц с вируса.

- Как ще продължим да живеем след карантината? Ще ни промени ли по някакъв начин вирусът от морална и нравствена гледна точка?

- Всяко преодоляване на едно изпитание помага за израстване - морално, цивилизационно, ценностно. Неотдавна публикувах в социалните мрежи следния текст:

Карантината е като алкохола - маха целофана и отдолу лъсва същността, включително и на доста хора...